петък, 20 юни 2014 г.

Жертвата на окултния ученик




Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: 
  а) вътрешна:
Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална  природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост.
Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: “Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.” В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
 б) външна:
Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее.
Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него, наречено “Закон на жертвата”: “Раздай всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на Бога.” В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за съответствието (аналогията). “Каквото горе, такова и долу!” – заявява великият Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между различните области и светове на Проявеното Битие. Взаимодействие, което протича както отгоре-надолу, така и в обратната посока.
  в) следване на своя духовен Учител:
Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник, изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния.
Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание. То не е породено от страх или единствено от уважение, а произтича от великата Любов между Учителя и ученика, както и от Божествената Мъдрост, която вече покълва в съзнанието на последния. Служение и готовност за саможертва в името на Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика. По този повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: “Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание, жертва за висок идеал.” Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява.
Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро.
Следвайки своя духовен Учител, ученикът рано или късно разбира, че “Бог е единственият, за Когото човек трябва да пожертва живота си” (Учителят П. Дънов). На друго място в Словото си Учителят на Любовта – Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази ръководна концепция за естеството и насочеността на духовната жертва: “Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена, основна идея и не се страхувайте от нищо.”
 “Казано е: “Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в него” (Йоан 3:16 – б.К.З.). И ти кажи: “Аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.” Кажете ли тъй, всичко ще дойде.”

Няма коментари:

Публикуване на коментар