петък, 14 март 2014 г.

Молитвата


                                                Молитвата е зов на човешката душа към Бога    От момента, в който човек е осъзнал присъствието на Висшата Сила във Вселената, той отправя молитви към Нея. Молитвата предлага неповторимата възможност да общуваме непосредствено с нашия Творец. Да разговаряме с Него така, както дете със своя Баща или своята Майка. Да се обърнем на “ти” към това велико Същество и да разчитаме на разбиране, подкрепа, опрощение. 
             Молитвата е неотделим елемент от вярата на човека в Небесния Отец, от всяка световна религия и духовно учение. Вярващият не може да си представи живота без нея. За скептика и атеиста тя е акт на емоционално излишество или откровена заблуда. За ученика по духовния Път тя е по-важна от насъщния хляб.
              Молитвата може да бъде изречена на глас или на ум. В някои случаи се препоръчва изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас. При всички положения, обаче, е съвършено задължителна пълната концентрация на молещия се, за да бъде съградена невидима пътека, по която копнежът на душата му да премине в онази област на духовната вселена, където той да бъде чут и да намери отклик от страна на Разумните Същества. Молитвата достига до тях и те преценяват как да реагират в зависимост от заряда и съдържанието й. Така именно възниква явлението, което наричаме “отговор на молитвата”.

Всеки от духовните Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят. Съвършеният образец на молитва е Господнята молитва “Отче наш”, предадена от Христос на Неговите апостоли (Мат. 6:9-13).
            Християнската Църква в нейното православно изповедание застъпва тезата за наличието на три вида молитви: просителна, благодарствена и хвалебствена.
            Молитвата може да бъде още и лична (индивидуална) или колективна (групова). Личната е достъпна за всеки вярващ в Бога човек, по всяко време, на всяко място. Колективната е присъща преди всичко за богослуженията, отслужвани в рамките на обредността, практикувана от различните религиозни или духовни общности.
             Българският духовен Учител предлага на своите ученици и слушатели внушителен брой молитви, в които блика живата сила и безбрежната Любов на Духа. Една от тях – “Добрата молитва” – по собствените му думи обладава трояко действие: едновременно в материалния, духовния и Божествения свят.
             Молитвеното общуване се осъществява на мислено (ментално) и чувствено (емоционално) равнище. По същността и съдържанието си то представлява по-ясно или по-схематично оформен духовен импулс, отправен от разумно сътворено същество към Създателя на Битието.
              Висша форма на молитвата е медитацията. Последната се характеризира с множество разновидности, всяка от които притежава собствена специфика, техника на изпълнението и цели.
             Молитвата е неповторим шанс да поискаме нещо от Бога. И ако времето да го получим е дошло, то идва при нас. Ако ли пък искането ни не е целесъобразно или навременно, в повечето случаи не получаваме желаното, защото то по-скоро ще ни навреди, отколкото да ни помогне. Законът гласи, че всяко нещо става на своето време. Бог знае по-добре от самите нас какво точно ни е нужно и кога следва да го получим. Така че нека Му се доверим изцяло и да завършваме всяка своя молитва с израза: “И все пак нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята!”
Молитвата е нужна не на Бога, а на човека. Тя е не само пътека, чрез която съединяваме небето и земята. Тя е и проверка за духовната зрелост на онзи, който я отправя. В нейното ядро се таи вълшебно зрънце, от което могат да израснат чудеса. Ала по-съществен от чудесата е пламъкът на вътрешното пресътворение. Редовният молитвен живот – ако е плод на дълбока вътрешна потребност, а не на фарисейска показност или суета – осигурява цялостно пречистване на ума, сърцето и тялото. И колкото повече се молиш, и колкото по-честен, сърдечен и открит си в молението си, толкова повече научаваш за истинския път на Духа и за собственото си място под слънцето. И така достигаш до котата, при която молитвеният зов на душата ти се слива с вечния глас на Космоса. Молитвата е пътека от един свят към друг. Тя има начало, но няма край.За окултния ученик те са далечна, но постижима цел в неговото стремление към Вечността. А молитвата е един от методите за тяхното постигане. Може би най-лесният и достъпният. Тя съдържа и потенциала да съдейства за изплащането на кармичните задължения. Пряко – чрез засвидетелстване на искрено покаяние, последвано от коригиране на извършените погрешки и промяна в начина на мислене и поведение, и косвено – посредством изкристализиране на пътищата за преодоляване на кармичните обвързаности. В това направление особено ценни са следните указания на българския духовен Учител: “Само молитвата ще ти покаже разумния начин да изплатиш кармата си по-лесно. При молитвата трябва да преживееш едно Божествено състояние. Молитвата е едновременно начин, по който ученикът чрез нея научава каква е Волята Божия.” Едно от седемте тайнства (ритуал, при който вярващите получават благодатните сили на Светия Дух в специфична за всяко тайнство разновидност и ги използват по пътя на спасението) на Православната и Римо-католическата църква е Покаяние (или Изповед). Неговата задача е пречистването от греховете – казано на езотеричен език: освобождаването от кармичните задължения. “Изповядването е чистене. Да се изповяда човек, това значи да отвори душата си към Бога, да изнесе всичко непотребно навън и да се освободи от излишния товар, който го тормози.” Учителят П. Дънов
Когато се молим правилно, ставаме недостъпни за негативни външни въздействия. В тази насока молитвите и специално подбраните формули са незаменими: “Неуязвим за външните нападки и нисшите влияния ще бъдеш само чрез ограждане и молитва. Като повишиш вибрациите на своята аура, никакво зло не може да те нападне. Молитвата е мощен метод за запазване” (Учителят П. Дънов).
              От голяма полза за молещия се е и осъзнаването, че неговото безсмъртно духовно естество е рожба на Божественото: “Ще се молиш всякога, независимо от това, дали си разположен или не. ” (Учителят П. Дънов).
               Диханието на душата, което наричаме “молитва”, притежава характеристиките на лъч животворяща светлина. Ако Божественото в своята всеобхватност можем да сравним с величествен огън, даряващ живот на всичко в необятния Космос, то безсмъртната душа е негова искра, която има за жизнена цел да поддържа горенето на този огън и да разнася с факела на Божията Любов навред неговия живоносен импулс. Потребността на душата от молитва е аналогична на потребността на тялото от храна.
                Най-благоприятното време за молитва според Учителя на ББ у нас са часовете от 21 до 24 часа и от 3 до 4 часа. Тези отрязъци от денонощието предлагат най-добри възможности за свързване със света на Божественото. Разбира се, това далеч не означава, че през цялото останало време трябва да бъдем пасивни. Молете се, за да идва повече светлина в съзнанието ви. ... Чрез молитвата вие привличате всички добри влияния, за да расте всичко, което е посято във вас. Когато човек се моли, всичко в него расте и се развива.

