неделя, 10 май 2015 г.

Същност на светлината; светлината – вестител на Божественото




     Веднъж, в разговор със свои последователи на Рила, в района на езерото „Сърцето“, Учителят П. Дънов споделил: „Всичко е светлина. Всяка форма е светлина: камъкът е светлина, земята е светлина, тревицата е светлина, цветенцето е светлина. Един ден тези форми ще се изменят и ще станат пак светлина. И хората, където и да отидат, пак ще се върнат в светлината. Те ще станат светлина, защото всичко е светлина.“
      Какви изводи можем да направим от тези негови думи? Изхождайки от духа на неговото учение и от основните принципи на езотеричното познание като цяло, стигаме до една дълбока и вълнуваща истина. Тя засяга праначалото на съществуването на Космоса, крайната цел на видимата и невидима реалност, както и мисията на разумните същества във Вселената.
Според думите на един велик Посветен – апостол Йоан Богослов: „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (I Йоан 1:5). Обгръщайки със Своята непобедима и всеобхватна светлина първичния хаос, Създателят извиква за живот всичко съществуващо. Още през първия ден – или, по-точно, първия период на Своята всемогъща творческа изява – Той изпълва пространството с лъчите на Божествената светлина: „Рече Бог: „Да бъде светлина.“ И биде светлина“ (Бит. 1:3). Светлината не е сътворена от някаква съществуваща преди нея извечна субстанция. Тя бива излъчвана от самата същност на Върховното Божество. И в качеството си на вестителка на Неговата животворяща свещена Воля се разпростира във всички посоки до пределите на сътворения свят.

       Светлината бележи грандиозното Начало на Битието. Тя е градивният материал на всеки атом и всяко разумно същество. Тя е пътеводна звезда по неизбродимите пътеки на всемирния Живот. Тя е и Божественото лоно, в което се завръщат всички, завършили своето пътешествие из безчетните сфери и системи от измерения на космическото Единство. Понеже извира непрестанно от самото сърце на Бога... Разсъжденията на българския духовен Учител допълват тази шеметна картина на великото Божествено строителство: „Светлината – това е първият акт на пробуждане в живата природа. А под пробуждане ние разбираме – минаване от безграничното състояние на природата към граничното.“ Следователно светлината като същност и проявление бележи както прехода от Непроявеното към Проявеното Битие, така и постепенното съграждане на света на формите, в които тихо пулсира ритъмът на вездесъщия Живот. Това заключение бива подкрепено и от следната мисъл на Учителя П. Дънов: „Когато ние проучваме Битието, проучваме в същност оня велик принцип на живота, който е произвел светлината, а светлината сама по себе си е произвела всички последващи живи форми в природата.“ Цитираният велик принцип в Словото на Учителя на ББ не е някой друг, а сам Бог в качеството Си на Творец. А светлината е разгледана в ролята ў на животворяща, структурираща субстанция, изхождаща от вечния Извор.

         Съвременната наука характеризира същността на светлината като хармонична симбиоза между корпускули (най-малките градивни частици на светлината, наречени фотони) и вълнова форма на проявление. Разпространението ў в пространството бива схващано като разгръщане на вълна с определена честота или брой на вибрациите (трептенията) за единица време. Това е тезата на рационалното познание. Учителят П. Дънов внася съществена корекция в нея: „Ала светлината сама по себе си трептения ли е? Наистина, трептенията влизат като елемент в проявата на светлината, но самата светлина не е трептение .“ Което означава, че на днешното си ниво на развитие науката не е в състояние да проникне до тайната за действителната същност на светлината. Тайна, разкрита с няколко думи от великия Посветен на България от втората половина на ХIХ до средата на ХХ век: „Светлината произтича от живота.“ „От живота“ в случая значи от Божественото, от Първопричината на всичко съществуващо. Което намира израз и в следните негови твърдения: „И затова е казано: Бог е светлина. Бог сам по Себе Си не е светлина, ала произвежда светлината и се проявява в нея. Неговият Дух носи пълната светлина.“ И още: „Трябва да имате знание, да си служите с цветовете на светлината. Бог е светлина. Светлината е форма, по която Бог изпраща живота в света.“ Човешката душа – като безсмъртна частица от Цялото, своя непостижим Родител – познава Бога именно като светлина: „Душата схваща Бога като необятна светлина без сенки. Тя схваща Неговото единство в изявената светлина.“

         Човекът по духовния път, който е придобил ясновидство, открива присъствието на светлината навсякъде около себе си: „За ония, които виждат, всичко в живата Природа е светлина. Всички предмети на земята, всички минерали, растения, животни, както и телата на хората, не са нищо друго освен светлина, видоизменена в своите най-разнообразни прояви.“ Светлината е еманация на дълбоката същност на всичко съществуващо. Разумните същества, които се развиват по пътеката на духовно-нравственото усъвършенстване, придобиват и изявяват все по-фини и извисени характеристики на вечната светлина. За това свидетелства и великият духовен Учител: „Степента на развитие на всички същества зависи от качеството и количеството на светлината, която те притежават.“ В поетичен стил той отправя призив към своите последователи да следват неотклонно Пътя на Светлината: „Светлина трябва да има в живота ти! Светлината разкрива красотата на света. При нея нещата растат. Светлината е храна за ума.“

          Така достигаме до една магическа формула на живота, изказана по най-краткия и изразителен начин от Учителя П. Дънов: „Щом се прояви Любовта, ражда се животът. А щом животът се яви, явява се и светлината.“ От тези негови думи именно извличаме формулата:

Бог – Любов – живот – светлина.

