понеделник, 10 март 2014 г.

Женитбата

Измежду всички изпитания в земния живот има едно, което се откроява със своята степен на важност – общуването между двата пола. Един Посветен от висок ранг – Йохан Волфганг фон Гьоте, предлага следната сентенция: “Златото се изпитва с огън; жената се изпитва със злато; мъжът се изпитва с жена!” Днес – берейки с пълни шепи плодовете на еманципацията и различните форми на феминизма – спокойно можем да добавим: “Жената се изпитва с мъж!”
         “Бог е Дух!” – отбелязва кратко и ясно в Своя разговор със самарянката Иисус Христос (Йоан 4:24). В своята най-дълбока същност човекът също е дух. И както Бог няма пол, а се проявява в сътвореното от Него Битие чрез Своите две полярности – Мъжкото и Женското начало (или принципи), така и човешкият дух няма пол. Ала в поредицата въплъщения в материалния свят – света на формата, в името на важните уроци, които следва да научи, той приема обвивката на мъж или жена. Според езотеричното учение въплъщаващата се душа сменя пола си веднъж на една до три инкарнации, в изключителни случаи – до седем инкарнации. Това означава, че можем да запазим пола си най-много в седем последователни прераждания.
               Главната задача на настоящото изложение е да представи позицията на Учителя П. Дънов относно контакта между двата пола и женитбата.
              При общуването между мъжа и жената, следва да правим разлика между две възлови по значение понятия:
-   брак (женитба) – това е формална връзка между представителите на двата пола;
-   партньорство – неформална връзка между тях.
               Партньорството може да бъде увенчано с женитба, но това не е задължително да стане. Женитбата от своя страна може да бъде следствие както от пълноценно партньорство, така и от някакъв личен или взаимен интерес (нерядко от материално  естество). В твърде редки случаи – и от двете.
    На най-високото място в скалата от ценности, върху основата на които трябва да бъде изградена женитбата, Учителят П. Дънов поставя Любовта. И то в нейното Божествено измерение – като принцип на космическото развитие и на общуването между половете. След нея идват: взаимното доверие, разбирателството и чувството за отговорност.
                  Без да отрича брака като обществена институция и семейството като огнище за продължаване на рода и възпитаване на децата, той защитава становището, че за истинското партньорство между мъжа и жената не са необходими формалности. Например, такива, каквито предполага женитбата. Достатъчно е то да почива върху прилагането на добродетелите и непреходните стойности. Както и във всички останали случаи, Учителят на Бялото братство (ББ) у нас предоставя правото на избор на своите последователи и на онези, които отчитат конструктивния заряд на неговото Слово. Обосновавайки решаващото предимство на взаимната чиста, Божествена Любов пред всякакъв вид формалности в общуването, той изтъква: “Ако мъж и жена се обичат, тях в Божествения свят вече са ги оженили, независимо от това, дали тук имат някакъв документ или не. За невидимия свят е важно как ще устои човек на любовта си, ще я запази ли докрай, или след година-две ще я изгуби.”
            Становището на Учителя П. Дънов се различава съществено от позицията на християнската Църква, според каноните на която е задължително женитбата между мъжа и жената да бъде узаконена в рамките на специален ритуал – венчание. В православната и римо-католическата Църква той е и изведен до равнището на тайнство, т.е. обряд, в чиито рамки участниците в него, венчаващите се, получават благодатните сили на Светия Дух, Третото Лице на християнската Света Троица. Тази непосредствена подкрепа от Бога и Църквата им е нужна, за да живеят в съгласие, взаимна обич и благочестие, да родят и възпитат по християнски своите деца и всички заедно, семейно, да вървят задружно по пътя на спасението. Осветлявайки същността и съдържанието на женитбата, той обръща вниманието ни преди всичко върху нейната роля за осъществяването на дълбока и трайна връзка между човека като сътворено същество и неговия Създател: “Женитбата е един акт, едно отношение на човека към Бога. Във всички свои съществувания човек се учи на четири неща. Ще се научи да люби Господа с ума си, ще се научи да люби Господа със сърцето си, ще се научи да люби Господа с цялата си душа и с цялата си сила. Четири неща – като ги научиш, ще завършиш своето развитие.”.
                    От друга страна, женитбата може да изпълни предназначението си, само ако не предизвиква пожертването на Божественото заради човешкото у единия или и у двамата партньори. Нужно е да стане точно обратното – човешкото да бъде подчинено и да служи на Божественото. Следователно чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота. Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. ... Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически; ще се ползваш от благата, но разумно.” Тези думи на Мъдреца ни довеждат до едно изключително важно заключение: Материалното подсигуряване не трябва да предхожда духовната работа; то е следствие от нейното успешно осъществяване!
1) В брака надмощие взима притежаващият по-силна воля и характер партньор. Ако той е чисто, светло, ангелско същество, би могъл да издигне съпруга или съпругата си до собствената си висота на духовно развитие.
2) При всяка своя инкарнация душата напуска истинската си родина в духовния свят и влиза в условията на ограничения, диктувани от същността на материалната действителност. В най-интимните си дълбини тя носи усещането за загубата на една прекрасна, лъчезарна реалност, за отдалечаване от Божието присъствие. Това я прави самотна. Премъдрият Промисъл на Твореца е предвидил за Неговото любимо чедо – човека, именно женитбата като шанс за преодоляване на самотата в нашия свят на преходността.
3) За всеки човек на тази планета Божият план съдържа един потенциален партньор, с когото той може да създаде пълноценно, красиво, градивно партньорство, основано върху Божествената Любов. В кармичната програма на всекиго от нас е набелязано тази среща задължително да се състои. От нас и от свободната ни воля обаче зависи дали ще разпознаем в лицето на човека срещу себе си именно онази сродна душа, която Бог е определил за нас .
В основата на най-интимните отношения между мъжа и жената лежи сексуалната енергия. Езотеричното познание ни учи, че ако тя бъде използвана разумно и бъде разгърнат целият неин съзидателен потенциал, ще настъпи нейното трансформиране в най-фина творческа енергия, която от своя страна съдейства решително за духовното израстване на личността. И обратното – неразумната употреба на човешката сексуалност, нейното разхищаване за задоволяване на низки страсти и плътски щения неминуемо води до бърза деградация на индивида. Възпроизводството на човешкия род представлява по същността си отражение на творческата природа на Върховното Божество.
            В своето Слово Учителят на ББ у нас предлага и един точен критерий за това, дали бракът между мъжа и жената е изграден върху здрава основа – готовността да се жертваш: поотделно един за друг и двамата заедно – за Бога: “Един мъж никога не трябва да се жени за една жена, която той не обича и за която не е готов да жертва всичко. И една жена не трябва да се жени за един мъж, когото не обича и за когото не е готова да пожертва живота си. Двама души не трябва да се женят, ако не обичат Господа и не са готови да се жертват за Него.
             Като изразители на двата водещи принципа в Космоса мъжът и жената са носители на определени специфични качества и заложби. Отчитането на този потенциал със сексуална оцветеност е от огромно значение за установяването на хармонични взаимоотношения между представителите на двата пола. “Какво е това мъж и жена? – Жената – това е лявата половина на човека, мъжът е дясната. Мъжът – това е мисловата част, мисловата сила в човека, трябва най-напред едно пречистване в мислите. Жената е сърцето, чувството, мекият принцип, любовта.” В случая “дясната половина” означава преди всичко функциите на дясното мозъчно полукълбо, което като проводник на духовната същност на човека представя именно чувствата, емоциите, интуицията, съхраняването на придобитото. Това са характерните черти на Женския принцип (“Ин” според древната китайска мъдрост), проявен на физическото поле. А лявата половина, представлявана от лявото мозъчно полукълбо, е изява на Мъжкия принцип (съответно “Ян” в китайската терминология) и отговаря за творческото начало, съзиданието, разума и логиката.
За да достигнат един мъж и една жена до пълноценно партньорство в условията на земната действителност, те би трябвало да притежават хармонично съответствие на техните физически, духовни и Божествени естества. Преведено на достъпен език, това означава, че те следва да принадлежат на приблизително еднаква степен на духовно развитие, да имат сходни жизнени идеали и система от убеждения, допълващи се интереси и творчески търсения. Съществените различия помежду им в някоя от тези области на личностната същност и еволюция биха могли да предизвикат непреодолими противоречия и нетрайност на връзката.
             Най-дълбокият смисъл на женитбата е да откриеш Бога в лицето на един земен човек и да Му дадеш възможност да се прояви – и чрез него, и чрез теб, във вашия съвместен живот.
Константин Златев

