сряда, 28 декември 2016 г.

Няма друг път


 (Есе върху беседата „За тяхното неверство”)


Неверие означава липса на вяра, в случая – вяра в Бога. Къде се крият корените на неверието? Те могат да бъдат най-различни: вроден скептицизъм; погрешна ценностна система; отчаяние от житейските несгоди; непрекъснато сравняване с ближните, които – по наше мнение – живеят по-добре от нас; вътрешна негативна нагласа; горчивите плодове от самонадценяването и др. Неверието във великата Разумност, която управлява Вселената, фатално ни отдалечава от нашето предназначение в този свят. А то, предназначението ни, е да осъзнаем, че: „Няма друг път освен Божествения.” И веднъж осъзнали тази извечна истина, да извървим Божествения Път докрай.
За непробудения човек е трудно да поеме такава отговорност. Той е твърде ангажиран с ежедневието, с безбройните по-големи и по-малки задачи, които изпълват целия му кръгозор и го правят пленник на желязната необходимост. Той дори не би могъл да си представи, че има нещо повече от това. Нещо, което далеч надхвърля задушаващо тясното пространство на клетката, в която той с примирение или безразличие посреща изпитанията на своя делник. Трябва да се случи нещо небивало, някаква експлозия, която да хвърли във въздуха смрадливата клетка, и изправен върху отломките, човекът, отпил първите опияняващи глътки на свободата, да съзре на хоризонта светлика на своето избавление. И това е именно онзи единствен Път, Божественият, който ще го отведе в селенията на вечното блаженство. Ако, разбира се, странникът по този Път изплати до стотинка всички натрупани в еоните на невежеството дългове и научи всички уроци, които Всемирната Разумност постави пред него като изискване за завършено космическо образование.
Всички ние сме в процес на обучение – от най-малкия до най-големия. Даже Учителят на Учителите Христос дойде в плът между нас, за да научи толкова много нови за Него неща, включително източниците на нашето неверие: „Христос дойде на Земята именно за това, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука!” Тази част от мисията на Богочовека се оказа най-мъчителната за Него и в края на краищата Го отведе по пътеката на страданията до Голготския кръст. Така Той плати цената на научения урок за неверието и същевременно осъществи замисъла на Небесния Си Отец да бъдат избавени земните човеци от оковите на греха, невежеството и смъртта и да им бъде ясно очертан маршрутът към спасението на душата. Те вече бяха прозрели нищетата на своето съществуване в мрака на заблудите и виделината на Божието Слово изпълни сърцата им с копнежа към новорождението.
Имаше – и все още го има – един огромен препъникамък по трасето към Царството Небесно: отношението към злото. Да се борим ли с него, да го отбягваме ли, да го мразим ли или да го обичаме? На първия въпрос Учителят Беинса Дуно отговаря лаконично: „Не се борú със злото, защото така само му придаваш допълнителна енергия, но ограничавай!” А що се отнася до втория въпрос, съветът му е: „Ако оставиш злото вън от себе си, тогава именно то ще те съблазни.” Препоръчително е, следователно, да не допуснем злото да ни съблазни; не бива да го оставяме вън от себе си. А какво значи да оставим злото вътре у себе си? – Значи да възприемаме неговия източник и самите себе си като елементи от едно неразделимо Цяло, обвързани с нишките на превишаваща обикновения човешки разум логика. Означава да разпознаем в лицето на това зло не враг, а учител. Означава още, че в съответствие с принципа за единството и сродството (VII херметически принцип) даденото зло в пирамидата на единния Вселенски Живот ни е изпратено като отговор на наш вътрешен импулс или нереализирано желание и то, злото, ни изправя пред огледалото на безпощадно обективната самооценка, мотивирайки ни да се избавим съзнателно от причините, породили същото това зло. И така в края на краищата злото се превръща в добро. Преподаденият от него урок е усвоен и ние продължаваме напред.



Константин Златев

сряда, 21 декември 2016 г.

Двете страни на традицията


 (Есе върху беседата „Иди повикай мъжа си”)
  
Във всяка традиция е скрита енергия. Зависи как ще я използваме – за съзидание или за разрушение. Положителната страна на традицията се крие във възможността да съхраним полезното, утвърдено чрез човешкия опит във времето; да стъпим върху него в настоящето и да го пренесем непокътнато в бъдещето. В този случай традицията е доказателство за непреходни стойности и техен носител от поколение на поколение. Традицията се явява основа, върху която градим новото, актуалното, необходимото за съответната епоха. Традицията осигурява приемствеността и плавния преход към следващото стъпало на развитието.

вторник, 20 декември 2016 г.

ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ


           
Ще прочета четиринадесета глава от Евангелието на Марко.
         Три неща има, които изпъкват в прочетената глава: силният повидимому не може да си помогне, верните Му не издържат своите обещания – и става едно нарушение на задачата. Казват, че Христос беше Син Божий и не можеше да си помогне; в дадения случай не можеше да си помогне. Случи Му се това, което Той не искаше, защото ако искаше това, Той не би ходил да се моли да се отмени тази работа. Той се помоли така: „Да не стане тази работа“. Някои казват, че от Бога така е отредено. Въпрос е това. Когато някой човек вземе пари назаем и дойде кредиторът и си иска парите, това от Бога ли е, кой го е нагласил така? Онзи, който е взел парите. Ако не беше взел човекът парите, не щеше да дойде онзи.

неделя, 11 декември 2016 г.

Ново мото ( продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „През Седемте езера” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


 Любов и ефективност:

Някои казват: „Условията са лоши”. Не, условията са лоши, защото вървиш по лошия път.

Няма лоши и добри условия, а само възможности, от които бихме могли да се възползваме или които пренебрегваме. Лоши са условията тогава, когато сме убедени, че не можем да ги превъзмогнем. Тогава се предаваме и намираме оправдания за бездействието си. Добри са условията, когато открием шанса, който ни предоставят, и го употребим за добро, за нещо смислено, съзидателно, надграждащо. Условията биват лоши или добри в съответствие със субективната ни оценка за тях, а не толкова поради своето обективно състояние.
Да вървиш по лошия път означава, че не схващаш правилно какво ти предлага средата и не го използваш по най-рационалния начин. Лош е пътят на отклоняването от твоето действително предназначение на тази земя. Той те води надолу, т.е. към низините на личния ти живот, към бездните на духовно-нравственото падение, към обезличаването и самоунищожението. Лош е, понеже не отговаря на изконната ти същност, устремена към Бога и Доброто.

вторник, 6 декември 2016 г.

Ново мото



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „През Седемте езера” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


Учителят Беинса Дуно повежда своите последователи от лагера на Бялото братство в Рила на поход покрай групата на Седемте езера. След дълъг, но не изморителен преход те се насочват към Езерото на Чистотата. Спират за кратък отдих, изпълняват свещения танц на Паневритмията и водени от своя Учител, се спускат до самия бряг на езерото. Потопени в съзерцание на красотата на великата планина и в тишината на едно незримо мистично присъствие, те чуват водача си да се обръща към тях. Словото му е предназначено за всички присъстващи – и от видимия, и от невидимия свят:

Пречистването предхожда натрупването на знания:

- Светът е пълен с учени хора, които приличат на натоварени коне. Това не са учени. При знанието най-първо се започва с един процес на пречистване. Иначе не може да има знание. От хиляди години хората са живели неправилно и има голямо наслояване на нечистотии. При такива условия нищо не можеш да учиш. Затова най-първо ще започнете с един процес на чистене и после ще започнете със знанието.

Ако чашата на съзнанието ти е пълна с остаряла или ненужна информация, какво би могъл да долееш в нея? – Нищо. Натоварените коне в лексиката на Учителя на Новото човечество са всички хора от съвременната цивилизация, които са натрупали огромни по обем, но с ниско качество знания. Тези знания обслужват една масова култура, която утвърждава фалшиви ценности – задоволяване най-вече нуждите на тялото и чувствата и на практика пълно пренебрегване на духовното естество у човека.

понеделник, 28 ноември 2016 г.

Посоки на мисълта


(Есе върху беседата „Заветът”)

Понятието „завет“, намерило място в заглавията на двете части на Библията, както и многократно упоменавано в самия свещен текст, е превод от еврейската дума „берит“ и означава буквално „договор“. В конкретния контекст това е договор между Бога и хората, в който едната страна – Бог, се задължава да уведоми човеците какви са законите, които Той е вложил като ръководно начало и на видимия, и на невидимия свят. Втората страна – земните хора, ако приемат този договор и го утвърдят като верую, като система от правила и норми във всички области на своя живот, се задължават да го следват и да му останат верни навсякъде и във всичко. И ако изпълнят своята част от договора, ще получат от ога голяма награда – вечен живот в Светлината на Неговото благодатно присъствие.

неделя, 20 ноември 2016 г.

Отворени и затворени очи




В тази беседа жлебът е символ на изпитанията, през които трябва да преминем, и на благата, които получаваме от Бога, а от нас се очаква да ги усвоим. Да изтъпчем жлеба – значи да положим необходимите усилия, за да превърнем тези блага от потенциал за нашето съществуване в реална лична придобивка. Действията ни в тази насока следва да бъдат целенасочени и навременни. Народната мъдрост ни поучава: „Господ дава, но в кошара не вкарва.” Тази пословица се отнася точно до разглеждания тук случай. Тя ни мотивира да откликнем по подобаващ начин на Божията щедрост и да се възползваме изцяло от нея. А за това са нужни зорки, широко отворени духовни очи.

