Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни
насоки:
а) вътрешна:
Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у
себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална природа на духовната. Тази битка със самия
себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във
физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности
изисква цялата вяра, целеустременост и преданост.
Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не
по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането,
утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа
представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното
духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките
на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си. За някои от конкретните характеристики и
постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: “Колкото човек по-голяма жертва направи,
толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен
става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.” В
контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото
повече даваш, толкова повече получаваш.
Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в
необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на
социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в
крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия
себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е
породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в
която живее.
Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по
степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на
личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия
въплъщаващ се), Учителят П. Дънов формулира специфично наставление към него,
наречено “Закон на жертвата”: “Раздай
всичко! Когато дойдем до съзнателния живот, ние трябва да се пазим да не внесем
никаква дисхармония в съзнанието на по-висшите същества, нито в съзнанието на
Бога.” В случая българският духовен Учител проследява взаимовръзката между
земната изява на окултния ученик и нейното въздействие върху съзнанието на по-високо
еволюиралите същества в Космоса, включително върху абсолютното съзнание на
Върховното Божество. Изискването за хармоничност е съвършено задължително. То
се явява следствие от действието на Втория херметичен принцип – за
съответствието (аналогията). “Каквото горе, такова и долу!” – заявява великият
Посветен на Египет Хермес Трисмегист, обосновавайки взаимодействието между
различните области и светове на Проявеното Битие. Взаимодействие, което протича
както отгоре-надолу, така и в обратната посока.
в) следване на своя духовен Учител:
Да вървиш по стъпките на разпознатия от теб духовен Учител – наставник,
изпратен ти от Бога; да изпълняваш безпрекословно волята му, тъй като знаеш, че
тя е израз на Божията воля за теб; да служиш на делото на своя Учител с пълното
съзнание, че то е Божие дело на тази планета – всичко това също е изражение на
жертвата, която ученикът по духовния Път полага пред лицето на Всевишния.
Окултният ученик следва своя Учител с пълно и безусловно послушание. То не
е породено от страх или единствено от уважение, а произтича от великата Любов
между Учителя и ученика, както и от Божествената Мъдрост, която вече покълва в
съзнанието на последния. Служение и готовност за саможертва в името на
Божествената Любов – това е ядрото на жизнената мотивация на ученика. По този
повод Учителят на Бялото братство в България отбелязва: “Любовта изисква себеотричане и подвиг. Вътрешният смисъл на живота се
заключава в Любовта и нейното приложение като динамическа сила чрез самопожертвувание,
жертва за висок идеал.” Да даваш неизменно най-доброто от себе си и, ако е
нужно, да се пожертваш заради триумфа на безсмъртната Любов – това наистина е
духовен подвиг, възможно най-достоен образец на жизнена изява.
Окултният ученик знае, че всичко, каквото се случва в живота, е по Божие
допущение и за добро. Принципът на вселенското Добро е неразделна част от
неговото мислене и поведение. Затова и жертвата на неговия житейски път е
достойно преодоляно стъпало по стълбата към храма на вечното Добро.
Следвайки своя духовен Учител, ученикът рано или късно разбира, че “Бог е единственият, за Когото човек трябва
да пожертва живота си” (Учителят П. Дънов). На друго място в Словото си
Учителят на Любовта – Предвестник на Новата Култура на VI коренна раса, доразвива тази ръководна концепция
за естеството и насочеността на духовната жертва: “Единственият, за Когото можете да се жертвате във всички случаи на
живота си, е Бог. Дръжте идеята за Бога, за Любовта в ума си като свещена,
основна идея и не се страхувайте от нищо.”
“Казано
е: “Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за да
не погине всеки, който вярва в него” (Йоан 3:16 – б.К.З.). И ти кажи: “Аз толкова възлюбих Бога, щото
давам всичко в жертва, за да Го позная.” Кажете ли тъй, всичко ще дойде.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар