петък, 2 февруари 2018 г.

Син на Живия Бог



(Есе върху беседата „На Бога Живаго”)


Защо Бог е жив? – Защото Той е Първоизточникът на Всемирния живот. Всеки индивидуален живот започва от Бога и рано или късно се завръща при Него.
Бог е не просто жив, а вечно жив. Неговият живот предхожда вечността и се разгръща в безкрайността. Всяко от сътворените от Бога същества има начало на своя живот от момента, в който се ражда като монада от изначалната Божествена творческа субстанция. И всяко от съществата има за своя еволюционна задача да постигне вечен живот, т.е. да осъществи потенциала на своето безсмъртие и да се завърне в Лоното на Създателя, съхранявайки своята индивидуалност.

петък, 26 януари 2018 г.

Сила и свобода



(Есе върху беседата „Учителю благи”)



Благостта е Божествено качество. Благ може да бъде само онзи, който умее да прониква до дъното на душата на своя ближен, да преживява като свои всичките му болки и копнежи и да откликва искрено и всеотдайно на насъщните му потребности. В тесния смисъл на думата благ може да бъде само Бог. В широкия смисъл на понятието благ е онзи човек, който е пробудил Божественото начало у себе си и го изявява под формата на нежност, кротост, мекота, съпричастие, състрадание и всеопрощаваща Любов.
Налице са множество предпоставки за постигане на благостта. Ала две от тях са от особено значение – силата и свободата. Ето как Учителят Беинса Дуно определя тези две добродетели: „Силен човек е онзи, когото желанията му не го ограничават; силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават, но представят само външен подтик за придобиване на неговата свобода. Свободен човек пък е онзи, който не се влияе от чуждите мисли.”

вторник, 23 януари 2018 г.

Божествена троичност (Продължение)



Божествената троичност през погледа на Мировия Учител Беинса Дуно придобива измеренията на непоклатима Истина и несъмнено обогатява гносеологията – теорията на познанието, извлечена от Словото на този велик Вестител на Новата планетарна култура.

7. Животът е форма на проявление на Божия Дух. Критерий за наличието на живот е именно присъствието на Духа. Живот е всяка индивидуална или колективна форма на проявление на Духа, която има собствен път на развитие и притежава определена степен на обособеност спрямо всички други форми на живот.

събота, 20 януари 2018 г.

Божествена троичност




Тезата за троичността на Бога принадлежи на християнството. Никоя друга световна религия не е достигнала до тази толкова дълбока Божествена Истина и не я е формулирала по така съвършен начин, както са го сторили отците, учителите и писателите на християнската Църква, и то още в ранния период от нейното съществуване. Нещо повече, троичността на Бога в рамките на християнското учение е издигната до равнището на догмат, т.е. на неизменна истина на вярата. Догматът за Света Троица гласи, че Бог е един по същност и троичен по Лица: Бог Отец, Бог Син и Светият Дух. И трите Лица са равни, сиреч напълно равнопоставени по своето Божествено достойнство, по своя духовен ранг, а се различават по функциите, които изпълняват в Битието.

сряда, 10 януари 2018 г.

Сила и свобода



(Есе върху беседата „Учителю благи”)


Благостта е Божествено качество. Благ може да бъде само онзи, който умее да прониква до дъното на душата на своя ближен, да преживява като свои всичките му болки и копнежи и да откликва искрено и всеотдайно на насъщните му потребности. В тесния смисъл на думата благ може да бъде само Бог. В широкия смисъл на понятието благ е онзи човек, който е пробудил Божественото начало у себе си и го изявява под формата на нежност, кротост, мекота, съпричастие, състрадание и всеопрощаваща Любов.
Налице са множество предпоставки за постигане на благостта. Ала две от тях са от особено значение – силата и свободата. Ето как Учителят Беинса Дуно определя тези две добродетели: „Силен човек е онзи, когото желанията му не го ограничават; силен човек е онзи, когото външните условия не ограничават, но представят само външен подтик за придобиване на неговата свобода. Свободен човек пък е онзи, който не се влияе от чуждите мисли.”