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Планетата Земя





Image result for земя планета
От астрономическа гледна точка Земята е трета след Слънцето планета, но от астрологическо и духовно-езотерично гледище тя е четвърта (имайки пред вид и най-близката до Слънцето планета Вулкан, все още непозната и неоткрита от съвременната астрономическа наука).

Земята принадлежи към групата на т.нар. вътрешни планети – тези, които се намират по-близо до звездата-майка, Слънцето. Тук спадат още Вулкан, Меркурий, Венера и Марс. Съответно външни планети са назовани тези, които са по-отдалечени от Слънцето: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Границата между вътрешните и външните планети минава по орбитата на отдавна разрушената планета Фаетон, където понастоящем бива наблюдаван астероидният пояс – останките с различна големина от онази древна космическа катастрофа.
Съвременната наука приема, че възрастта на Земята е около 5 млрд години.

неделя, 6 ноември 2016 г.

Практическа полза от духовното познание




Познанието произхожда от разумната дейност на човека, от способността му да наблюдава, анализира и осмисля фактите и събитията от палитрата на Всемирния живот. Само по себе си то е и предпоставка за усъвършенстването на контакта между човешкото същество и окръжаващата го среда. А това означава, че познанието стои в пряка и особено важна връзка с приложението. Именно приложеното на практика познание довежда до възможността човек да развива самия себе си и да съдейства за подобряването на условията на живот, включително разумното обгрижване на естествените природни процеси.
Само приложеното познание предполага наличието на практическа полза. Това се отнася с пълна сила и за духовното познание.

сряда, 2 ноември 2016 г.

Главната цел в живота (продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Ключът” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера)

 Служение на Бога:

- У човека трябва да има дълбоко убеждение да служи на Бога. Тогава, каквото придобие, ще върви с него във вечността. То ще остане с човека завинаги. Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота. Ако не дойде Любовта, служенето на Бога е немислимо.

Служението на Бога като импулс се поражда от дълбокото осъзнаване на присъствието на Всевишния във Вселената и необходимостта да съдействаме за изпълнението на Неговия Промисъл за сътвореното. Да служат могат само зрелите, високо еволюирали духове. Затова Учителят Беинса Дуно на друго място в Словото си изтъква, че хората като правило имат за задача да се учат, а служението е функция на ангелските йерархии. Ала и напредналите по духовния Път човеци са способни да служат, при това достатъчно успешно.
Както си личи от репликата на великия духовен Учител, служението се осъществява само по убеждение. Ако извършваш нещо не по убеждение, а под чуждо давление, не може да става дума за служение, а за подчинение или дори робство. Плодовете на служението остават непокътнати за цялата вечност, те съпътстват техния притежател на всички равнища в еволюционното му израстване.
Служението неизменно бива придружавано от Божествената Любов. Без нея то губи стойността си и се превръща в рутина или задължение. Саможертвата за един висок идеал е висша форма на служение.

неделя, 30 октомври 2016 г.

Главната цел в живота


(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Ключът” от книгата „Разговорите
при Седемте рилски езера)


Една от най-важните теми в Словото на Учителя Беинса Дуно е за служението: на Бога, на Напредналите Същества, на човечеството и на своя ближен. В един свой разговор в района на летния лагер на Бялото братство на Рила той добавя съществени щрихи към тази вечна и всеобхватна проблематика – ключ към решаването на загадката на нашия земен живот.

 Бог – най-великият Учител на Доброто:

- Този, който ме учи да извърша най-добре една работа, това е Бог, Реалното; например, да рисувам добре, да пея добре. Този, който ме учи да се обхождам, това е Бог! Когато зле се обхождаме, това сме ние.

Божественото, заложено извечно у всекиго от нас, ни подтиква тихо, неусетно, но настойчиво винаги да даваме най-доброто, на което сме способни. Искрата Божия у човека е perpetuum mobile – вечният двигател на нашето духовно развитие и общочовешкия напредък. Тя не се изморява да ни насърчава по пътя към Доброто. Няма умора, изтощение или отчаяние у Бога! Те спохождат само нас, човеците, когато не използваме правилно силите и жизнените си ресурси.

сряда, 19 октомври 2016 г.

Служението




“Животът започва от служенето на Бога.”

“Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.”

“Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е Любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето.”

“Онзи, който люби, трябва да слугува на всички. Тъй както Бог слугува.”

(Учителят Петър Дънов)


Предназначението на живота на окултния ученик, неговата главна задача в света на материята е да се учи. Определяща черта в мисията на всеки истински духовен Учител, неговата главна задача е да служи. Когато ученикът завърши успешно земното училище, той става Учител. Довчера се е учил, а от този момент самият той започва да учи, да обучава своите по-малки в духовно отношение братя и сестри. Да учиш някого, означава да му служиш с всеотдайност и Божествена Любов.

вторник, 20 септември 2016 г.

