неделя, 26 януари 2014 г.

Окултният ученик и чистотата


Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля. След това е длъжен да започне отначало. Подобен сценарий може да се повтори многократно. Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите. Велика мъдрост е да осъзнаваш собствените си погрешки и да не допускаш те да се превърнат в твой тираничен господар.

           Само онзи, който е надмогнал низшето начало у себе си и е култивирал определено високо ниво на вътрешна пречистеност, е способен да осъществява пълноценна връзка със своя невидим Учител. Тогава и само тогава общуването между двете същества е пълноценно и протича хармонично в двете посоки: „Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му повери методите за работа“ (Учителят П. Дънов). Това пълноценно взаимно общуване е наречено от българския духовен Учител „истинска връзка“, а придобитата от ученика чистота се превръща за него в ядро на съществуването му – стартова площадка за следващите постижения по пътеката на посвещенията: „Когато съзнанието на ученика се пробуди за истинските връзки с Учителя, тогава той добива Чистотата, която става Живот за него. В тоя Живот той се учи, расте и постига своето съвършенство.“ Чистият в мисъл, слово и дело излъчва светлина. („Чистотата трябва да излиза от ученика като Светлина.“)Тя огрява с неугасващ блясък всичките му житейски пътеки. Дори и да се препъне някъде по тях, тя отново му посочва правия път. Там някъде, в далечината на духовния хоризонт, тя разтваря пред него и портите на най-дълбокото Познание: „Чистият диамант по съвършен начин отразява Светлината. Чистотата е условие за всички постижения (курсивът мой – К.З.). Само чистият прекрачва портите на Висшето Знание! Ученикът трябва да бъде чист. – Чист всякога! Няма по-велико нещо за ученика от чистотата в света!“ (Учителят П. Дънов). Окултният ученик по никакъв начин и в никаква форма не бива да допуска неговата чистота да бъде накърнена. Нейната неприкосновеност е гаранция и за неговата вътрешна сила и непобедимост, и за удовлетворението на неговия Учител при вида на един ревностен, волеви и постоянстващ в Доброто ученик: „Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя“ (Учителят П. Дънов).

Човекът е сътворен от Бога с изначална, абсолютна чистота. Ала неговото навлизане във фазата на инволюционно развитие неминуемо довежда до затъване в примамките и капаните на материята. Никой не може да нагази в блатото на гъстата материалност и да не се оцапа. Могъщият импулс на еволюционно израстване, дарен на човечеството чрез триумфално приключилата мисия на най-великия Учител – Христос, предлага на всички пробуждащи се души шанса да постигнат своето цялостно и комплексно пречистване. Всяко автентично духовно учение, произлизащо от вечния извор на Божественото, притежава морално-етически кодекс, гарантиращ култивирането на изискуемата за духовния Път чистота. Най-актуалната за нашата съвременност редакция на Единното учение, принадлежаща на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), съдържа пребогат набор от методи и средства за външно и вътрешно пречистване. Тяхното прилагане в ежедневието на окултния ученик довежда до утвърждаването на такава естествена среда, в която той живее и работи най-пълноценно: „Чистотата е среда, в която живее ученикът. Няма по-хубаво нещо за ученика от нея!“ (Учителят П. Дънов).

Един от многобройните завети на Спасителя Иисус Христос към Неговите последователи е, че те трябва да станат като децата, за да влязат в Царството Небесно. Очевидно е, че Той има пред вид преди всичко детската невинност и чистота. Малцина го разбраха тогава, преди две хилядолетия. Още по-малко бяха онези, които приложиха на дело благовестието Му. Учителят П. Дънов в своето Слово обобщава Христовия завет със завладяваща краткост и яснота: „Бъди чист като дете.“ Това негово послание не е отправено, разбира се, само към учениците и кандидатите за такива. То е универсално по съдържание и обхват на приложение. Ала критериите за чистота, на които следва да отговарят постъпилите в окултната Школа, са несъмнено и несравнимо по-високи от тези за пребиваващите в света. И там е школа, твърди същият Учител, но правилата на играта са различни.

