четвъртък, 20 февруари 2014 г.

Щрихи от духовната еволюция на черните адепти



                 Духовната еволюция на Вселената като цяло се контролира и направлява от институция, условно назовавана в Божественото учение като “Велико Всемирно братство” или “Всемирна Космическа ложа”. Тази върховна вселенска институция има за свой Глава Христос – като Космически Принцип, или по-точно – Христовия Дух. Великото Всемирно братство притежава два основни клона на проявление – Бялото братство (Бялата ложа) и Черното братство (Черната ложа). Първият клон е център на дясното посвещение и работи в Космоса с методите на Доброто. Вторият клон – Черната ложа, е център на лявото посвещение и си служи с методите на злото. В християнската Библия тя е наречена “князът на този свят”. Космическата ложа направлява всичко, което става по слънцата и планетите – както в отделните галактики и сродни звездни образувания, така и в Единната Космическа реалност като цяло.

Бялата и Черната, се намират под непосредственото ръководство на Космическата ложа. Това са в същност двата знака (+) и (-), посредством които се провеждат действията за реализиране на Божествения план за еволюцията във всички царства на Живата Разумна Природа. В съответствие с езотеричното познание и Бялото, и Черното братство функционират и се изявяват съгласно известни закони и правила, които са еднакво меродавни и за двете ложи.Посланиците на Доброто и Светлината сякаш са по-близо до нас и като че ли по-ясно ни говорят за своята същност. Но едва ли е от по-малък интерес и проблемът за духовната еволюция на съществата от Черната ложа – черните адепти. Техният произход, забулен във воалите на космическото Праначало, мотивите им да преминат на страната на Мрака, целите, които преследват със съзнателните си усилия, методите и средствата, които използват.
Официалната християнска концепция, класическото християнско богословие нарича черните адепти “зли духове”, “поднебесни ангели на злото”. Част от сътворените от Бога ангели нарушили дълга си да се покоряват напълно на Божията воля, изпаднали в самолюбие, горделивост и злоба и по този начин отпаднали от Божественото. Апостол Юда говори за “... ангели, които не опазиха своето началничество, а напуснаха жилището си” (Юда 1:6; тук и на всички останали места в текстовете цитатите от Библията са според Синодалния превод, София, 1982 г.). Смисълът на тази дефиниция е, че падналите духове първоначално са били добри, а след това са станали зли по закона на свободната воля и самоопределението. Тези зли ангели биват назовани от християнските теолози още и “дяволи”, т.е. клеветници, измамници (от гр. διάβολoς – клеветник, обвинител, прелъстител). Спасителят Иисус Христос нарича дявола “баща на лъжата” и “човекоубиец” (Йоан 8:44). В свещения текст на Библията е подчертано, че броят на служителите на злото, падналите духове, е твърде голям (Мат. 12:26; Марк 5:9; Лука 11:18; ср. Лука 8:30). Дяволът, в качеството си на човекоубиец, е предизвикал появата на физическата смърт между човеците – след като подбудил прародителите ни Адам и Ева да сторят първия грях. Ала това е в същото време и смърт духовна, понеже е свързана с отчуждаване на човешкия дух от Бога и вложените от Него закони в Битието.
В индуизма едни от немаловажните персонажи са т.нар. “деви” – същества от духовния свят, които наблюдават живота на хората и осъществяват известна намеса в него. Някои от тях служат на доброто, а други – на злото. Не е споменато за някаква прецизирана йерархична структура на девите, не е отбелязано и евентуално развитие, което те да претърпяват в невидимия свят.
В култовия пантеон на будизма като божество със специфични функции се откроява Марá – богът на чувствените желания и преходните радости на сансара (сансара или самсара: от санскрит – “пътуване на душата”, в смисъл на цикъла на прераждане /раждане, смърт и ново раждане/; буквално – блуждаене, кръговрат, непрекъснато пораждане), на всичко онова, което води до “духовна смърт”.
Брахманизмът не познава подобен персонаж. Следователно в будизма съществува обособен израз на вселенското зло – главният черен адепт на тази религия Марá, който е включен на видно място в пантеона. Марá е призван с присъствието и проявлението си да подчертае нравствената висота на Буда, който в противоборствата помежду им винаги постига трудна, но пълна победа над изкусителя.