Животът като притча


                                        (Есе върху беседата „Тази притча”)


Притчата е кратък иносказателен разказ, в който чрез персонажите и техните взаимоотношения биват излагани поуки и наставления с духовно-нравствен характер. С притчи изобилства Словото на редица духовни Учители, между които Христос и Беинса Дуно. В тази беседа Учителят на Новата планетарна култура разглежда живота като притча, т.е. като история с множество действащи лица, които общуват помежду си и учат житейските си уроци с радост или болка. Всеки един от тях е едновременно ученик и учител в земното училище. Животът на Земята е притча, понеже под повърхността на фактите, явленията и събитията винаги се крие някакъв контекст, някакъв по-дълбок смисъл, който участниците в този нестихващ спектакъл би трябвало да проумеят и с негова помощ да станат по-мъдри и по-истинни.

понеделник, 19 септември 2016 г.

Гордостта и смирението


                      (притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14)

Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря”. И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието “фарисейщина” бива отъждествявано с лицемерието.

неделя, 18 септември 2016 г.

Умът – господар или слуга?


                        (Есе върху беседата „Умовете им”)


          Мъдрият български народ има пословица: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе.” В тази кратка, но оцветена от Божествената Истина фраза се открояват три състояния на човешкия ум:
1. Той царува, т.е. господар е на човешките мисли, чувства и дела.
         В случая умът е подчинен на безсмъртното духовно начало у човека. Той съдейства за проявлението на Божественото у личността и за изпълнението на плана на Бога за нея. Това е висшият ум на индивида.

петък, 16 септември 2016 г.

Посятото трябва да даде плод

                           
    (Есе върху беседата „Скритото имáне”)
       Има едно семе, посадено от Бога у човека, което трябва да даде плод. Наричаме го дух, душа, вътрешен потенциал, ядро на личността, висш „аз”, безсмъртно начало и пр. Названията са различни, същността е една. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно използва израза „скрито имáне” или „скрито богатство”. Той го определя по следния начин: „Под „скрито богатство” аз разбирам онзи скрит разумен живот в човека.” 

неделя, 7 август 2016 г.

СПЕЦИАЛНИЯТ ПОДАРЪК


 
           Започвам този репортаж с особено вълнение. За шести път съм в Босна и винаги, при всяко посещение, изпитвам особено чувство на близост със страната и хората там, никак не е неточно, макар и да звучи малко банално – чувствам се „у дома си“. И сега е същото – след току-що завършилото вълнуващото пътуване в Босна и Хърватско, организирано от Фондация „Български Център Просветление“. Пътуващият ни семинар беше на тема: „Богомилското Учение и присъствието му на Балканите“. Посетихме станалите вече традиционни места – храмът-богомилска църква в катакомбите на Яйце, новооткритите тунели и „Пирамидата на Слънцето“ във Високо, очарователния град Сараево, основан от богомилите, после незабравимия Мостар със стария си мост, след това и Благай с действащия Суфи манастир; после нощувка в Меджугорие в „прегръдката“ на Св. Богородица и неповторимата енергия на мястото на нейното явяване, но…..

петък, 5 август 2016 г.

Шри Рамакришна: всички религии водят до Бог


 Много са имената на Бог и безкрайни са формите, чрез които човек 
може да се обърне към Него и да Го доближи. Ще го достигнете в тази 
Негова форма, която почитате и обожавате.
  ***
Един истински религиозен човек трябва да мисли, че другите религии 
също са пътища водещи до истината. Ние винаги трябва да храним чувство 
на уважение към другите религии.
  ***
Не бъдете като жабата в кладенеца. Тя не знае нищо по-голямо и 
по-велико от своя кладенец. Такива са и фанатиците; те не са способни 
да видят нищо по-велико и добро от тяхната собствена вяра.
  ***

вторник, 2 август 2016 г.

Дарът на противоречията


(Есе върху беседата „Идат дни”)

 
Идат дни на велики изпитания за всеки човек. В същност тези дни вече са тук. Всичко, което се случва около нас и у самите нас, подсказва недвусмислено за съдбоносния характер на времената, които преживяваме. Време разделно, което откроява с небивала до днес яркост и категоричност доброто и злото, светлината и мрака, Истината от лъжата. Време, в което всеки от нас по отделно и човечеството като цяло очертава своята пътека към утрешния ден.

събота, 30 юли 2016 г.

Градация



(Есе върху беседата „За приятелите си”)


В мотото на тази беседа са цитирани думи на Христос от Евангелието на ап. Йоан Богослов, чрез които Спасителят подчертава, че върховната проява на Любовта е в това, да се пожертваш за своите приятели. Да положиш душата си за някого е синоним на саможертва. Любопитно е, че Единородният Син на Бога посочва като обект на тази Любов не майка или баща, брат или сестра, любим или любима, а именно приятелите. Духовното познание ни учи, че най-близките ни приятели във всяко земно въплъщение са души от нашето духовно семейство в невидимия свят, с които сме се появили заедно в плът, за да се поддържаме и да си помагаме. При това напълно безкористно. С тези души ни свързва най-чиста и проверявана множество пъти обич, родена в някое от съвместните ни прераждания и укрепнала в безброй битки рамо до рамо в света на материята.

