понеделник, 3 февруари 2014 г.

Еволюция на ума

Елохим Хахарец

Все по-често напоследък се говори за състоянието на пробуждане и просветление, което е необходимо, за да може човечеството да постигне своето спасение.
За какво спасение става въпрос? За духовно спасение, за духовното оцеляване на човека, защото като физическо проявление, човекът е просто едно същество с определена физиология и толкова. Не че не е важно неговият организъм да се развива променяйки своите потребности и възможности! Но човешкият организъм не може да претърпи никаква промяна, ако духовният напредък отсъства от човешкият живот.
С тази лекция Аз искам да посоча едно недоразумение, което е наслагвано в човешкото съзнание с години, дори е по-правилно да кажа с хилядолетия. Става дума за възможната работа на и със човешкият ум, за да бъдат достигнати по-високи нива на съзнание, които могат да гарантират духовен напредък. Обикновено се говори за ограничаване на намесата на ума, за създаване на опитности за неговото изключване при все, че той остава активен, призовава се и за постигане на състояние при което умът изчезва. Макар, че за тези знания и медитативни практики, хората се позовават на такива имена като Буда и Христос, това е неправилно
твърдение, по точно не е истинно.Хората трябва да са убедени, че те могат да постигнат духовен напредък, само, ако техният ум активно работи. Защото какво друго е съзнанието, ако не отработеното от ума ниво на развитие. Умът е единствената причина човекът да бъде приеман като най-великото чудо, като „венец” на творческата деятелност на Създателя. За съжаление човекът все още не е постигнал необходимата практика за правилна работа с ума. И това е така, защото човешкият ум е твърде младо, твърде ново явления в рамките на Сътворението.
Умът е това, което прави човека „човек”, затова той трябва да бъде използван целесъобразно.
Целесъобразното използване на ума изисква две задължителни условия: желание от страна на човека за развитие на ума, и последователност, неотклонна последователност в ежедневния живот за неговото развитие.
Желанието за целесъобразно използване на ума идва тогава, когато човек се запознае с най-важната информация за правилен живот. Какво включва тя?
1. Знание за произхода на Живота .
Животът възниква и се развива, като еманация на Великото Съзнание. Той е проявление на деятелността на Висшия Разум, която става реалност в резултат на активността на Съзидателната Сила.
Човек трябва да възприеме този факт като Великата Истина за Сътворението и да се стреми да опознава нейната същност. В стремежа си да се запознае със Законите на Сътворението и тяхното значение за неговия личен живот човешкият ум укрепва и се развива.
2. Човекът също има своя Божествен произход.
Човешкият дух е носител на благородни качества, които могат и трябва да му служат през целия му живот. Точно с помощта на тези качества може да бъде изградена ценностната система на човека. С тях и чрез тях човешкият ум еволюира създавайки нивата в организацията на човешкото съзнание.
Когато човек е запознат с конкретните правила, които могат да организират неговите умствени способности, той ако не е ленив ще започне да използва тези правила. Тяхното последователно, ежедневно участие в живота на човека, придружено от волята и активността му ще допринесат за промяна в умствените му способности, умът ще постигне развитие.
Под умствено развитие трябва да се разбира онова състояние на човешкото познание, което внася яснота във възприемането на всичко, което създава човешкото ежедневие. За яснотата ще допринесат такива умствени способности, които със своята анализаторска и конструктивна работа подреждат по най-правилния начин личностната ценностна система. Това не става изведнъж. Постига се чрез твърдо изграденият навик да се оценява в края на деня срещнатото, и преживяното. Човек трябва да търси мисълта, която ще му донесе яснота не само за детайлите от неговото ежедневие, но и яснота за цялостната оценка на деня като отрязък от Пътя на неговия Живот. Ще я постигне когато знае какво иска от своя живот. Когато знае какво иска и има реалистично изграден критерий, върху основата на сравнението между желаното и постигнатото, човек може да добие яснота накъде върви и до къде е стигнал.
В рамките на един човешки живот умът еволюира. Чрез своето развитие той създава личността, но в същото време участва и в изграждането на колективния ум на обществото. В зависимост от своята ориентация по отношение на нравствените категории Добро и Зло, умът се приобщава към конструктивното и деконструктивното, т.е. умът твори и разгражда.
Най-същественото, което искам да кажа в тази лекция е следното:
В зависимост от степените на своето развитие умът създава съзнанието. Човешкото съзнание е резултат от най-силно изявената способност на ума да разсъждава и анализира. То е толкова активно, колкото повече умът е успял да открие и въведе в живата действителност вложените в човешкия дух благородни качества. Точно поради тази причина умът трябва бъде активно работещ през целия човешки живот.
В какво се изразява работата на ума?
1. В живо участие в мисловния процес, като се стреми да създава свои мисли и да открива мислите, които идват при него под външно влияние.
2. Да откликва на потребностите на душата да изяви Божественото в себе си. Това означава, умът да поощрява поривите, които подтикват човека към доброжелателност и добротворство.
3. Чрез познавателните способности, които притежава, умът да търси, да натрупва и утвърждава нови знания. Чрез анализаторската си способност, умът може да използва тези знания като новите опитности в човешкия живот.
4. Работата на ума може и е необходимо да осигурява ежедневна връзка на съзнанието с добродетелите. По този начин, той ще съдейства за изграждането на благородно съзнание във времето на земния човешки живот. Така ще бъде осъществен Замисъла на Създателя за смисъла и предназначението на човешкия живот.
5. Умът е лъчът светлина, който осъществява връзката между човешкото и Великото Съзнание. Това никога не трябва да се забравя! Има обаче едно условие: когато самият той създава и търси Светлата Мисъл.
Ето защо, когато използвате медитация за вашето духовно развитие, винаги се стремете да създавате чрез своя ум Светли Мисли. Ако вие осъзнато възприемате себе си като Божие творение, тази задача няма да представлява трудност за вас. Нещо повече! Така, чрез излъчените в пространството светли мисли, ще утвърждавате в живата реалност Идеята на Създателя за Живот чрез Любов. Стремежът ви да постигнете градивна връзка с Божията Любов ще бъде основният фактор за еволюцията на вашият ум.

Няма коментари:

Публикуване на коментар