В древната персийска религия – маздеизма, предводител на тъмните сили е Ариман (или Аграмайнас – “Погубващият дух”). Той е обратният полюс на основното божество Ахура Мазда (Ормузд) – твореца и управителя на света, комуто са подчинени всички небесни и земни същества. Целият световен живот е представен като единство от две области на Битието: царство на светлината и доброто и царство на мрака и злото. Между тях съществува постоянна борба, която съставлява същността на глобалния миров процес. Незатихващата битка се води не само между Ормузд и Ариман, но и между стоящите на тяхна страна божества или духове.
Ислямът признава съществуването и на добри, и на зли духове, назовавани общо “джини” (“джинове”). Начело на силите на мрака е Шейтан (или Иблис). В началото той бил добър ангел, но впоследствие бил отхвърлен от Аллах (от араб. “Богът”, т.е. единственият Бог), понеже не изпълнил Неговите заповеди и не се поклонил на първия човек Адам в момента на неговото създаване.
Най-интересното обстоятелство в мюсюлманското вероучение в тази насока е схващането, че злите духове могат да се обърнат и да започнат да служат на Доброто. Това вече е определен намек за потенциални възможности за духовна еволюция на тези нематериални същества. За жалост тази теза остава само като една опростена схема, лишена от по-задълбочена трактовка.
В старозаветната израилска религия не се срещат обособени различия и диференцирани персонажи на силите на злото. 
 А в новозаветните времена (в същност те са новозаветни само за християните, защото юдеите не признават Спасителя Иисус Христос за Месия и продължават да Го очакват и до днес) вече се наблюдават съществени прилики в тази област между еврейските схващания и тези на официалното християнство. Оригинални трактовки срещаме обаче в самобитното юдейско кабалистично учение – тайното мистично направление на юдаизма.
Родоначалникът на антропософията (от гр. άνθρωπоς – човек, и σоφία – мъдрост, т.е. човешка мъдрост или мъдрост на човека) д-р Рудолф Щайнер (1861-1925) говори за четири основни персонажа от лявото посвещение, взели и продължаващи да вземат дейно участие в духовната еволюция на човечеството през настоящата окултна епоха: Луцифер, Ариман , Азур или Асур  и Сорат. Първите трима са генетично обвързани с развитието на Слънчевата система и, в частност, на Земята. А четвъртият, Сорат, според Р. Щайнер, е пришълец от друга космическа сфера и това го прави още по-опасен за нас. Луцифер и неговите подчинени духове на злото (т.нар. луциферически същества) въздействат върху човешкото съзнание по линията на гордостта и самолюбието, а Ариман и неговите подопечни (съответно ариманическите същества) – по линията на илюзиите и заблудите. Антропософията отнася илюзиите към ума, а заблудите – към чувствата.
Ето и едно свидетелство на българския духовен Учител Петър Дънов (известен и с духовното си име Беинсá Дунó – 1864-1944) за Черната ложа: “Но ако хората днес не вървят в правия път, причината е, че в противовес на Великото Бяло братство работи друга една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него. Те образуват т.нар. Черно братство. Черното братство е една йерархия от същества, които заемат различни степени, в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам една ясна представа за тяхната функция, ще кажа, че докато Бялото братство работи в клоните и цветовете на живота и по методите на клоните и цветовете, Черното братство работи в корените на живота. Докато Бялото братство работи в главата и гърдите на Космичния Човек, Черното братство работи в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно, е свързано с положителните сили, с Доброто, а Черното братство – с отрицателните сили, със злото, в най-широк смисъл на думата. И едните, и другите сили, обаче, са нужни засега (курсивът мой – К.З.) за проявата на живота. Службата им е строго разпределена.” 
В следващите редове ще си позволим да предложим една хипотеза, набелязваща някои от главните пунктове и направления в изследваната от нас тематика. Независимо от застъпваните от автора гледища продължаваме да смятаме проблема за дискусионен и оставяме вратата широко отворена за възражения и нови възгледи.