неделя, 24 юли 2016 г.

В света и отвъд него


(Есе върху беседата „Твърдата храна”)


Всеки велик духовен Учител отправя своята пропоред към всички свои съвременници. Някои от тях го разбират, други – не. Онази част от посланието му, която е достъпна за всички хора, е „мека“, лесно смилаема храна за душата. А другата, дълбоко мистичната, е „твърда“ храна, която достига само до съзнанието на онези, които са подготвени да я проумеят. Първата група слушатели на Словото – тези, които са пригодни само за мека храна, са мнозинство. Останалите, настроени да възприемат и осмислят твърдата храна, са съответно малцинство. Първите са представителна част от въплътените в дадената епоха човешки души – пробудени и в процес на пробуждане. Вторите са стари духове, въплътени паралелно със своя Учител, за да станат Негови апостоли и най-достойни ученици.

вторник, 19 юли 2016 г.

Специфика на окултната музика

  



Учителят Беинса Дуно прави разлика между обикновена и окултна музика. Спецификата на окултната музика се заключава в нейната особено висока честота на трептения и съответно фино въздействие върху душевността. Затова и тя е по-трудно възприемаема от масовия слушател. Човек би трябвало да е извървял някаква отсечка по духовния Път, за да възприема правилно или, още повече, да изпълнява точно окултна музика. Не всеки би могъл да я композира и не всеки – да я възпроизвежда. Тя идва до нас от най-светлите области на духовния и Божествения свят и намира своите почитатели измежду напредналите в еволюционно отношение личности.
Учителят на Новата планетарна култура определя окултната музика като метод за освобождаване на духа. Което от своя страна означава – ни повече, ни по-малко, – че тя съдейства пряко за решаване на кармичните проблеми на човека, която я преживява в нейната дълбочина, развързва кармичните му възли и го води по пътеката на напускане цикъла на самсара (цикъла на превъплъщенията: раждане – смърт – ново раждане).

събота, 16 юли 2016 г.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за музиката




Във всяка духовна школа от древността до наши дни музиката неизменно е играла значима, водеща роля. Нейният универсален език прониква до дълбините на човешкото съзнание и поражда в него импулси за стремеж към Доброто и красотата. Проследете възникването на световните религии и ще установите, че в нито една от тях присъствието на музиката не е било пренебрегвано. Това, което не може да бъде изказано с думи, музиката предава със своите средства: хармонично, с мощно емоционално въздействие. Музикалното изкуство свързва хората от всяка възраст, пол, социално положение; приобщава ги към своите послания, извиква в душите им импулси за съзидание и добротворчество. Естетическото въздействие на музиката възпитава способния да я възприеме и да оцени дълбочината на благотворното ѝ влияние. Всеки, придобил определена степен на музикална култура, става способен да отсява стойностното от пошлото не само в нейната област, но и във всички останали сфери на многоликия живот.
В общността на Всемирното Бяло братство, чието начало е положено през 1900 г. в България от Мировия (Световния) Учител Петър Дънов (Беинса Дуно), както и в създадената по късно от него Школа (основана на 24.02.1922 г. в софийския квартал „Изгрев“), музиката заема също своето достойно място. Той говори за нея с топлота и разбиране, вдъхновено и с уважение: „Музиката е дреха на Доброто“; „Музиката е съединително звено между ангелските и човешките светове”.

вторник, 5 юли 2016 г.

Разширение, развитие, растене



(Есе върху беседата „Ще оздравее момчето ми)


Развитието е процес, в който субектът на развитието постига по-високо равнище и качество на своето проявление. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно и езползвал и два синонима на понятието „развитие – „разширение и „растене („... Развитието, растенето седи в разширението.). Той свързва съдържанието на трите термина с характеристиките на преходността и непреходността. По-конкретно той заявява: „Във временния живот разширението е временен процес, а във вечния живот е вечен процес. Това твърдение ни довежда до извода, че разширението, т.е. развитието, има своите граници в материалния свят, обусловени от неговата обвързаност с времето и пространството.

събота, 25 юни 2016 г.

Обобщение и систематизация


(Есе върху беседата „В образ Божий”)


Учителят Беинса Дуно определя образа Божий като съвкупността от „вътрешните условия, вътрешните възможности, дадени на човека“. Следователно Божият образ у всекиго от нас представлява дар от Твореца, неизменен потенциал, който съдържа в зародиш пълнотата на Божественото съвършенство и който следва да използваме максимално ефективно, за да изпълним еволюционното си предназначение като разумни същества, деца на Небесния Родител. Ние нямаме никаква заслуга за този потенциал. Бог ни го е предоставил напълно безвъзмездно, понеже такъв е бил Неговият План и Промисъл за живите същества, постигнали степента на разума и индивидуалния дух. Нещо повече, Създателят на всичко съществуващо е отделил от най-дълбоката Си Същност една безсмъртна искра, чрез която е запалил огъня на нашето обособено битие. Това отделяне на частица или лъч от Него с нищо не е накърнило абсолютното Му естество.