2 коментара:

  1. Малцина се онези измежду нас, хората, които не се интересуват от същността, целите и съдържанието на общуването между двата пола. Към тях – незаинтересуваните или невълнуващите се от проблема, които в същност са преминали този етап от личната си духовна еволюция – бихме могли да отнесем единствено великите Посветени, духовните Учители на човечеството. Те като правило не създават семейства и не оставят след себе си поколение. Макар историята да свидетелства, че и сред тях е имало такива, които са нарушили това правило: Питагор, д-р Рудолф Щайнер и др. И все пак – изключенията само подчертават правилото. А то е, че най-напредналите в духовно отношение хора избягват интимното общуване с другия пол. Защо?
    През 1922 г. на събора на Бялото братство във Велико Търново българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) заявява съвсем категорично: “На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени!” Окултният ученик е високо еволюирало същество, което върви по пътеката на посвещенията. Щом това така ясно изразено ограничение се отнася с пълна сила за него, колко повече би трябвало да засяга духовните Учители – свръхсъществата, приключили етапа на окултно ученичество и отдадени напълно на служение на Бога?! Отново се връщаме на въпроса: защо е така? Причините навярно са доста и ние не сме в състояние да осмислим всичките от положението на обикновени земни хора. Но все пак три от тях са достъпни за нашата преценка.

    Великите духовни Учители на човешкия род не създават семейства и не оставят поколение:

    1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности (с каквито изобилства контактът между мъжа и жената).
    2) Тъй като посредством децата може да бъде поставен на колене дори и велик Посветен (ако, например, бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежденията си).
    3) Самодостатъчност – живот в Бога. Пълнотата на тяхното общение с Бога и съвършеното уравновесяване и хармония между мъжкото и женското начало у тях обуславят ненужността на външен партньор от другия пол. Техен партньор за вечността става Божествената искра, пробудена и разцъфнала в душата им.

    ОтговорИзтриване
  2. Ако хвърляш зад себе си , ще намериш пред себе си.

    Българска поговорка

    ОтговорИзтриване