Разгърнатият изказ на тази формула на живота би могъл да изглежда така:

Бог, Който по същността Си е Любов, щом прояви тази Любов в сътворения от Него свят, се ражда всемирният Живот, чиято градивна субстанция е светлината.

      Всичко изнесено дотук разкрива светлината като динамична същност, за която няма бариери никъде в Космоса. Но: „Сама по себе си светлината не се движи, тя е инертна. Светлината е безпощадна. Тя изкарва всички неща навън. В света има нещо по-велико от светлината, което хората не знаят.“ Очевидно движението на светлината навред из света на формите се дължи на всемогъщата воля на Онзи, Който я излъчва от Своите дълбини. Той именно е онова „Нещо, по-велико от светлината“, което хората не познават, тъй като в най-дълбоката Си същност Бог е непознаваем.

       В космогонията на Учителя П. Дънов намираме недвусмислено доказателство за действителната – скрита от физическото зрение – същина на небесните обекти: галактики, звезди, планети, комети, астероиди и пр., които в различна степен отразяват всепроникващата във Вселената светлина. Според него тази същност е разумна, а степента на разумност е право пропорционална на количеството и качеството на излъчваната или отразявана светлина: „Всичките светли тела, които виждаме в пространството, са живи разумни същества (курсивът мой – К.З.), които изпращат своята светлина.“

    Контрастът между светлина и мрак, във всички нюанси, преливания и съотношения между двете водещи Начала в света, поражда условията за проявление на живите същества в Космоса. За произхода на двете велики Начала и за същността и проявлението на разумните индивидуалности – носители на съответното Начало, разказва в едри щрихи българският Учител на Любовта: „Тъмнината е произлязла от света на тъмните същества, а светлината – от света на светлите същества. Цялото човечество е под неизбежното влияние на едните и на другите същества. Светлите същества са завършили своята еволюция и сега поддържат света, слизат на Земята от високи светове, за да ни помагат. Правят големи жертви, понеже разбират Божиите закони. Тъмните сили искат да заробят човека, да го върнат назад в развитието му, понеже, ако не го върнат, те не могат да се въплътят, а те искат чрез въплътяване в хората да имат условия да подобрят своето положение.“ Както е известно от езотеричното познание, светлите същества са организирани в т.нар. Бяло братство (Бяла ложа), а тъмните – съответно в Черно братство (Черна ложа). Първите вървят по пътя на дясното посвещение и основният метод в тяхното проявление е този на Доброто. А вторите принадлежат на пътя на лявото посвещение и си служат с метода на злото. За равнището на извисеност на съзнанието, обладавано от светлите същества, Учителят П. Дънов загатва с думите: „Зад светлината стоят светли същества. Какво ли съзнание имат, за да се движат с такава бързина?“
От друга гледна точка съпоставянето на светлината и мрака придобива характера на взаимозаменяемост в зависимост от способността на съществата да възприемат вибрациите (трептенията) на светлината: „Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, се представя като тъмнина за нас, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настъпва вечер, е светлина за по-напредналите същества. В света всичко е светлина .“
     Светлината – като най-бърз и предан служител на Божията творческа воля – предлага неповторим образец на смирение: „Светлината пред нищо не се спира – тя прониква и в най-затънтените места, да ги освети и оживотвори. Туй е велико смирение. От светлината трябва да се учи човек на смирение . Ако ти нямаш смирението на светлината, нищо не може да стане от теб.“ Към това нейно качество на проявлението Учителят П. Дънов прибавя и друго – неуморимостта в изпълнението на мащабните задачи, възложени ў изначално от Всевишния: „Бъди като светлината! Светлината отива навсякъде, минава през всичко, но не остава там. Нито една частица от светлината не остава там, дето е влязла. Светлината постоянно обикаля света.“ Тя – като жива творческа изява на Божия Промисъл – е ярък пример и за недосегаемост и сила, които следва да култивира и човекът по духовния Път: „Искаш ли да бъдеш неуловим, бъди като светлината. Светлината е неуловимото. Искаш ли да бъдеш силен, мисли за светлината. Светлината е силна и жива.“ Тя проявява и завидна гъвкавост, имаща и своето духовно значение, отнесена до психическата настройка и самоконтрола на разумното същество: „... Светлината може да се разредява и да се сгъстява. Когато вие се намирате в неприязнено състояние на духа или страдате, вие сте се сгъстили повече, отколкото трябва.“

Константин Златев

http://konstantinzlatev.blogspot.com/2015/05/blog-post_15.html#more -Вътрешната светлина и Христовата светлина

        http://konstantinzlatev.blogspot.com/2015/05/blog-post.html - 

       Виделината-духовната светлина


Няма коментари:

Публикуване на коментар