събота, 18 юни 2016 г.

ЕДНА ОСЪЩЕСТВЕНА МЕЧТА – ПАМЕТНИК НА КАН АЛЦЕК В ЧЕЛЕ ДИ БУЛГЕРИЯ, ИТАЛИЯ


За нас лично всичко започна през 2015 година. По линия на Фондация „Български Център Просветление“ направихме един пътуващ семинар „По стъпките на предците ни“ в Италия. Йорданка Хаджийска беше издирила много материали за българското присъствие на Апенините. Една от най-привлекателните точки беше градчето Челе ди Булгерия в южна Италия, основано от българския кан Алцек в началото на 7-ми век – 667 година. Посетихме го.
Не можете ли да ни направите един паметник на Алцек, ние искаме да го поставим в центъра в града… можем и сами да си го направим, но не знаем как е изглеждал той“

петък, 10 юни 2016 г.

Организиране на духовното тяло на човека

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Животът е нещо, в което човек прогресира. И в най-лошия живот човек прогресира. Ново тяло се гради сега. Старото тяло ще отстъпи мястото си на новото. Новите ни чувства и способности ще се вложат в това ново тяло, което сега се гради. У някои то е още в началото си, а у други е на един месец. Плътта е тяло, дето временно живее духът, а духовното ви тяло е тяло на вечността. Тялото, което имаме, е великолепно здание; то е модел за бъдещото тяло.

       Организирането на духовното тяло е водеща задача за човека на настоящия етап от неговото еволюционно развитие. Всяко земно въплъщение ни предлага неоценими шансове да напреднем в тази насока. Всеки научен урок в планетарното училище, всяка духовна опитност, добавена към потенциала на причинното тяло, са принос за структурирането и укрепването на системата от невидими тела на личността. Когато Земята и цялата Слънчева система преминат изцяло в така наречената от Учителя Беинса Дуно дванадесета сфера, предлагаща по-благоприятни космически условия за еволюция на всички равнища, тогава ние ще трябва да бъдем в състояние да възприемаме и асимилираме значително по-фини енергии от тези, с които боравим в момента. За това ще бъдат нужни и съответно по-фини духовни и физически органи и системи у самия индивид.

Мъжът и жената


(Есе върху беседата „Ни мъж, ни жена”)


За огромния процент от съвременните хора общуването между половете е наложително като предварително условие за духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Тази необходимост произтича от настоящия етап в еволюцията на човечеството, т.е. от постигнатия духовен ръст от страна на средно развития човек и потребността от пълноценна обмяна на енергии между мъжа и жената. Всеки от двата пола притежава различна енергетика и само хармоничното съчетаване между тази на мъжа с тази на жената предлага възможността за създаване на здрава основа за тяхното личностно и съвместно израстване.

сряда, 8 юни 2016 г.

Духовното тяло (Продължение)



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Основи на новата философия

- Новата философия е: всички хора трябва да станат извори, трябва да бликат, а не да бъдат щерни. Всеки да казва: „Ела при мен, почерпи, колкото искаш.” Та да се чудиш от кой извор по-напред да пиеш. Всеки ден по един извор ще опитваш. Всеки ден по един ще те кани. За хиляда дни едва ще ги посетиш всички.

Изворът дава вода на всички, без да ги пита какви са и откъде идат. Той е образец за абсолютна безкористност и всеотдайност. Такива трябва да бъдем и ние, хората. Да даваме най-доброто от себе си, без да ни интересува дали за нас ще остане нещо. Законът на невидимия свят е такъв, че когато даваш напълно безкористно, Небето ти го връща стократно и хилядократно.

неделя, 5 юни 2016 г.

Духовното тяло


(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Втичане и изтичане” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


 Стара и нова философия:

На здрачаване Учителят Беинса Дуно е седнал в леко тръстиково кресло край своята палатка, заобиколен от голяма група братя и сестри. Те очакват с трепет неговото Слово. След мигове на благословена тишина той проговаря:

- Според старата философия всичко е лошо, а според новата всичко е добро. Една трета е добре, когато на стомаха е добре. Две трети е добре, когато на стомаха и на дробовете е добре. А пък три трети е добре, когато на стомаха, на дробовете и на главата е добре.

четвъртък, 2 юни 2016 г.

