Две правила

(Есе върху беседата „Дерзай, дъще!”)

Вярата в Бога твори чудеса, но само когато е искрена, дълбока и чиста. Именно тогава бихме могли с нейна помощ да преместваме планини, както ни уверява Христос. Това Негово послание разкрива силата на вярата и необятните ѝ възможности за всяко човешко начинание. Във всекидневния живот едва ли би възникнала необходимостта да преместваме планини. Затова пък изпитанията за силата, искреността и дълбочината на нашата вяра ни срещат на всяка крачка по житейския ни път. И според начина, по който се справяме с тези изпитания, според това, как ги преодоляваме или се препъваме пред тях, можем точно да отсъдим колко струва вярата ни.

Качественото измерение на вярата обуславя величината на човешкия морал. Искрено вярващият в Бога човек мери с един аршин, а безверникът – със съвсем друг.

Култивиране на добродетели

                              Правила и норми на разумния живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Ако искате да развиете милосърдието, проектирайте ума си към центъра на милосърдието, който е два сантиметра над челото. Тогава там ще дойде повече енергия. Ако искате да развиете музикалността, проектирайте ума си към музикалния център – едно място на челото над външния край на веждите – и музикалността ще се развие. Разбира се, нужно е и занимание с музика.

За човека в земния етап на неговата еволюция от изключително значение е да култивира добродетели. Това са онези качества на душата, които извеждат на преден план нейната действителна същност и постепенно разгръщат целия духовен потенциал на личността. Добродетелите винаги имат конкретна стойност и в същото време доизграждат в определена степен цялостния облик на живото разумно същество. Те са бисерите на нашата изначална, безсмъртна същност, призвани да прогласят пред света същинското ни предназначение в Проявеното Битие.

Френологични свидетелства

                                     Правила и норми на разумния живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Широчината на носа е в известно съответствие с широчината на врата. Например, ако вратът околовръст е 35 см, то широчината на носа в права линия трябва да бъде 35 мм. А обиколката на китката удвоена дава нормалната обиколка на врата. Дебелите вежди показват голяма наблюдателност и същевременно отсъствие на интуиция. Тези хора,  които имат дебела горна устна, са активни. Човек трябва да работи върху устата, носа, ухото, върху всичките си органи.

Формите, пропорциите, съотношенията, геометричните мерки и фигури, изобразени на човешкото лице, по своему говорят за характера на личността. Френологията и физиогномиката са окултни науки, които разглеждат подробно и задълбочено цялата тази проблематика. Учителят на Бялото братство предлага в този пасаж съвсем конкретни указания в описаната насока. Ако решим да изследваме картината на собственото си лице или на други хора, имаме солидна база, изградена върху основата на споделеното от него ценно знание.

ДЕСЕТА ВЕЧЕР

Ханс Кристиан Андерсен

Познавах една стара мома, каза месецът, която всяка зима носеше жълто копринено наметало. То изглеждаше винаги ново и бе единствената мода, към която тя се придържаше. През лятото си слагаше една и съща сламена шапка и, струва ми се, обличаше все същата сивосиня рокля. Посещаваше само една стара приятелка, която живееше отсреща на същата улица. Но през последните години вече не ходеше никъде, понеже приятелката бе починала. Виждах моята самотна стара мома вечно да шета край прозореца, пред който лете цъфтяха пъстри цветя, а зиме – огнени латинки, посадени във филцова шапка.

Азбуката на гръбначния стълб

                            Правила и норми на разумния живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Изправете гръбначния стълб на човека и неговите постъпки ще бъдат правилни. Щом почне да се изкривява гръбначният стълб на човека, почват да се изкривяват неговите мисли и постъпки. Гръбнакът е цяла азбука. Когато се изкриви някой прешлен в човека,  трябва да се види кой е този прешлен; това показва какво е изкривено вътре в човека.

Гръбначният стълб е особено важен проводник на космическите енергии. Когато той е изправен, те протичат нормално и снабдяват всички части на тялото, както и невидимите тела, с потоци чиста енергия от владенията на Духа. Така се съхранява енергийното равновесие на организма и всички негови органи и системи функционират в съответствиве със своето предназначение и в хармония с цялото. Всяко изкривяване на гръбнака води след себе си като резултат нарушаване в протичането на тези енергийни потоци, което неминуемо довежда до разстройства и болестни състояния.

Слънчевите енергии

                          Правила и норми на разумния живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Слънчевите енергии идат най-интензивно пред изгрев слънце и във време на изгрева. На всички се препоръчва да излизат половин час преди изгрев слънце и да възприемат ранните слънчеви лъчи. Зората дава на човека такава енергия, каквато никоя друга сила не може да му даде. Облаците не пречат на това. Те пречат да виждаш слънцето, но енергиите минават през тях. През това време мислете върху най-хубавите неща, които знаете. Направете този опит за цяла година и ще видите, че 99 процента вашият опит ще излезе сполучлив.

