Земната женитба

Малцина са земните хора, които не се интересуват от отношенията между мъжа и жената. Проблемът за интимното общуване между тях винаги е бил повод за вълнения, изблици на радост и щастие, покъртителни излияния, душевни сривове и падения – и никога безразличие. В немалко случаи това общуване завършва с женитба. В съвременното общество значителен процент от браковете завършват с развод. Раздялата като правило е мъчителна – и за довчерашните партньори, и за децата, ако има такива.

За този, които още не е достигнал прага на женитбата, актуален е въпросът: да направя ли тази стъпка или не? За онзи, които е прекрачил този праг, пък е важно да знае как да съхрани брака. За третия, който вече се е разделил с партньора си, не е безразлично да разбере какви са причините за това, та ако реши да опита отново, да не повтаря старите грешки. Понеже безгрешни хора няма, включително и в женитбата.

Учителят Беинса Дуно за словото

В своето Слово великият духовен Учител на България и планетата Земя Петър Дънов (Беинса Дуно) описва подробно и в дълбочина образа на онзи човек, който е достоен да се нарече „българин”: „Българин е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух. Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя; който няма тия качества, той не може да се нарече българин.“ (Цитат от неделната беседа „Илия вече дойде”, държана на 21.07.1929 г. в София, на Изгрева.)

Граници на самоограничението

(Есе върху беседата „Обикновени и необикновени процеси”)

Обикновени процеси са тези, протичащи под действието на закони, които познаваме. Често дори и не се замисляме как става това. Приемаме го като даденост – и толкова. Обратно, необикновени процеси са онези, които се осъществяват под действието на непознати за нас закони. И едните, и другите закони са обективно съществуващи, но знанията ни са достатъчни за обяснение само на част от тях. А към обяснението би трябвало да добавим и прилагане. Иначе познаването на съответния закон не би имало практическа полза за нас.

Позовавайки се на твърдението на Христос, че ако познаем Истината, тя ще ни направи свободни (Йоан 8:32), ние сме склонни да смятаме, че ако преодолеем ограниченията, които ни делят от Божествената Истина, автоматично ще постигнем пълна свобода на индивидуалния си дух.

Малките и големите неща

Понятията „малко” и „голямо” са относителни. Само когато добавим към тях частицата за превъзходна степен „най-”, те придобиват нужната ни определеност: „най-малко” и „най-голямо”. Да, определеност, при това достатъчна, но не и абсолютна. Защо? Защото живеем в един безкраен, безграничен свят, в една неизчерпаема на възможности и неизбродима по мащаби Вселена, в която има само едно абсолютно „най-” – Бог. Ако кажем: „Най-малката градивна частица на веществото са кварките”, тогава признаваме, че в своето изследване на съществуващото сме достигнали до тях, но все още не сме прекрачили тяхната граница, не знаем какво ни очаква отвъд тях.

Привидности

(Есе върху беседата „Стотникът”)

Вярата на стотника в Христос като Месия, като Божий Син и Пълномощник на Небесния Отец бе от решаващо значение за изцелението на неговия син. Римският офицер бе повярвал в нещо, недостъпно за физическите му очи, но открито за сърцето му. Това, в което той бе повярвал, бе не просто реалност, а върховната реалност – Бог и Неговият Единороден Син, проявеният образ на Висшата Сила във Вселената.

Обяснявайки същността на реалността от духовно-езотерична гледна точка, Учителят Беинса Дуно изтъква: „Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда.“

Младост и старост

Казват, че младостта и старостта са не само и не толкова характеристики на биологическата възраст, колкото състояние на духа. Какво означава това? – Най-вече че човешкият дух, който няма възраст, до голяма степен определя и здравословното състояние на човека, и усещането за принадлежност към някаква възрастова група.

Мировият Учител Беинса Дуно предлага още една гледна точка към проблема. Той го свързва с междинното положение на човешкия род между животинското и ангелското царство: „Човек, който остарява и умира, е още в областта на животните. А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели. А сега това, че умираме, показва, че сме още в областта на животните. Може някой да възрази: „Че кой не е остарял досега?” Всеки, който е животно, е остарял; а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под „старост” се разбира, когато изгубиш смисъла.” (Цитат от сборника „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/36, т.I, София, 2002, с. 286.)