неделя, 26 март 2017 г.

Отвъд целта


(Есе върху беседата „Помаза Ме”)


Помазаникът в духовно-езотеричен смисъл е човек, натоварен със специална мисия от Бога. В старозаветната епоха израилтяните различават три категории помазаници: царете, първосвещениците и пророците. В новозаветните времена има изобилие от помазаници, и то измежду всички народи, ала сред тях според величината на Своя духовен ръст се извисява един – Христос. Самото име „Христос“ не е собствено, а представлява духовна титла, гръцки превод от понятието на иврит „Месия“ („Мешиах“), което означава точно това – „Помазаник“.

събота, 25 март 2017 г.

На какво да се уповаваме?

Висшето и низшето в човека

(Размисъл върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога”. Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение. Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне.


Едно от най-важните послания в проповедта на най-извисениня измежду духовните Учители на човечеството – Христос, бе, че Бог е наш Небесен Баща, а ние всички сме Негови деца. Затова и отношението ни към ближния следва да бъде като към наш брат или сестра. Манталитетът на старозаветния човек изискваше той да изпитва не само преклонение, но и страх от Всевишния.

сряда, 22 март 2017 г.

Илюзията на чувството за собственост

Висшето и низшето в човека


(Размисъл върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)




- Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека, той преминава състоянията на всички тези животни. Но като човек още не се е проявил.

Една от най-опасните илюзии, която обсебва ума на човека, е чувството за притежание на собственост. След като цялото творение принадлежи на неговия Създател – Бога, тогава какво може да бъде наша собственост? –

понеделник, 20 март 2017 г.

Да опознаем света



(Есе върху беседата „Баща си и майка си”)


Червената нишка в тази беседа са две заповеди, отправени от Бога към човека. Първата от тях намира място в Декалога от Стария Завет – десетте Божии заповеди, получени от Мойсей на връх Хорив в планината Синай. Тя изисква от нас да почитаме родителите си – баща си и майка си (ср. Изход 20:12). Втората заповед е част от новозаветното откровение, споделено с човеците от Христос. Спасителят ни поучава да обичаме ближния си като самите себе си. Ако тази Любов е реална и безусловна, тя постила с почетен килим пътеката ни към Царството Небесно.

събота, 18 март 2017 г.

Животински състояния

Висшето и низшето в човека

(Размисъл върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


 Низшето съществува, за да служи на висшето:

- При днешния ред на нещата Царството Божие не може да дойде. Христос дава един пример за онези, които разбират: като се върнал слугата от нивата, господарят му казал: „Препаши се, та ми слугувай, после и ти ще ядеш”. Това как ще го изтълкувате? Значи, животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата.
 
При съвременното равнище на общочовешкото съзнание е немислимо да бъде изградено Царството Божие на планетата Земя. Още доста дълъг път имаме да извървим, докато постигнем такива взаимоотношения между нас като индивидуалности и като народи, от една страна, и между нас и Живата Разумна Природа, от друга страна, за да станем жители на това Царство. Тълкуванието, което Учителят Беинса Дуно предлага за притчата на Христос, трябва да бъде разбирано по следния начин: първата задача на човека като носител на разум и безсмъртно духовно начало е да подчини животинското у себе си на Божественото – „животното трябва да служи на господаря”.