четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Гносеологията на Петър Дънов


 “Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: “Това ти е достатъчно!” Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: “Животът няма смисъл.” – Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата” (Учителят П. Дънов).


       Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек – неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му.
       Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата – духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази “вътрешния смисъл на самия живот”. Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, кабалата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номерологията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него.

         В гносеологията на Учителя П. Дънов необходимо условие за развитието на знанието е вярата като принцип на човешкия ум. Мистичната вяра е основана на опитности от минали векове, т. е. на преживявания, в които няма никакво съмнение, тъй като опитът е последна инстанция на знанието. Същността на вярата е концентрирана в обстоятелството, че чрез нея се осъществява връзка между две разумни души във Вселената посредством силата на Любовта. Мистичната вяра в условията на разумността води към Истината. Истината може да бъде постигната чрез мистичната интуиция и вяра, да се “изживее” посредством вътрешно прозрение и свързване с висшите светове. Бог е непознаваем, а Истината е проявление на Бога. Затова тя не може да се опише и възприеме в категориите на човешкото съзнание, защото това означава да я ограничим в нейната безкрайност и вечност.
       Гносеологическите моменти в учението на ББ, представено от Учителя П.Дънов, се преплитат с антропологическите схващания на същия. Според него опознаването на човека води до опознаване на Космоса и обратно. Светът е единен. Каквото е горе, това е и долу (II принцип на херметизма – за съответствието /аналогията).
        Това е вид познание, постигано чрез действието, а не чрез категории. “Трябва ли музикантът да ви говори много за теорията на музиката? Той дава едно правило и веднага взима цигулката и започва да свири... Отивате при някой шивач. Той ви предаде няколко теоретични познания и след това започва да шие: взима игла, напръстник, ножици и ви показва как се шие. Това е знание. Истинското знание включва и теория, и практика. То изключва всякакъв спор . Трябва ли да спорите как се свири, как се рисува, как се шие? Едно време се е свирило, рисувало по един начин, сега – по друг” (Учителят П. Дънов).
          Изяснявайки същността и действието на петте главни космически принципа на съществуващото – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, Учителят П. Дънов изтъква, че Мъдростта носи знание и светлина. Основната идея в гносеологията на Учителя на ББ у нас е, че човек трябва, от една страна, да има знание за Божествените разумни закони, а, от друга – знание за това, как да хармонизира живота си с тях, което означава да знае как да развие у себе си всичко онова, което Творецът е вложил в него. Познанието е пътят на Мъдростта, която предоставя условията за съхраняване на живота, създаден от Любовта. Условието за приемане на Мъдростта е чистотата на тялото и духа. По пътя на Мъдростта – на знанието, което носи просветление на ума, човек ще достигне до Истината, която е крайната цел на човешката еволюция. Истината – като проява на Бога – носи пълна хармония и свобода, изразена в примиряването на всички противоречия.
          По този начин гносеологията (теорията на познанието), разбрана и осмислена като теория на познаване и прилагане на Любовта като творческа сила в Битието, е основно направление в теоретичната система на Учителя П. Дънов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар