ПРИЧИНАТА

Изплашихме се!

Видяхме своя огледален образ в реалната действителност и не го познахме! Определихме го като вирус, притурихме му и „корона” и през ум не ни мина, че това е вирусът на нашето духовно невежество, обсебило човешкия ум. Точно този ум, който се гордее със своите нови технологии и научни постижения: като се започне от генно модифицираните храни, мине се през трансплантациите на органи и се стигне до 5 G системата, и всичко това подчинено на геополитическите и геостратегическите интереси, доколкото те са известни на нас „обикновените” хора.

Стремежът на човешкия ум за върховенство над всичко сътворено няма аналог на разумност в Природата. Това е дълбоката духовна причина за появата на пандемията, която парализира живота в целия свят.

Дълбока духовна причина, защото науката застана срещу човека и живота в много отношения; и защото нищо не разтревожи човешкия ум, когато даде път на „научните” разработки за биологични оръжия. Факт е, че Великобритания, Германия, Съветският съюз и Япония са имали програми за научноизследователска и развойна дейност за биологично оръжие по време на Втората световна война, а в по ново време има твърдения, че ХИВ също е разработван като биологично оръжие.  Дали в конкретния случай сме потърпевши на подобни напъни на науката, предстои времето да докаже, но вече са направени такива предположения.

Сега, след всичко, което се случва, човечеството се стресна, но все още не се е осъзнало. А в същност  в агресивността на вируса човешкият ум може да разпознае себе си. И вероятно инстинктивно проявеният страх идва точно оттам.

Най-тревожното в случая е, че множеството се подведе по желанието за лесен живот, че се даде възможност на това желание да обсеби човешкия ум, че се загуби връзката с добродетелите и способността да се разсъждава от позицията на благоразумието. Затова вече всички си приличаме, всички сме еднакво пасивни, когато трябва да заемем твърда позиция и да защитим неписания закон на Сътворението - Нравствения Закон. Изхвърлили сме го от Живота, защото ни смущава, защото ни пречи да живеем както ни харесва, изисква от нас да се съобразяваме с другите и още повече с Природата; по-леко ни е да живеем неограничавани от морални принципи, от разбирането за чест и достойнство. Лев Николаевич Толстой е записал:.”Политическо изменение на социалния строй е невъзможно. Изменението е само нравствено, вътре в човека. Но по какъв начин ще тръгне това изменение? Никой не може да знае за всички, но за себе си всеки го знае. И всички в нашия свят са загрижени за това изменение по отношение на всички, само не по отношение на себе си.”  

Живата реалност ни показва, че сме надхвърлили границите на възможното разумно поведение за живот на планетата. Сега търпим последиците от дехуманизираната наука, последиците от липсващо самочувствие и неспособността да приемем себе си като фактор за развитието на живота. По-удобно ни е да се приемем като жертви на нечия „клика”, защото така друг е виновен, и искаме да се спасим. Но най-трудно е да се спасиш от себе си, особено когато те измъчва човеконенавист! А вече нямаме избор: предстои ни да съберем сили и да унищожим вируса на страшната, на всеядната зараза алчност. Нейните симптоми са лесно разпознаваеми, но трудни за отстраняване, защото не можем да се разделим с егоистичните си стремежи. Все още сме подвластни на нищетата на собствената си духовна същност. Сега тя чрез болестотворния вирус унищожава плътта ни, едничкото нещо, което ценим най-много, и затова ни боли, много ни боли... И търсим Божията милост...

АКО Е НЯКОЙ В ХРИСТА . . .

Учението на Бялото Братство е Учение на висшите Светли Сили, които работят за еволюцията на Живота. Това Учение е предадено от Христос на човечеството преди 2 000 години. Независимо от малкото време, с което Той е разполагал, всичко оставено от Него като Слово и жив Пример било достатъчно, за да се създаде и развие Учение, което да послужи като  нравствена основа на живота. Всъщност това е Учение за Спасението на Живота. Резултатът от това Учение е несъизмерим по своята историческа стойност и въпреки това то не е успяло да се утвърди в жива практика.  Затова в света трябвало да дойде УЧИТЕЛ,  който да  развие и предаде истинската сила на това Учение.

Духовният Учител Петър Дънов – Беинса Дуно,  използвал Словото, за да създаде чиста и прагматична възможност за духовно развитие на всеки обикновен човек, който носи чиста душа и благоразумно работи за своето усъвършенстване. Нещо повече: УЧИТЕЛЯТ така е успял да предаде Божието Слово, че  чрез него да създаде Наука за Живота. Направил го е толкова достъпно, че дори и най-неграмотният, стига да поиска, може да се образова и да се развива.

Учението, което успя да предаде Мировият Учител Беинса Дуно, добива особено значение сега във времето на Прехода към нова епоха. Неговото значение придобива още по-голяма стойност, когато се сравни същността на предаденото от Него Слово със Словото, което е оставил Христос. И още, когато се разгледа неговата идейна и философска насоченост. Учителят Петър Дънов успя за годините, през които беше на земята, да изгради, макар и в умалена форма, общество на справедливостта, любовта и истината. Хората, които са имали щастието и привилегията да общуват с Него, са били благословени да научат най-необходимото за себе си и за Живота. Учителят  се е стремил да превърне знанието за Божията Любов и Справедливост в начин на живот. Радостно е, че макар и само Неговите последователи да са постигнали това, все пак беше доказано, че е възможно  хората да живеят с Любов и да носят  съзнанието на Божие творение. И в други държави и по-други кътчета на планетата е имало  и има духовни общества, но никъде така чисто и така конкретно не е разработено християнското Учение.

Има една голяма възможност за доброто бъдеще на Живота, която съвременните хора трябва да видят, да оценят по достойнство и да й дадат шанс да се развива. Това е Учението на Бялото Братство, което успя да предаде и разработи Учителят Петър Дънов. Съществуването на това Учение е големият шанс за човечеството. Сега, когато с тревога и дори в известна степен с паника се говори, че няма бъдеще за човечеството, че хората не виждат накъде и как да се развива обществото; сега, когато светът навлиза от криза в криза и затъва в бездуховност, Учението предадено чрез ТОЗИ, КОЙТО ГОВОРИ ИСТИНАТА, Е ПЪТЯТ, ПО КОЙТО ТРЯБВА ДА ВЪРВИ ЧОВЕЧЕСТВОТО. В този смисъл казано, Учителят Петър Дънов е СВЕТЛИЯТ Дух на Истината, който успя да покаже на човечеството силата на Божието Словото, приложена в живия живот. Учението беше и остана във времето. Хора от почти всички континенти на планетата познават това Учение било чрез Словото, било чрез Музиката, било чрез Паневритмията.

От тук логично следва истината: българите носят голяма отговорност за установяването на Новия Живот, за създаването на Новия Свят. Най-необходимото нещо, което се свързва с бъдещето на Живота, е човешкото съзнание да приеме силата и духа на християнската нравственост, защото за човеколюбието няма религия. Това е НЕЩОТО, което Учителят разви като теория и показа на практика в България. Духовното общество, което Той  създаде на българска земя, е чиста и светла сила на Новия Живот, за който сега се говори и чието установяване е наложително,  ако искаме Животът да продължи. Тук в България е заложено началото на нещо, което, макар и трудно, все пак съществува и работи. Ние, хората, които наричаме себе си ученици и се чувстваме в някаква степен последователи на Учителя, трябва много сериозно да преосмислим своето поведение и живот, и да търсим съвършенството, така както Учителят ни учи. Пътят към съвършенството, който Той очерта, е път на себепознание и живот за другите. Неговите беседи са напълно актуални и днес и могат да послужат на всеки човек, който иска да работи за Новия Живот.

Пред българите сега стои една голяма задача, дори това е повече отговорност: Да се направи възможното, за да бъде показана на човечеството силата на Учението, което е създадено на  българска земя.  Като вземем предвид сложното време, в което живеем, повече от всякога е необходимо всеотдайно да се работи  за неговото популяризиране, да се работи  със съзнанието, че ние, последователите на Учителя, имаме предимството да познаваме истинското духовно учение за християнска етика и морал. Казано е в Новия Завет: ”Ако е някой в Христа, той е създание ново”. Това означава, че последователите на Учителя са не само радетели, но и активни деятели за Нова Духовна култура на съвременния живот.  Тази култура Учителя определя като светлата сила на Новия Живот, за който се изписа толкова много и се изговори още по-много, но никой не съумя да се докосне до Божията Любов и Мъдрост, както това направи Учителят Беинса Дуно.

Сред нас, българите, има някакво съмнение, някакво притеснение по отношение на безрезервното приемане на това Учение. Да, трудно е всички да сме единомишленици, но не е трудно, ако сме добронамерени, да видим истинското значение на това, което е предадено чрез Словото на Учителя. Искаме или не, приемаме или не, Учението на Бялото Братство или, казано по-точно, ПРИЛОЖИМОТО ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ ВЕЧЕ Е ПРЕДАДЕНО НА БЪЛГАРИТЕ. Те ще трябва да защитят  пред света и да покажат, че нравственият идеал, който може да спаси от бездуховност човечеството, се нарича Христос. Който го приеме, ще постигне онова ниво на съзнание, което ще го направи СЪидейник на Създателя в стремежа му да изгради Новия Свят. Основата на Новия Живот, Основата на Новия Свят е създадена тук, в България, чрез развитото от Учителя и практически приложено Християнско Учение. Оттук съвременното човешко общество може да се запознае с предимството на това учение: новите форми на общуване и новите форми на колективен братски живот. Би трябвало да осъзнаваме като гордост предимството да имаме това Учение в България и да носим с достойнство своята отговорност пред бъдещите поколения като личности на християнската етика и морал.

Времето ще покаже, че нашият Учител е Божият пратеник, който е трябвало да работи  за установяването на висша справедливост в живота на хората.  Той остави Своята незаличима следа, която сега трябва да послужи за бъдещето на човечеството. България и българите, които неслучайно са така разпръснати по света, трябва да поемат своя дял в създаването на Новия свят – свят на справедливост и любов. Но е необходимо първо тук, в България, да постигнем промяна. Не бива да очакваме, че политиците и държавниците ще възприемат подобна инициатива. Добре е да си даваме сметка, че в конкретния случай те не са най-същественият фактор. Ако масата народ осъзнае и приеме християнската нравственост като форма на своето лично поведение, ако обикновеният човек знае, че любовта към ближния е израз на любовта му към цялото Сътворение, политиците ще бъдат просто едни теоретици, които няма как да влияят върху живота на хората. Животът е доказал, че най-ценната територия, която можеш да завладееш, е кътчето в съзнанието на човека.

Никой не може да отрече, че през последните месеци се живее много трудно. Не че ние, хората, не сме допринесли за това, което се случва. Но Учителят винаги е съветвал допуснем ли грешка да побързаме да я поправим. Затова ние, българите, нямаме време за губене. Даден ни е образецът със създаването на братски живот под ръководството на Учителя. Със Знанието, което имаме, стига да сме благоразумни и добронамерени, можем да създадем основата на ново, нравствено облагородено човешко общество. Мисията на българския народ е да даде на човечеството образеца на новия духовен живот. Сега, във времето на преосмисляне на всичко създадено дотук, НЯМА ПО-ВАЖНА ЗАДАЧА.

                                                            

       Радея