Духовното познание от хилядолетия разкрива тайни, до някои от които вече се докосва и съвременната наука. Една от тях е фактът, че най-благотворните слънчеви енергии се спускат на Земята в два момента от денонощието – при изгрев и залез слънце. По-силни и по-полезни са те по време на изгрева му. Тогава е моментът човек да се подложи на тяхното благославящо въздействие и да получи мощен заряд от сила и енергия за целия ден. А може би и за повече...

Разумното хранене

                                Правила и норми на разумен живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Като видиш как човек яде, ще разбереш каква е любовта му. Щом някой човек бърза в яденето, той и във всичките си работи е такъв. И в любовта си е такъв. Ако човек не мисли във време на ядене, и когато работи, не мисли. Никога не яжте, когато сте неразположени. Яжте с благодарност. Щом не сте доволнни, във вас има процес, който ще се отрази върху кръвообращението ви. Човек преди да изяде ябълката, нека се разговаря с нея и тогава да я изяде.

Всички наши действия, пози, жестове, движения говорят за характера, за същността ни. Така е и с храненето. Този свещен акт на приемане на енергии от Природата би трябвало да ни мотивира да го извършваме със съответното чувство на уважение и благоговение.

Въздухът – проводник на Божественото

                               Правила и норми на разумния живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Въздухът е носител на Божествени мисли. Той предава Божествените мисли на мозъка. Свещено нещо е въздухът. Човек възприема чрез въздуха мислите и ги предава на мозъка. Ето защо, когато човек диша, съзнанието му трябва да бъде будно, защото тогава мислите се възприемат от човека.

Въздухът не само ни осигурява кислорода, нужен за дишането ни, сиреч за живота ни, но е и преносител на безценни космически енергии, т.нар. прана.

Правила и норми на разумния живот

(Размисъли върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

След няколко влажни, студени и дъждовни дни, в които вятърът безмилостно връхлиташе върху палатките, а околните върхове се гушеха в мъгли, най-после облаците се разкъсаха и изгря слънце. Небето се проясни, открай докрай го изпълни нежна синева, а миглите побегнаха, подгонени към високото. Влагата във въздуха го направи свеж, а мокрите клекове го напоиха с фин аромат.

Учителят Беинса Дуно поведе своите последователи към второто езеро. Насядаха покрай брега му и той започна своето Слово:

 Основната причина за болестите:

- Коя е основната причина на болестите? Каквито са мислите и желанията на хората, такова става най-сетне и тялото. И тогава външната причина е само повод, за да се изяви предразположението на организма към болестта.

Истини и заблуди

  

(Есе върху беседата „Синове на възкресението”)

Възкресението е водещо понятие в християнското учение. Възкресението на Божия Син Христос дава не просто надежда, а твърда увереност на последователите Му, че някога в бъдещето, след Неговото Второ пришествие, и те ще възкръснат. И ако са живели праведно, ако са изпълнили достойно Завета с Небесния Му Отец, ще Го последват в Царството Му на вечната светлина.

Какво е духовното съдържание на термина „възкресение“?  - Да възкръснеш в християнското разбиране означава да се възвърнеш от смъртта в живот в едно прославено (както го наричат богословите и църковните отци) тяло – тяло, предназначено да съществува в условия, коренно различни от настоящата земна действителност. Възкресението означава още вечен живот, но в две направления – праведните ще възкръснат, за да бъдат отведени в рая, където завинаги да блаженстват в Божието присъствие, а грешниците ще бъдат въдворени в ада, където жребият им е мъка в безпомощност и нескончаемо страдание.

КАРМИЧНИ ОТНОШЕНИЯ

Кармични отношения възникват между хора, които са се познавали в други животи и са преживявали силни емоции един към друг. Те носят в себе си нерешени емоции като вина, страх, зависимост, гняв, ревност…

Поради наличието на тези нерешени емоции, те се привличат един към друг в новото въплъщение, изпитват силен порив един към друг. Но след известно време повтарят старите емоционални модели. Духовната цел на новата среща е да намерят друг избор, различен от предишния живот. Кармичната среща се познава по това, че другият човек ви се струва странно познат, често съпроводена с взаимно привличане. В предишен живот може да сте били двама влюбени, родител и дете, брат и сестра…

Кой колко дава

(Есе върху беседата „Никодим”)

В даването и вземането е скрита дълбока житейска мъдрост, цяла една философия на живота. Да умееш да даваш – колкото е необходимо и в точния момент, това е признак на духовна зрелост. Да вземаш толкова, колкото ти е нужно – и нито атом в повече; да вземаш с чувство на благодарност към Бога и към онзи, който ти дава в изпълнение на Неговата воля – това е доказателство за висок еволюционен ръст. Балансът между това, което даваш, и онова, което получаваш, е жизнено потребен за твоя вътрешен баланс, за душевния ти мир.