събота, 15 декември 2018 г.

Възможност за избор







Все още живеем в свят на дуалности: добро и зло, светлина и мрак, истина и лъжа, небе и земя, ден и нощ, Ин и Ян. В амплитудата между всеки от тези полюси се раждат безброй варианти, безчетни възможности за избор. Дуалността предлага именно това – да направиш избор. Той те отправя към едната или другата страна. Ала най-често оставаш някъде по средата... Крайностите нерядко смущават дори и врял и кипял в изборите си човек. И все пак свободната ни воля, дарена ни съвършено безвъзмездно от Бога Творец, би трябвало да ни послужи именно в моментите на избор и да ни насочва към доброто вместо към злото, към светлината вместо към мрака, към истината вместо към лъжата. Но дали винаги е така?
Ето как духовният Учител със световна мисия Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива нови черти от същността на доброто и злото и потенциала на човека да осъзнава възможностите, изправен пред поредния избор: „Доброто и злото са само пътища, които показват пътя на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави разлика между добро и зло... В човешкия ум и в човешкото сърце всякога има различни възможности – и там е човекът. Човекът е онзи, който разбира възможностите.” (Цитат от книгата „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/1936 г., том I, София, 2002, с. 367.)

вторник, 4 декември 2018 г.

Съботата е за човека



(Есе върху беседата „Другата събота”)


Когато фарисеите обвиниха Христос, че Неговите ученици в съботен ден късат житни класове, подгонени от глада, Той им отвърна, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк 2:27). От своя страна Учителят Беинса Дуно допълва: „Съботата е Божествен ден. Кога? – Когато човек прави добро. Съботата е ден на доброто.” А кога можем да вършим добро? – Винаги, когато изпълняваме волята на Бога. А „... първото условие за изпълнение волята Божия е да бъде човек във връзка с Бога, с възвишения, разумен свят”.

неделя, 2 декември 2018 г.

Постите в Православната църква




Християните от православното вероизповедание, както и римо-католиците, възприемат поста като период от време, през който те подлагат на лишения тялото си, за да пречистят и възвисят душата си. Православната църква, в частност, е установила през църковната година (която започва на 1 септември) четири поста. Тяхната хронология е следната:
1) Коледен пост: четиридесетдневен – от 15 ноември до 24 декември вкл.;
2) Великденски или Велик пост: трае седем седмици; нарича се още “Велика четиридесетница” и предхожда най-големия християнски празник – Възкресение Христово (Великден), който е подвижен и чиято дата се променя всяка година в зависимост от лунния календар;
3) Петрови пости: обикновено са двуседмични – преди празника на апостолите Петър и Павел, който е неподвижен и се чества на 29 юни;
4) Богородични пости: също двуседмични – преди празника Успение Богородично (15 август).
Освен посочените четири постни периода Православната църква е определила и някои специални дни в рамките на църковната година, в които е нужно спазването на пост (например празникът Кръстовден, 14 септември).
Всеки един от четирите поста бива предшестван от т.нар. “Заговезни” – ден, в който православните християни приемат за последен път преди постите блажна храна. Християнската Църква в лицето на православното вероизповедание утвърждава принципа, че пречистването на тялото от месни и (в някои случаи) млечни храни е само предпоставка за изпълнението на истинското предназначение на поста. А то е усъвършенстването духовната природа на човека, нейното доближаване до Първоизточника на живота – Бога, и натрупването на нетленно богатство, което “нито молец го яде, нито ръжда го хваща”. В този смисъл християнският пост – като пречистване и на тялото, и на душата – се явява подготовка за подновяване завета на християните с Господ Иисус Христос чрез тайнството Причащение (Евхаристия).
Всеки истински духовен път започва от пречистването. От гледна точка на законите в невидимия свят пълното телесно и духовно пречистване е условие за неповторимата среща с Духа. Тоест срещата с Бога вътре в самите нас (ср.Лука 17:21), с Бога, Който обитава човешкото сърце.

Константин Златев

неделя, 25 ноември 2018 г.

Пазители на свещените места



Навред по планетата Земя има места, които наричаме „свещени”. Какво ги определя като такива? Има поне две основни характеристики на свещените места, които ни дават право да ги назоваваме по този начин:
1) Тези места се отличават с ясно изразена положителна енергия. Съвременната наука дефинира тази тяхна особеност като „геомагнитна аномалия”.

събота, 17 ноември 2018 г.

Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно /Продължение/


„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в с. Арбанаси през 1912 г., завършва с една формула, дадена от същия велик духовен Учител (с. 61). Тя гласи:

„Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”




5. „... Мъдростта за ограда...”:
В цялото Творение е вложена великата Божия Премъдрост. Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин. В цялата Вселена действат принципи и закони, които са плод на Премъдростта и Промисъла на Бога-Създател. Всичко в цялата Вселена се случва като резултат от действието на тези принципи и закони.