петък, 19 октомври 2018 г.

Тайната на ангелите





Във вероучението на всички световни религии фигурира наличието на духовни същества, населяващи невидимия свят. В християнството те се наричат ангели, в индуизма – деви, в исляма – джинове, в древната персийска религия – питри, и т.н. В общия случай те са посредници между Бога и човека, изпълнители на волята на Всевишния, посланици и пълномощници в изпълнението на Неговия План за Вселената. Отличават ги тяхната нематериална природа и еволюционният им ръст, надвишаващ този на хората. И тъй като космическият модел на творението представя два основни полюса – на доброто и злото, различаваме и два вида ангелски същества, съответно служещи на едното или другото.

вторник, 2 октомври 2018 г.

Основи на творчеството

Във Вселената има един единствен Творец с главна буква „Т” – това е Бог. Еволюционна цел на всички разумни същества е да станат Негови съ-творци, тоест да се включат в творческата Му дейност на различни равнища в Проявеното Битие. Творческият импулс е заложен дълбоко във всяка монада, във всяко живо същество, достигнало прага на разума. Този импулс намира израз в стремежа да пресътворим света, в който живеем – да го направим по-добър, по-красив, по-съвършен. Това е външната страна в изявата на творческия импулс. А насочен навътре, той ни подтиква да работим върху самите себе си, да развиваме потенциала, който ни е вдъхнат от Бога Творец, да култивираме добродетели, да бъдем достойни служители за Общото благо.

неделя, 30 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото /Продължение/



     
        От особен интерес за нас е как Предводителят на българите и на цялото славянство Елохил представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието:

четвъртък, 20 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото /Продължение/

Текстът е назован „Призвание” и отговаря на съвременното понятие „призив” или „възвание”. Характерът на изнесеното от Учителя Беинса Дуно обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание”, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка.
Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него.

На практика Възванието е визитната картичка на Съществото от йерархията на елохимите Елохил и същевременно указание за основни моменти от мисията на Учителя Беинса Дуно. Учителят на Бялото братство у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ѝ – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. 

вторник, 18 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото





1. Място и време:

Преди 120 години, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество “Майка” (по-късно преименувано на “Милосърдие”). (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно до негов съвременник, написано в гр. Варна, в което се споменава за Призванието.) Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ѝ бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – земното име на българския духовен Учител Беинса Дуно, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.