четвъртък, 12 април 2018 г.

От смърт към живот




(Есе върху беседата „Лазаре, излез вън!”)


Призивът на Христос «Лазаре, излез вън!» има двойно значение:
1) Буквално – Лазар е в гроба си и трябва да излезе вън от него.
2) Преносно – Лазар е призован да излезе от мрака на смъртта и да се потопи отново в светлината на живота.
Словата на един велик Посветен като правило са многопластови и крият в себе си цяла гама от значения. А когато този Посветен е самият Христос, тогава Божественият подтекст в думите Му притежава особена мощ и въздействие. В случая те са искрата, запалила отново пламъка на живота у Лазар чрез чудото на възкресението. Чудо е за онези, които не познават Божиите пътища. Те за жалост са мнозинство – дори и в наши дни; ала за радост все повече от тях се пробуждат за Истината. За шепата останали, прогледналите за тази Истина, няма чудо, а само проява на Божията Любов и всемогъщество. Както и твърде важен епизод от земната мисия на Спасителя, доказващ Неговия произход и величие.
Самият Той приканва човеците да Го следват и им обещава, че ще могат да вършат дела, по-чутовни дори от Неговите. Това твърдение, разбира се, е хипербола, понеже никой от нас, простосмъртните, не е в състояние да достигне духовния ръст на Проявения Бог в лицето на Христос. Бихме могли единствено да се стремим да извисим съзнанието си до потенциала, заложен у всекиго от нас от Небесния ни Отец. А това означава да постигнем именно Христово съзнание.
Една от предпоставките за подобно постижение е равнището на личния морал. Любопитно е определението на Учителя Беинса Дуно в тази насока: „Моралният живот подразбира икономия в постъпките на хората.“
Икономия на какво? – Преди всичко на енергия. Човешкият морал е основан на Божиите закони, полагащи фундамента на нашата нравственост: Десетте Божии заповеди (т.нар. Декалог – Изх. 20 гл.), блаженствата, формулирани от Христос (Мат. 5 гл.) и др. Когато следваме тези предписания, не само повишаваме духовния си статут, но и натрупваме безценна нетленна енергия. Нейното ниво е право пропорционално на духовния ни ръст. Нарушаваме ли тези закони, разпиляваме тази безценна енергия и впоследствие се налага да полагаме удвоени усилия, за да я набавим отново.
Друг важен акцент в беседата е разделянето на хората на три категории в зависимост от тяхната духовна зрелост и придобитите опитности и знания: „... Природата залъгва простите, любознателните учи, а на даровитите, на мъдрите поверява своите тайни.“
Тази класификация се среща в различни варианти в Словото на Учителя Беинса Дуно. Независимо от минималните различия смисълът на вложеното в това съждение е един и същ. А именно:
а) Прости са онези, които още не са придобили нужното за пълноценно съществуване знание, трудно учат земните уроци и са нагазили дълбоко в блатото на невежеството. Това са млади души, зелени глави, които лесно се заблуждават от видяното в Природата и обществото, тъй като не умеят да съзират действителната същност отвъд привидността, която им предлага материалният свят.
б) Любознателни са пробудените души, които са поели по духовния Път и с готовност, старание, постоянство и търпение учат своите уроци на физическото поле. Те са осъзнали, че планетата Земя е едно огромно училище, в което на тях им е отредена ролята на обучаващи се. И те я приемат с радост и със стремеж да научават все повече и повече.
в) Даровити и мъдри са тези, които са изминали доста голямо разстояние по духовната пътека и са започнали да завоюват посвещения. Това са окултните ученици в Школа, основана от велик духовен Учител, които се готвят да станат негови апостоли – разпространители на Словото му и продължители на Делото му. Ако се наложи – и мъченици в защита на свещената Истина, която той им е предал безвъзмездно и с цялата си Любов. С всяка поредна стъпка по своя достоен път, с всяко ново посвещение пред духовния им взор се откриват все нови и още по-величествени тайни на Битието, съзнанието им се разширява в порив да обхване цялата космическа необятност.
Намерихте ли своето място в тази стълбица на духовното израстване?


Константин Златев

понеделник, 2 април 2018 г.

Страстната седмица



Това е седмицата, която започва след тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим на празника Цветница (Връбница) и включва: изгонването на търговците от Йерусалимския храм, последните Му притчи и напътствия към апостолите, Тайната вечеря, Неговото арестуване, изтезанията и поругаването Му, съда над Него, разпъването Му на кръст на хълма Голгота край столичния град, кръстните Му страдания, погребението и възкресението Му.

Защо я наричаме „страстна”? – Понеже е посветена на страстите Христови, т.е. на Неговите страдания. Думата „страсти” в случая е синоним на „страдания” и няма нищо общо с нашите човешки страсти.