Съотношения



(Есе върху беседата „Така е писано”)


Всички неизброими творения във Вселената са свързани помежду си. В повечето случаи тези връзки са невидими, но това не ги прави по-малко действени. Взаимната обвързаност на всички космически обекти има своите корени в Същността на Бога-Създател, в Неговия Дух, поставил началото на Всемирното развитие и на всеобхватния във всички насоки и на всички равнища универсален Живот. Затова каквото и да извършим, каквато и мисъл или чувство да изпратим в ефира, те се отразяват върху Цялото, от което всеки от нас е неразделна част, клетка от структурата на Космическия Човек – Адам Кадмон. Осъзнаването на този езотеричен факт неминуемо повишава отговорността на пробудения за Истината индивид. Отговорност, която се разпростира върху всичките му постъпки, върху цялата му мисловна и емоционална изява, върху съвкупната му жизнена дейност. Светлината на Божествената Истина озарява съзнанието му и безпогрешно очертава пред него най-краткия път към целта на съществуването му – единението с Всевишния.

вторник, 31 май 2016 г.

Знакът на Антихриста




Най-дискутираната книга в Библията е последната на Новия Завет и на цялото Свещено Писание – „Откровение”-то на ап. Йоан Богослов (от гр. „Апокалипсис”). Дълги и мъчителни спорове са предхождали включването ѝ в крайна сметка в каноническия сборник на Библията – такава, каквато я познаваме днес. Тя е и единствената книга с пророческо съдържание в целия Нов Завет. Написана е от любимия ученик на Спасителя по време на заточението му на остров Патмос, продиктувана от Духа на самия Христос.
Един от най-любопитните персонажи в книга „Откровение” е този на Антихриста. Той е представен под образа на змей или звяр със седем глави и десет рога (Откр. 12:3; 13:1).

петък, 27 май 2016 г.

Ода за Любовта




(Есе по идея от беседата „Защо Твоите ученици ядат и пият?”)

 
      „Любовта е една постоянна, разумна сила
      в света, в която Бог пребъдва и сам живее“
(цитат от беседата).




Прекланям се пред твоята съзидателна мощ, Любов! Прекланям се пред величието на твоята нетленна, неувяхваща красота и коленича смирено пред чертозите на твоята сияйна обител, окъпана в светлината на пресътворението! Полагам сърцето си в горещите ти длани и се изпълвам с възторга на твоята извечна всеотдайност. И ти вече знаеш, че съм готов да те последвам навсякъде – дори и в бездните на ада! Понеже твоето пленително присъствие мигом би го превърнало в рай, в океан от сбъднати мечти и най-чисти въжделения.

понеделник, 23 май 2016 г.

Ангелология и демонология


  учение за ангелите

        За същества, населяващи духовния свят, говорят всички светов­ни религии. В християнството и юдаизма ги назовават "ангели", в индийските религиозно-философски системи - "деви", в исляма - "джинове", и т. н. Едни от тях са се самоопределили по пътя на доброто, а други - съответно по пътя на злото. Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на гръцки език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр. - "клеветник", "измамник"). Езотеричното познание и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и "дяволи" (заимствани от хрис­тиянската Църква), но влагат в тях твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика. Християнското учение традиционно обрисува ангелите - носителите на доброто, верните служители на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът. Но те са по-издигнати от него в еволюционно отношение. Бог ги е натоварил с мисията да бъдат служебни духове (ср. Евр. 1:14). По отношение на своята разумност, сила и могъщество те са значител­но по-съвършени от хората, но все пак са ограничени в сравнение със своя Творец.

вторник, 17 май 2016 г.

Отношение към християнските тайнства и обреди


      
            Изясняването на този проблем не бива да бъде подценявано в светлината на взаимоотношенията между теоретичната система на Учителя П. Дънов и класическото християнско богословие (в случая - в неговата православна редакция). Актуалността му се повишава и от факта на присъствието на духовната общност "Бяло братство" именно в България, където Православната църква е традиционно водещата религиозна институция, както и поради поста­вянето на знак за тъждественост от самия П. Дънов между неговото учение и християнството, макар и в езотеричното измерение на по­следното.

събота, 7 май 2016 г.

МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ





Музиката заема особено място в живота и дейността на Учителя Петър Дънов. Той я нарича "съединително звено между ангелски­те и човешките светове". Тя е може би най-голямата му детска и юношеска любов. Тя е негова спътница в светли и мрачни дни, в мигове на мимолетни радости и върховни изпитания. Тя е и едно от средствата, чрез които предава на своите ученици и последователи посланията на духовния свят. Затова и самият П. Дънов не дава на своите музикални творби обичайните наименования, известни от теорията на музиката. Той ги нарича "окултни упражнения".  "Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете, както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, кои­то не умират." (Учителят П. Дънов).

вторник, 26 април 2016 г.

