петък, 7 март 2014 г.

Акашовите летописи – вечната памет на Вселената

Духовната еволюция на земното човечество понастоящем протича в три полета (зони). Те са разположени едно в друго като концентрични сфери с общ геометричен център (сравнението е условно, но може да бъде отнесено към цялата космическа Реалност, където отделните светове /полета, зони, сфери/ се различават не по пространствени, а по субстанциални показатели). Най-ниското поле, най-грубо в субстанциално отношение, е познатият ни материален свят – в нашия случай планетата Земя заедно с нейната атмосфера. По-нататък във възходяща посока следва астралното поле (което обгръща физическото като фина обвивка и същевременно го прониква изцяло) – това е зоната на проявление на човешките чувства, желания, емоции и страсти. Теософската терминология обозначава това поле и с наименованието “тънък (фин) свят”. Съзнанието на днешния хомо сапиенс, представител на V коренна окултна раса, е пробудено напълно само на физическото поле. А пълноценен контакт (макар и извън нашия контрол) с астрала осъществяваме единствено по време на сън. И ето че стигаме до умственото поле – с две подразделения: горен/абстрактен ум (причинно/каузално поле, което обхваща трите горни подполета на умствения свят) и долен/конкретен ум (обхваща четирите долни подполета на умствения свят), които отговарят съответно на абстрактната и конкретната (облечена във форма) мисловна дейност у човека.
Умствената сфера е позната в езотеричното учение и с названието “огнен свят”, макар че това понятие би могло да се третира и в по-широк смисъл. От друга страна, някои изследователи наричат астрала “свят на цвета или баграта” и умственото поле “свят на звука или тона”, изхождайки от субстанциалното съдържание и средствата за комуникация в рамките на съответните духовни области.
          В следващите редове ще спрем вниманието си върху един извънредно интересен феномен, характерен предимно за умственото поле, известен в духовното познание като “Акашови летописи (записи, хроники, анали)”. Етимологията на израза е свързана със санскритския термин “акаша” – с богата и многопластова същност, обемаща както извечното мирово пространство (първичното пространство), така и всички възможни форми в Битието, заложени латентно (непроявено) в това живо, пулсиращо, всепроникващо пространство.
          В съответствие с езотеричното учение Слънчевият Логос (Който е проекция на Върховното Божество в нашата звездна система) включва в себе си – на всички равнища, материално и нематериални – цялата наша Слънчева система. Всяка една съвкупност от  измерения на тази система (физическа, астрална, умствена, будична, атмична, монадна и Божествена) съответства еднозначно на аналогичното тяло на Логоса. Следователно, каквото и да се случи в Слънчевата система, каквото и събитие или явление да намери своята реализация, то се отпечатва във и принадлежи на съзнанието на Логоса. Изводът е, че истинските летописи – това е паметта на Логоса.
            Божественото познание е абсолютно. Човешкото винаги се явява част от него.
            И така, каквито и летописи да успеем да разчетем ние, човеците, то те ще бъдат само едно непълно отражение на великата, основна, фундаментална Памет на Божеството – отражение в по-гъстите в субстанциално отношение среди на по-долните полета.
             Акашовите летописи съществуват и могат да бъдат наблюдавани и анализирани на три полета: будичното (зоната на душата и на шестото чувство – интуицията; оттук и полето се нарича още “интуитивно”), умственото и астралното.
Изгледът на Акашовите летописи се променя до известна степен в зависимост от условията, при които се провежда наблюдението. На астралното поле отражението най-често представлява опростена, статична картина. Рядко някои от обектите могат да бъдат видени в техните състояния на движение и динамично развитие.
           На умственото поле се наблюдават два вида изгледи, твърде различни по своето съдържание.
            Съществува един особен случай, когато изследователят може да влезе в по-тясна връзка с летописите. Ако наблюдава сцена, в която той самият е взел участие в някой свой предишен живот, за него се откриват две възможности:
А. Той може да проследи тази сцена по обикновен начин – като страничен наблюдател, чиято проницателност и вътрешно сродство със събитието (проникването в неговата същност и в мислите и действията на изпълнителите) са съвършени.
            Б. Той би могъл още веднъж да се отъждестви със самия себе си в онова свое конкретно въплъщение и още един път да преживее собствените си мисли и чувства от онова време. В същност по този начин наблюдателят възстановява с помощта на Вселенското Съзнание онази част от себе си (материалното му тяло като носител на съзнанието му в дадения исторически момент), с която той е бил свързан в отдавна отминалата епоха посредством съответната инкарнация на безсмъртната монада (Божията искра, единицата Живот, родена от Бога).
             От изнесените дотук сведения става ясно какви неподозирани възможности се откриват пред ученика на духовното посвещение, постигнал по своя Път целенасочената и контролирана способност да чете по собствена воля Акашовите хроники. Той може по свое желание да разгледа цялата история на планетата Земя и да коригира (за себе си или за определен кръг хора) множество грешки и неправилни разбирания и тълкувания, които са се промъкнали в трудовете на специалистите историци, археолози, геолози и пр. От особена важност е и обстоятелството, че при четенето на Акашовите летописи винаги е възможно да се определи и датата на всяко изследвано събитиe.
Тук е мястото да отбележим, че Акашовите летописи могат да бъдат четени вярно само след продължително, упорито и целенасочено обучение. Както вече споменахме, окултният ученик трябва да придобие умствено зрение, преди да пристъпи към сполучливото им разчитане. Нещо повече – за да бъде избегната или за да се сведе до минимум възможността от грешки, умственото зрение следва да бъде напълно овладяно от изследователя и по времето, когато той е буден във физическото си тяло. А за подобно постижение са нужни дълги години всеотдайни усилия и неуморно старание. В съвременната епоха достигналите този стадий от своята духовна еволюция са единици.
             От друга страна, Акашовите летописи в никакъв случай не бива да се смесват с  обикновените човешки мислоформи, намиращи се в такова изобилие и на умственото, и на астралното поле. Така например, понеже всяко значимо историческо събитие е било постоянно предмет на размисъл в съзнанието на огромен брой хора, които живо са си го представяли, ето защо върху умственото поле това събитие съществува като трайна, ясно изразена мислоформа. Същото се отнася и до персонажите и сюжетите на драми, романи, поеми, филми и пр. Подобни творения на човешката мисъл (често пъти невежествена или неточна, неадекватна на реалността) могат да бъдат видени на умственото поле много по-лесно, отколкото самите Акашови летописи. По тази причина множество видения на светии, ясновидци, прорицатели и други притежатели на екстрасензорни способности не представляват описание на истинските Акашови хроники, а са само прости мислоформи. Надяваме се уважаемият читател да оцени изключителната важност на това заявление.
Един от методите за разчитане на летописите е този на психометрията. Този метод се опира върху принципа, че всяка веществена частица носи в себе си завинаги отпечатъка на всичко случило се в съседство с нея. Това ú позволява да действа като проводник между съответния летопис и психометричните умения на човека, който може да ги чете.
            От всичко казано дотук можем да направим извода, че способността да се разчита Паметта на Природата се среща в множество различни степени у хората. Твърде малко са, обаче, добре обучените ясновидци, които по собствена воля могат да се справят пълноценно с Акашовите летописи. Редица хора с психометрични качества се нуждаят от някакъв предмет, свързан с миналото, за да влязат в досег със съответната епоха.
            Характерен момент при наблюдението на летописите в будичния свят е, че все пак бъдещето не може да се види така ясно, както миналото. Това се дължи на факта, че отчетливото наблюдаване на бъдещето принадлежи към едно още по-горно духовно поле.
            И все пак – макар и в голяма степен да е възможно предвиждането на бъдещето върху умственото поле, то, обаче, си остава несъвършено. Причината е в това, че там, където се намеси волята и насочената мисъл на един напреднал по пътя на духовното усъвършенстване човек – а именно, намеса в тъканта на съдбата (безкрайно сложния комплекс от взаимни кармични обусловености и взаимовръзки), там неговата мощна воля може да втъче нови нишки в сплита на Мойрите (богините на съдбата в древногръцката митология) и да промени облика на бъдещия живот, т.е. да измени хода на съдбата.
Когато става дума за съдбата на един обикновен (неразвит или слабо развит духовно) човек, който притежава нисък процент своя собствена воля (сиреч животът му е в максимална степен кармично обусловен), тогава в много от случаите бъдещите събития от земния му път могат да бъдат ясно и безпогрешно предвидени. Когато обаче Свръхсебето (индивидуалното Себе, висшият “Аз”) смело вземе бъдещето в своите ръце, тогава предвиждането става невъзможно. Но това е действителност само за шепа Адепти и Посветени от най-висок ранг...
Константин Златев


 

1 коментар:

  1. "По-добре е да даваш, отколкото да получаваш, Все едно, че се внасят пари в спестовна каса, откъдето в бъдеще могат да се теглят без да се създава кармична задълженост.Това важи особено за духовното даване, чрез което дугът се освобождава от зависимостта на кармата."

    "Светлината на Агни Йога" , Борис Абрамов

    ОтговорИзтриване