Един от най-достъпните методи за пречистване, според наставленията на Учителя на ББ в нашата страна, е молитвата. Най-ярък пример за това дава самият Христос, за Чието непрестанно молитвено общуване с Небесния Отец свидетелства почти всяка страница от четирите канонически евангелия в Новия Завет. Учителят П. Дънов говори пространно за същността и ролята на молитвата в духовния живот на окултния ученик, а и сам изгражда образец за нейното прилагане. За връзката между нея и пречистването на търсещия в Духа той споделя: „Колкото повече вода минава през извора, толкова той е по-чист. Ученикът се моли често (курсивът мой – К.З.). Това е необходимо за неговата Чистота.

Чистотата е рожба на Божествената Любов. Само потопеният в дълбините на това най-красиво и лъчезарно чувство оценява най-справедливо бисера на духовната чистота и го съхранява в най-непристъпното кътче на сърцето си. Само любещият по Божественому може да бъде абсолютно чист и да дарява от своята чистота на всички, способни да я възприемат. („Ученикът, като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата“ – Учителят П. Дънов.) Той е захвърлил във вечно пламтящия, но неизгарящ огън на великата Любов всичките си слабости, недостатъци и пороци и застава чист, с открита душа пред Божието лице: „Който люби, обиква чистотата. В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист“ (Учителят П. Дънов). От друга страна, самото вътрешно пречистване на ученика е задължително условие (conditio sine qua non – условие, без което не може /лат./) за осмислянето, усвояването и приложението на Божествената Любов. Крайният резултат от този процес на личностна трансформация е постигането на всеобхватната Любов към всичко съществуващо. А придобитата в рамките на процеса чистота е същевременно най-сигурният страж пред крепостта на съвършенството, в която ученикът е превърнал живота си: „Ученикът трябва да бъде чист, за да разбира и възприема Любовта. Когато той добие Чистотата, обиква целия свят. Чистотата е неговата ограда“ (Учителят П. Дънов). Българският духовен Учител препоръчва и конкретна практика за периодично, ежедневно пречистване на окултния ученик. Той я назовава „психично чистене“ и я свързва с общуването между Бога и човека: „Всяка вечер ученикът трябва да се чисти – психично чистене, – като обърне ума си към Великата Любов и прекара през нея всичко, което е вършил през деня.“

При разглеждането на проблема за чистотата Учителят П. Дънов въвежда и едно ново езотерично понятие – „нюкс“, което според него изразява аромата, излъчван от ангелските същества. Той твърди, че то не е веднъж завинаги дадено, а подлежи на развитие, т.е. на засилване неговата интензивност в зависимост от насоката на разумно приложените от окултния ученик усилия: „Ученикът трябва да бъде тъй чист, че да мирише на нюкс – миризмата на ангелите. И туй благоухание да не се изменя, а през цялата вечност да се усилва като едно цвете в Божията градина.“ На редица места в Словото си Учителят на ББ у нас изтъква, че последователите на това светло Учение ще бъдат разпознавани от хората – непробудените и пробуждащите се души, именно поради техния аромат. Придобиването на външна и най-вече на вътрешна чистота от страна на окултния ученик обуславя излъчването на това специфично благоухание, наречено по-горе „нюкс“ – „миризмата на ангелите“. Сравнението предполага и езотеричния факт, че постигналият съвършена чистота в условията на земния живот вече е на една крачка от надприродното царство на ангелите.

Външната и вътрешната чистота (както вече бе подчертано в т. 1) са взаимно обусловени и зависими. Външната чистота е предпоставка за постигане и на вътрешна. От своя страна вътрешната по естествен път се проектира и във външна. И все пак главната посока на проявление е отвътре навън. Казано с други думи – душевната чистота е първична и предполага след постигането ў и телесна такава. За окултния ученик, последовател на ББ, е от огромно значение не само придобиването на собствена вътрешна и външна чистота. Негов дълг е да се стреми да мотивира хората, с които контактува, да вървят по същия път. И след като установи техните постижения в областта на пречистването, да ги уважава и да ги насърчава да съхранят постигнатото и да го разширяват непрестанно, с всички възможни усилия и средства. Следващата мисъл на Учителя П. Дънов илюстрира тези правила на поведението, които следва да съблюдава ученикът на ББ. Тя е и подходящ финал на темата за чистотата в светлината на Новото учение, предадено от великия Посветен на българския народ и планетарното човечество: „В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.“

Няма коментари:

Публикуване на коментар