Константин Златев

3 коментара:

  1. “Защо трябва да се молим? Всеки трябва да се моли, за да може да постигне нещо. Когато имате външни постижения, ще благодарите на Бога отвътре. А пък когато имате вътрешни постижения, ще търсите Бога отвън. Бог се търси отвън и отвътре, но не едновременно. При известни условия ще Го търсите отвън, а при други условия – отвътре.” От изключително значение е вътрешната яснота относно това, каква е целта на молитвата ни: “Важно е да знаете какво да искате от Бога. Най-разумно е да искаме да се научим да вършим Волята Божия. Като вършим Волята Божия, ние ще имаме всичко на разположение: и знание, и Любов, и сила, и всички условия. Писанието казва: “Да бъде Волята Божия!” Това е единственият път, по който можем да минем.” Вътрешната настройка на молещия се и подчиняването на молението на един висок идеал, в служба на Цялото, предопределя успеха или провала на молитвата му: “Най-напред ще пожелаете да имате сърцето и ума на един ангел, да имате сърцето на един херувим, пламтящ от любов! Същото пожелайте и за другите! Или пожелайте нещо, което е хубаво за душата ви. Най-напред да искаме успех на Царството Божие на Земята. В това всички се обединяваме, цялото човечество. Значи, трябва да имаме идея, която свързва всички хора в едно.” Според Учителя П. Дънов, ако се молим правилно, можем да постигнем всичко по духовния Път: “Онзи човек, който се научи правилно да се моли, става велик адепт.” Поантата в неговото наставление е съсредоточена в думите: “Истинската молитва се заключава в Любовта! При истинската молитва вие изпращате към Бога своята Любов и благодарност. Молитвата е състояние на благодарност и любов!”

    ОтговорИзтриване
  2. Понеже Бог е любов и светлина, аз избирам да Го оставя да ме води, така молитвата за някакви искания отпада, единствено благодаря за всичко, което съм привлякла в моя живот. Това е и идеята на метода Хо'опонопоно от Хаваите, който разрешава магически всички въпроси и проблеми.

    ОтговорИзтриване