Епоха на забраните

(Есе върху беседата „Забранихме му”)

Забраната е признак за духовната незрелост на този, към когото е отправена. Ако това е отделен човек, забраната свидетелства, че неговият духовен ръст не е достатъчен, за да върви само по пътя на доброто. Забраната му налага ограничения с цел да сведе до минимум грешните ум стъпки или – в най-благоприятния случай – да ги изключи напълно от живота му. Така тя изпълнява функциите на регулировчик по кръстопътищата на земните му дни. И ако той, човекът, постепенно осъзнае ролята ѝ, би трябвало крачка по крачка да се освобождава от ограниченията ѝ, извършвайки само действия в хармония с космическите закони.

Отвън и отвътре

(Есе върху беседата „Духът Господен”)

Цялото творение е плод от изявата на Духа Господен, сиреч на Божия Дух. Бог твори чрез Своя Дух; чрез Него разгръща Всемирния живот, чрез Него присъства във всичко съществуващо, чрез Него води Своите разумни създания по пътеката към съвършенството.

Ниско и средно еволюиралите души търсят Бога извън себе си. Ако са достатъчно прозорливи и ако вярата им устои на земните несгоди и изпитания, те ще Го открият в качеството Му на Небесен Повелител и Съдник. Ще ес вслушат в Словото Му и ще намерят в него пътя към спасението. За тях Божественото съвършенство си остава далечен, непостижим мираж.