сряда, 14 май 2014 г.

Духовният Учител


 
Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Такава личност е духовният Учител.
Учител в света може да бъде само Бог . И когато Христос казва на учениците Си: “Един е вашият Отец”, Той подразбира великия, единия Учител.” Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение. Отношенията между Божественото, въплътено в лицето на духовните Учители, и хората са както между Родител и деца.
 Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието. Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя към съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до себе си Учител – своето висше “Аз".
От него започва всичко. И в него се завръща. Учителят – независимо дали е външният или вътрешният – има за основна задача именно това, да помогне на търсещия да достигне до корена на Божествеността у самия себе си.
За да достигнеш до духовното стъпало на Учител, следва да си натрупал огромен опит. За да си в състояние да даваш от себе си, би трябвало да си превърнал достойното за предлагане богатство в неотделима частица от душата си. “Човек, който вече е научил всичко на земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост; но и онзи, който е пратен, се радва на тяхната радост.” С една дума, радостта е взаимна. Няма нищо по-ценно и по-велико в целия Космос от взаимността! Тя е първородна дъщеря на великата Божия Любов. 
 Познавайки Божествената изява в един въплътен на Земята Учител, ти познаваш и Божественото у самия себе си. Тогава именно изграждаш антахкарана – моста между висшия и нисшия ум. Съединяваш земното и небесното в собствената си духовна природа, пречистваш и извисяваш първото чрез второто и ставаш достоен да поемеш по пътеката на окултното ученичество. А тя е пътека на посвещенията.
Великите духовни Учители на човешкия род вече са оставили зад гърба си тази пътека. Те вече не говорят от свое име, а от името на Онзи, Който ги е пратил сред по-малките им братя и сестри: Всеки един от тези Посланици на Божественото е живо изявление на онази неизразима Любов, която блика неспирно от сърцето на Бога и оживотворява всичко съществуващо. Жизненият път на истинския духовен Учител е нетленен паметник на Божията Любов и в малкото, и в голямото: “Учителят слиза, за да изяви Любовта. Това не е външен процес. През Него минават чистите струи на Любовта към всичко живо. Пътят на ученичеството не е единствен. И Учителите също продължават да се учат. Но при други условия, в други области на Битието. Тъй както развитието е безкрайно, така и процесът на усвояване на нови знания няма край. Съществуват извънредно разнообразни космически сфери, където Учителите да продължат да разширяват кръгозора си и да се подготвят за все по-отговорни задачи, вплетени в Божия план за Вселената. Тъй като истинският Учител притежава пълна свобода на избора, от неговото решение зависи къде и как да направи следващата стъпка по вечния Път на познанието.
Когато е въплътен с конкретна мисия, духовният Учител не се стреми да избяга от съблазните на светското. Той посреща и тях, и всички изпитания и страдания с гордо вдигнато чело, оставайки съвършено невъзмутим духом и недосегаем за стрелите им. Нещо повече, той неизменно благодари на Бога за великата привилегия да бъде подложен на тези изпити. Първо, за да докаже за сетен път достойнството на своя извисен над плътското дух. И второ, за да сътвори нов образец на мислене и поведение за следовниците си. Неограничената свобода на духовния Учител му предоставя и неограничени права, които да използва при изпълнението на задачата си. Разбира се, той никога не злоупотребява с тях, а ги прилага с максимална Мъдрост и отговорност.
Присъствието на Миров Учител на Земята като правило предхожда раждането на един нов свят, както и – след еони време – неговия залез и отмиране.
Словото на духовния Учител е една от характеристиките му, посредством която е най-лесно да го разпознаем. Чрез думите си, употребени по най-хармоничния начин, той създава съответна вибрационна среда, благоприятстваща разпространението и усвояването на посланието, с което е изпратен: “... Когато Учителят говори отвън, чрез думите на някой език, неговият говор има определени качества. Учителят употребява всяка дума на мястото й. Духовният Учител умее да общува с всичко и всички. Всичко, което го заобикаля, му говори на собствен език: “За Учителя няма безсловесно същество в Природата – всичко му говори на свой език.”
Тялото на автентичния Учител е изградено от напълно одухотворена материя. Духовният Учител не изпитва нужда нито от храна, нито от сън. Той черпи жизнената си енергия директно от Космоса. Ако се храни и (привидно) спи, то е най-вече, за да не хвърля в смут онези, които го следват. За да изглежда като един от тях. Зрящите измежду последователите му, естествено, са наясно с истинските му качества. Но за останалите е от значение да го усещат колкото се може по-близко до себе си. Първите са тези, които усвояват в пълнота уроците му, включително и в техните мистични дълбини. За вторите остава достъпен единствено външният, екзотеричният пласт на откровението.
Характеристиките на духовния Учител са дефинирани с пределна яснота в Божия план за Космоса. “Понятието за Учител е строго определено в Живата Природа. Учител е само онзи, у когото няма никакво насилие . Той е силен, но не упражнява насилие. Учител е само онзи, у когото няма никаква лъжа. Неговата възвишена разумност изключва всякаква лъжа. Учител е само онзи, у когото няма никакво зло. Неговата доброта изключва всякакво зло. Щом у някой човек има насилие, лъжа и зло, той не е Учител, той е ученик. Това е най-простото и най-достъпно определение за Учител и ученик.”
Истинският духовен Учител твърде рядко си служи със заповеди. Ала когато го стори, всичко му се покорява. И тъй като той самият е безсмъртен, макар и в плът, всичко, до което се докосне, ако е мъртво, оживява.. Когато Учителят на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта отправи взора си към някое същество, той го вижда такова, каквото е в дълбоката си същност. Нищо не би могло до убегне от проницателния му поглед: добродетели и пороци, слабости и положителни качества, минало, настояще и бъдеще. За него няма нищо скрито. Свръхсъзнанието му прониква мигновено във всяка точка на видимото и невидимото. Духовният Учител живее пълноценно и неизменно според закона на Божествената Любов.
 Единствената воля, която следва, е тази на Създателя. Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога. Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Учителят – пратеник на Божествения свят – притежава и правото да видоизменя индивидуалната и колективната карма.  В редките случаи, когато това се налага, със своята сигурна ръка той изписва няколко нови думи или изречения в Книгата на Живота. Учителят на дясното посвещение, Адепт на Бялото братство, “... носи със себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето, според свидетелството на Учителя П. Дънов. Според външните признаци на своя живот Учителят не се отличава от другите хора. Ала това е само привидно. Самият той е живо въплъщение на собственото му учение. Проповядва истини, които сам е изпитал и преживял; те са част от него и той може без колебание, с цялата си категоричност да ги предложи на онези, които все още не са стигнали до тях, но са способни да ги възприемат, осмислят и приложат.
Константин Златев

1 коментар:

  1. “Идването на един Учител на Земята е разумен акт на цялата Жива Природа. За да се прояви един велик Учител, трябва всички разумни души да се съберат на едно място. При това на Земята също трябва да се подготвят съответните условия за неговото идване.” Съществуват строго определени предпоставки в духовната приемственост, за да бъде осигурено проявлението на такъв Божий Пратеник: “Трябва да се родят двама гениални хора, за да се роди един светия – в смисъла, който Живата Природа придава на тия думи. А за да се яви един велик Учител, трябва да се родят десет светии” (Учителят П. Дънов).

    ОтговорИзтриване