събота, 1 февруари 2014 г.

Седемте смъртни гряха


Съществуват седем гряха, наречени „смъртни”.
Що е грях? – Нарушаване на някой от законите, които Бог е вложил в света, нарушаване на Неговата воля.
             Защо „смъртен”? – Понеже е непростим. И най-искрената изповед не би го отменила. Той води до духовна смърт. Физическата смърт е поправима, ала духовната – не. Тя те заличава от Книгата на живота.
       Кои са те? – Завист, гняв, надменност, похот, леност, лакомия, скъперничество.
            Нека ги разгледаме поотделно:

         1. Завист:
           Да завиждаш, означава, че не си доволен от това, което Бог ти е предоставил в земния живот. Привлича те чуждото – това, което нямаш. Не си даваш сметка, че щом го нямаш, значи не си го заслужил.
            Завистта изсушава духовните ти сили и поражда омраза към обекта, който я е породил. Завистта е нарушение спрямо Божия закон на Правдата и справедливостта.

        2. Гняв:
           Да се гневиш, означава, че не приемаш това, което ти се случва. Това е съпротива и отрицание спрямо Божия план за теб. Гневът е признак на слабост и непригодност, на липса на вътрешен мир. Свидетелства, че не си склонен да учиш житейските ти уроци във вида, в който Провидението ти ги предлага.
           Гневът замърсява аурата ти и осквернява душата ти. Негативните му вибрации засягат и други живи същества. Гневът е нарушение на Божия закон на Мъдростта.

      3. Надменност:
            Да си надменен, означава, че се надценяваш и същевременно подценяваш останалите. Надменността е признак на раздуто его, на неправилна самооценка, на опасна тенденция да виждаш изопачен образ на действителността.
           Надменността те прави чужд за душите на другите, отблъсква ги от теб. Ти сам копаеш ямата на своята изолация и мъчителна самота. Надменността е нарушение на Божия закон на Истината.

    4. Похот:
            Да си похотлив, означава, че си застинал в най-низшето измерение на Любовта – плътското желание. Угаждаш на щенията на тялото и оскверняваш душата си. Обиждаш висшето начало у себе си и у обектите на твоя сексуален стремеж. Наливаш вода в мелницата на тъмните сили, на безброй развъплътени същности, които те дебнат, за да се нахранят от енергията, която прахосваш за нищо.
           Похотливостта те свежда до положението на роб на своята невъздържаност. Тя е грубо потъпкване на Божия закон на Любовта.

    5. Леност:
             Казват, че тя е майка на всички пороци. И е така. Леността е злоупотреба с потенциала – физически, емоционален, умствен и душевен, който Творецът ти е отредил, за да го използваш разумно в земния живот. Леността е мощна противодействаща сила по твоя еволюционен път. Тя отслабва волята, разплува тялото, размива ума и разнищва фината тъкан на душата.
             Леността е нарушение на Божия закон на Добродетелта.

     6. Лакомия:
            Лакомията или алчността е проява на твоето низше „аз”, което не се задоволява с наличното, а винаги ламти за нещо повече. Води до пресищане и загубване на човешкия облик. Лакомията е злоупотреба със справедливото разпределение на благата. Непрестанният стремеж към нещо повече, към още и още притежания, към излишък от придобивки унищожава усещането ти за реалността и те въвежда в лабиринта на неутолимия глад на сетивата.
            Лакомията е нарушение на Божия закон на Правдата и справедливостта.

    7. Скъперничество:
             Скъперникът лишава и себе си, и околните от блага, които би трябвало да бъдат разпределени равномерно и справедливо между всички нуждаещи се. Той ги натрупва със смътната перспектива да ги използва някога, в неизвестен момент от бъдещето. Трупа ги, не защото са му нужни, а заради самата патологична потребност да го прави. Скъперникът е ракова клетка в организма на обществото. Ако броят на тези клетки се разрасне неуправляемо, общественият организъм ще загине в страшни мъки.
            Скъперничеството е нарушение на Божиите закони на Правдата и Любовта.



Няма коментари:

Публикуване на коментар