Любов без думи


 (Есе върху беседата „Седем кошници”)


       
              Всеки от нас преживява по различен начин любовта. За едни тя е зов на сърцето, мощен порив за взаимност, който остава несподелен. Обектът на чувствата може никога да не разбере, че е бил или все още е обичан. Тази любов наричаме «платоническа» по името на великия древногръцки философ, мислител и мистик Платон (427-347 г. пр. Хр.). За да даде названието на това чувство, вероятно той го е преживял в дълбочина и впоследствие е разсъждавал върху съдържанието и смисъла му.
За други хора любовта се ограничава до стремеж за задоволяване на половия нагон. Те като правило са ниско еволюирали същества, ръководени първосигнално от инстинктите и желанията си. Не са в състояние да познаят истинската красота на Любовта в нейното висше измерение. Зовът на плътта ги води по крива пътека.

понеделник, 25 април 2016 г.

Страстната седмица



Това е седмицата, която започва след тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим на празника Цветница (Връбница) и включва: изгонването на търговците от Йерусалимския храм, последните Му притчи и напътствия към апостолите, Тайната вечеря, Неговото арестуване, изтезанията и поругаването Му, съда над Него, разпъването Му на кръст на хълма Голгота край столичния град, кръстните Му страдания, погребението и възкресението Му.
Защо я наричаме „страстна”? – Понеже е посветена на страстите Христови, т.е. на Неговите страдания. Думата „страсти” в случая е синоним на „страдания” и няма нищо общо с нашите човешки страсти.

петък, 22 април 2016 г.

Планината и здравето (Продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Енергиите на планината – практически правила” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Лична хигиена:

- Първото нещо е: трябва да спазвате законите на здравето. Като изгуби човек своето здраве, постиженията му са малки.

Без всякакво съмнение физическото здраве е предпоставка за нормално съществуване, както и за развиване на духовните качества, които наричаме добродетели. Затова и разказвачът набляга на обстоятелството, че ако изгубим здравето си, духовната пътека ще се окаже твърде трудна за преодоляване.

Законите на здравето произтичат от основните космически закони. Те изискват от човека да съхранява изначалната хармония между своите вътрешни сили и енергии с тези на природната среда, а ако тази хармония бъде нарушена, да стори незабавно всичко необходимо, за да я възстанови. Водещо начало в тази насока е здравословният начин на живот – живот в съзвучие с Разумната Природа.

сряда, 20 април 2016 г.

Планината и здравето



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Енергиите на планината – практически правила” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


След Паневритмията при второто от Седемте рилски езера братята и сестрите са насядали около своя Учител. Утринните мъгли и росата оставят своя отпечатък под формата на безброй кристални капчици върху хора, треви и камъни. В един миг цялата Жива Разумна Природа стаява дъха си, за да чуе по-ясно Словото на великия Посветен. И то не закъснява да огласи величествените рилски простори...

 Вътрешният барометър:

- Човек има един съвършен барометър за времето. Например, ако ви боли вратът, коляното или кръстът, това показва какво ще бъде времето – дали ще има град, дъжд, сняг, ветрове. После, по това може да узнаете разните течения. Малцина могат да разполагат с този деликатен инструмент. Много скъпо струва поддържането му.

вторник, 19 април 2016 г.

Християнските тайнства





Понятието „тайнство” (гр. – μυστήριоν; лат. – sacramentum) само по себе си показва, че става дума за нещо скрито за сетивата, за някаква мистерия. В християнската Църква тази дума притежава определено съдържание – освещаване на човека чрез Третото Лице на Света Троица, Светия Дух, чрез Неговите благодатни сили. Казано на по-достъпен език, Божията благодат се излива върху хората с особена сила именно в тайнствата.
Православната и Римо-католическата църква признават седем тайнства, а повечето протестантски църкви – две (Кръщение и Причастие, което при тях се нарича „Господня вечеря”, имайки пред вид Тайната вечеря на Иисус Христос и дванайсетте апостоли) или в редки случаи три.
Всяко тайнство притежава две страна: видима (външна) – свещенодействията и тайноизвършителната формула (кратка фраза, чрез която бива призоваван Св. Дух за осъществяване на тайнството); и невидима (вътрешна) – възприемането на благодатта от Св. Дух, която е различна за всяко тайнство.
По-долу ще разгледаме накратко седемте тайнства в Православната църква.
 1. Кръщение: Наричат го „входна врата за Църквата”, понеже който не се е кръстил, не може да стане християнин, т.е. член на Църквата. Видимата му страна се състои в трикратно потапяне на кръщавания във вода и произнасяне от свещенослужителя на кръщалната формула: „Кръщава се Божият раб (рабиня) ...... в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.” Невидимата страна е свързана с очистването на кръщавания от първородния грях на праотците ни Адам и Ева и от извършените от него лични грехове, с духовно възраждане и освещаване. Към видимата страна спадат и обредите: отричане от дявола от страна на кръщавания; обличане на бяла дреха от него; възлагане на кръст върху главата му; палене на свещи и обикаляне около купела с вода.