вторник, 7 октомври 2014 г.

Екология на духа



        Що е то – екология на духа? Какво съдържание влагаме в това понятие: само за себе си и в контекста на темата за антропологическите и етическите идеи в учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и конкретно в светлината на здравословния начин на живот?
      Нека се опитаме да изведем дефиниция на понятието, за да осмислим по-нататъшния изследователски процес. Преди всичко, по наше мнение, екологията на духа представлява хигиена, профилактика, поддържане и развиване на духовното начало на човека с цел преодоляване на неговата низша природа и пробуждане на Божествената му същност, на Божия образ и подобие, заложени у всекиго от нас. В този смисъл екологията на духа е и неразделна част от пътя към съвършенството, т. е. към Бога.
    Понеже мислите и чувствата в по-фините над материалния светове са също толкова реални, колкото и материалните обекти, предметите, веществените образувания в познатия ни физически свят. Те – нашите мисли, чувства, емоции, страсти и желания – представляват живи сили и енергии, които притежават свойството да изграждат и да разрушават. В скалата на тяхната градация като най-извисени строителни, конструктивни сили първо място заемат проявленията на висшето космическо или Божествено съзнание, Божествената мисъл и Божествената Любов. Тези висши строителни сили и енергии толкова по-цялостно се проектират във всяко живо същество (особено в носителите на разум) и толкова по-пълно се проявяват чрез него, колкото то е от по-висока степен на духовна еволюция и колкото по-голямо индивидуално съвършенство то е постигнало. Една от най-важните характеристики на подобна извисеност, която същевременно съгражда най-ярка и красива екологична картина на духа, е животът за Цялото. Този извънредно широк по мащабите си тематичен кръг кореспондира с редица мирогледни въпроси, включително и с дирята, която всеки човек оставя след себе си след напускането на този свят на изпитанията и страданието.  И за да осъзнаем ролята на всеки човек като индивидуалност в колективния живот на човечеството като единен организъм, като общност на разума, ще си послужим отново с идеите на великия духовен Учител на ББ у нас: “Всичките хора съставляват един колективен организъм, както едно дърво. И всеки един от вас трябва да знае де е турен. Някой клон е на изток, някой на запад, на юг или на север. После някой клон е голям, а друг – малък. И хората зависят едни от други, защото са части на един и същ космичен организъм. Всеки човек е важен за тебе, защото Божествените сокове на цялото дърво се вливат в тебе. Големите клони са важни за малките и обратно, понеже Божието благословение, което е отгоре, се предава на големите клони чрез малките, а Божието благословение, което иде отдолу, се предава от големите на малките. Така че в един случай ти ще бъдеш полезен на някого, а в друг случай той ще бъде полезен на тебе. Щом се отделят клоните от дървото, те губят значение. Така че, като сте клони на дървото, трябва да си помагате.” И още: “Работете за Цялото, за да приемете енергиите на Цялото в себе си! ...Никой не живее за себе си. Никой не се ражда за себе си. Никой не умира за себе си. Човек мисли, че живее за себе си. Няма същество, което да не служи на живота.” Тези разсъждения са свързани с водещата теза в проповедта на всички велики Учители на човечеството, за която неведнъж споменаваме дотук – Единството на Живота, включително единството на хората като братя по дух. 
 Ако за жалост сме се отклонили от пътя (което става далеч по-често, отколкото бихме искали или отколкото си мислим), тогава се налага да бъдем подложени на лечение. Екологията на духа предлага разнообразни методи и в тази насока. Един от възловите между тях е вярата. За този вид духовно лечение Учителят на ББ споделя: “Има много начини за лекуване. Един от тях е Вярата. Ако вярваш, ще оздравееш.” 
         Като елемент от изграждането на хармонична екологична картина на духа молитвата си остава незаменима. Да чуем отново Словото на Учителя П. Дънов: “Каквото е дишането на физическия свят, такова нещо е молитвата в Божествения свят. Значи молитвата е духовно дишане, т. е. зреене на Божествените блага. 
        Комплексното лечение (тяло и дух) изисква и комплексни мерки. Водещата роля измежду тях принадлежи на цялостната промяна в начина на живот: “Да се лекуваш по Божествен начин, това значи да измениш живота си, да водиш чист и свят живот” (Учителят П. Дънов). А това означава, на първо място, да ликвидираш с миналото, с неговия тежък (понякога непосилен) товар, за да можеш да градиш на чисто, от начало. 
          Няма и не може да има действително и ефективно духовно развитие – и съответно екология на духа, – ако търсещият по духовния Път не усвои Божествения принцип на Мъдростта.
         Наред с мъдростта като жизнен принцип и приложение “екологично чистият” духом човек притежава и още едно качество, кореспондиращо с Божествеността – милосърдието. То по същността си е ярко изразено Христово качество, понеже бе засвидетелствано с най-голяма мощ и най-ефективни резултати в Словото и житейската изява на пресветлия Учител на Учителите от Назарет. В учението на ББ, интерпретирано от Учителя П. Дънов, милосърдието разкрива и свои неподозирани терапевтични достойнства: “Само милосърдието е в състояние да въздейства на човешкия егоизъм. Колкото и да е гениален, човек неизбежно ще мине през двата полюса на живота: егоизъм и милосърдие.  
          И така, екологията на духа  може да бъде възприета като важно стъпало по Пътя към съвършенството. Важно, но не и последно. За последното стъпало по този вечен Път нека дадем отново думата на българския духовен Учител: “Най-великото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде Син Божий. Да бъде човек Син Божий, да бъде служител на Великия, Който всичко е създал, ще рече да чувства пулса на цялата Вселена, да вижда всичката нейна красота, да чува нейната величествена хармония.”

2 коментара:

  1. “Вие си имате свой определен път, както слънцето, и трябва да вървите по пътя, който Бог ви е определил. Никой не трябва да се отклонява от пътя, който Бог му е определил. И тогава ще намерите Бога. Ако се отклоните, започват всички нещастия в света. Всяко нещастие се дължи на едно малко разколебаване от онзи път, който Бог ти е определил. Щом вървиш по пътя, ти си свободен. Щом се отклониш, не знаеш къде отиваш. Докато пръстът е на ръката, всеки го уважава. Щом е откъснат, никой няма уважение към него. Уважението и почитанието, които хората имат към вас, произтичат от това, доколко вие живеете в Бога.” (Учителят П. Дънов).

    ОтговорИзтриване