Велики понеделник: На този ден Спасителят Иисус Христос прогонва търговците от храма, за да не оскверняват повече с търговията си дома на Неговия Небесен Отец (Марк 11:15-19). По време на литургията в православните християнски храмове се изпълнява т.нар. „Последование на Жениха”. Женихът е самият Иисус Христос, а невестата – създадената от Него Църква. И както отношенията между жених и невеста би следвало да почиват върху хармония и единство, така и Христос бди над Своята невеста – Църквата, за да осъществява тя достойно своята мисия сред човеците. Доколко обаче ние, членовете на Църквата – свещенослужители и миряни, вървим по пътя си в живота според Христовото благовестие, това нека отсъди всеки сам, вслушан в гласа на съвестта си.
 Велики вторник: Това е денят, в който Спасителят обявява пуснатите от бедната вдовица две лепти като принос за храма за по-ценни от всички останали приноси (Лука 21:1-4), изнася притчите за десетте девици и за талантите (Мат. 25:1-30) и пророкува за бъдещето на Йерусалим, както и за Второто Си идване (пришествие) на Земята (Лука 21:5-38). Отново бива изпълнявано „Последование на Жениха”.
Велика сряда: Иисус Христос гостува във Витания в дома на Симон Прокажения; Мария Магдалина излива върху главата Му алабастрен съд с миро – символ на това, че е Помазаник на Бога, и на предстоящото Му погребение (Мат. 26:6-13).
Велики четвъртък: Тайната вечеря – Иисус Христос в израз на велико смирение измива краката на апостолите и им дава последни наставления (Лука 22:7-38). Молитвата Му в Гетсиманската градина – умолява Небесния Си Отец, ако може, да Го отмине предстоящата горчива чаша, ала все пак завършва молитвата Си с призива да бъде Волята на Отца, а не Неговата (Мат. 26:36-46). Христос ни предлага ярък пример как да приключваме и собствените си молитви – за каквото и да се молим, нека все пак да тържествува Волята на Бога, Който по-добре от всекиго от нас знае какво действително ни е нужно. В храма се чете „Последование на 12-те евангелия” – откъси от четирите канонически евангелия на Матей, Марк, Лука и Йоан.
 Велики петък: Иисус Христос е арестуван от група войници и слуги на първосвещениците и фарисейте, предвождани от Юда, който Го целува като знак за разпознаване (Мат. 26:47-56). Съд пред първосвещеника Ана (Йоан 18:13,19-24). Съд пред еврейския Синедрион и първосвещеника Каяфа (Марк 14:53-65). Отричането на ап. Петър (Лука 22:54-62). Решението на Синедриона (Лука 22:66-71). На съд пред Пилат Понтийски (Мат. 27:2-31). Кръстният път („Виа долороза” – „Пътят на страданията”) и Голгота (Мат. 27:31-56). Погребението на Иисус Христос (Лука 23:50-56). По време на вечерното богослужение в православните храмове бива изнасяна Плащеницата. Извършва се опело за Иисус Христос.
 Велика събота: Иисус Христос е в гробницата, пазена от римските стражи. След полунощ във всички храмове се отслужва празнично пасхално богослужение за Възкресението на Иисус Христос. Християните се поздравяват с възгласа: „Христос воскресе!” или „Христос възкръсна!”, последван от отговора „Воистина воскресе!” или „Наистина възкръсна!”.
Неделя – Възкресение Христово: Рано сутринта в неделния ден – първи от еврейската седмица, Спасителят вече е възкръснал (Мат. 28:1-8; Марк 16:1-8; Лука 24:1-12; Йоан 20:1-13). Той се явява последователно на: Мария Магдалина (Йоан 20:14-18), жените, които са се отправили към гроба Му, за да го помажат с миро (Мат. 28:9-10), пътниците за Емаус (Лука 24:13-35), на апостолите в отсъствието на Тома (Лука 24:36-49), на апостолите след осем дни в присъствието и на Тома (Йоан 20:26-31), на учениците при Генисаретското езеро (Йоан 21:1-25), на учениците на планината в Галилея (Марк 16:15-18). Първосвещениците подкупват римската стража да твърди, че учениците на Спасителя са Го откраднали през нощта на възкресението Му (Мат. 28:11-15). Иисус Христос се възнася при Своя Небесен Отец (Лука 24:50-53). Във всички храмове се отслужва празнично пасхално богослужение – литургия.

събота, 24 март 2018 г.

Истинският човек




(Есе върху беседата „Даде плод”)


В притчата за сеяча (Лука 8:5-15) Христос рисува редица символични образи: сеячът е сам Бог; семето е Словото Му, което Той предлага безвъзмездно на хората; различната съдба на семето/Словото в зависимост от това къде е попаднало съответства на различния начин, по който отделният човек възприема благовестието на Божествената Истина, отговарящ на равнището на съзнанието му. Естествено е пробудените души да бъдат най-възприемчиви към посланията на Божието Слово и след като ги приложат в живота си, да получат в отплата заслужено богата реколта от плодовете на посятото в добра почва семе, което е израсло и вързало под светлината на небесното благословение.

сряда, 21 март 2018 г.

Страданията на Йов




Сред сборника от книги на Стария Завет тази на Йов се отличава с невъзможността да бъде точно жанрово определена. Това затруднение се дължи на специфичната ѝ структура и изразност. Все пак я причисляват към нравствено-поучителните (дидактически) книги или към т.нар. премъдростна литература. В центъра на разказа е личността на един праведен човек на име Йов, подложен от Бога на извънредно тежки изпитания по настояване на Сатаната. За кратък период от време Йов загубва богатството, децата и здравето си. Освен съдбоносна проверка за силата на вярата му тези събития поставят и редица въпроси от морално-етическо естество. Духовният Учител на България и планетата Земя Беинса Дуно използва сюжета на повествуванието, за да предложи свои отговори в няколко важни направления.

неделя, 18 март 2018 г.

Мисията на българите




     Мисията на българския народ в нашата съвременност е да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – Новото Учение, актуализираното езотерично християнство на епохата ни, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота и да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Тази мисия е в сила от момента, в който е осъзната от последователите на духовно общество „Бяло братство”, и продължава да се разгръща с пълен размах и в наши дни. Българите като потенциал притежават всичко необходимо да осъществят с чест своята мисия. Нужно е да разгърнат този потенцал в съответствие с една висша Воля, която ги насочва към изпълнението на нейния План за съдбоносното време на преход, в което живеем: Само този народ може да стане велик, който вярва в Бога и изпълнява Неговата Воля. Когато един народ има любов в себе си и готовност да се жертва за Великата правда, той винаги побеждава. Само този народ може да стане велик.