И така – каква е еволюцията на съществата от Черната ложа? Израстват ли те в духовен смисъл и ако да – по какъв начин?
Един от възможните отговори е, че черните адепти еволюират, действително еволюират, но по пътя на отрицателния опит. Тяхната мисия на материалните планети, в рамките на физическата вселена, е свързана с осъществяването на извънредно важната функция – изчерпването на всички възможности, дори и най-неприемливите. Методът на действие на Черната ложа спрямо разумните същества в материална форма е натрупване на грешки. Този метод бива прилаган последователно дотогава, докато натрупаната грешка (количественото натрупване според I закон на диалектиката, формулиран от Хегел) не се превърне в абсурд. И тогава идва просветление (качественото изменение според I закон на диалектиката). Грешката не се повтаря повече...
Натрупване на грешки – абсурд – просветление – отстраняване на грешката – промяна в начина на мислене и действие.
 Този на пръв поглед прост алгоритъм на вътрешната промяна и нравственото израстване на човека (в случая потърпевш и същевременно реализатор на метода на черните адепти) кореспондира с един дълъг и мъчителен път на самоосъзнаване, осмисляне на активния контакт със средата и изменение в отношението към нея. Труден и лъкатушещ път, ала неизбежен за мнозина... В същност за почти всички нас, които наричаме себе си разумни същества.
Затова и периодически ни посещават Учителите от Бялата ложа – да ни посочат прекия път. Ние ги посрещаме с възхищение, благоговейно слушаме Словото им, обещаваме си тържествено, че още от утре – не, от днес! – ще станем по-добри и... всичко остава по старому. И тогава настъпва часът на ударната бригада от черни братя, които започват да ни обработват по своему. Блъскаме се, удряме се, падаме и ставаме, пак падаме..., докато не си научим урока. По най-сложния и изтощителен начин.
Всички ние, обикновените хора, неведнъж и дваж сме ставали проводници на енергиите и плановете на Черната ложа. Съзнателно или несъзнателно сме служили на Лукавия, а не на Бога. Всеки скандал, интрига, конфликт, раздор, всяка война и всяка пролята капка кръв – това е тъжната жътва на Черното братство. Нещо повече: всяка отрицателна мисъл, негативно чувство и отронена зла дума са безценен капитал в банката на силите на Мрака. И все пак спасение има спасение. От днес, но наистина от днес, да сведем до минимум всяко отрицание, всеки разрушителен импулс у себе си. Да изчистим от тази духовна плесен всяка своя мисъл, чувство, слово и дело. Да победим себе си – безспорно най-трудната победа... Накратко – да поемем пътя на Учителите на Светлината, пътя на Белите братя.
И в заключение-в някои от своите прераждания не е изключено ние да ставаме доброволни сътрудници на Злото, да обличаме черната дреха за един живот. В следващите пет, десет или сто въплъщения отново сме на страната на Доброто, помагаме на бедните и по-малки братя, трупаме непреходно съкровище на Небето, може дори да получим посвещение. След това отново сваляме бялата дреха и обличаме тъмната за един живот и т.н., и т.н. Тази цикличност в изявата би могла да бъде необходима за пълната разгърната поляризация на съществото по дългия път на неговата духовна еволюция, за придобиване на комплексност и цялостен набор от опитности, които иначе не бихме могли да усвоим, ако вървим единствено по права линия. Така или другояче, тази концепция притежава своята вътрешна логическа издържаност и не бива да бъде отминавана с пренебрежение. Но с изричната забележка: тезата (по-скоро хипотезата) се отнася само за нас, земните хора – или хуманоидните същества от други материални планети, – които по принцип сме призвани да се самоопределим по пътя на Доброто. Тя не важи за съществата, които още в началото нарекохме “черни адепти” и които по принцип са поели по пътя на Злото. Тяхното самоопределение ги е довело в Черната ложа и те си служат с методите на Злото, вървейки по пътеката на лявото посвещение.

Това са щрихите – хипотетични, вероятностни – от духовното развитие на черните адепти, които искахме да споделим. Темата е твърде богата на възможности и търсения. Ще бъдем напълно удовлетворени, ако предизвикаме дискусия с изложените от нас схващания. Ако ли не – ще се опитаме да продължим и сами...



Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар