четвъртък, 15 май 2014 г.

Лъжеучителите



“... Мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: “Аз съм Христос!”; и ще прелъстят мнозина. ... Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. ... Тогава, ако някой ви каже: “Ето, тук е Христос!” или “Там е!”, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:5,10-11,23-24). С тези думи Иисус Христос предупреждава Своите най-близки ученици – апостолите, за времената, в които ще надигнат снага и глас имитатори, лъжепророци и лъжеучители, които имат единствения стремеж да нахранят егото си за сметка на славата и светлината на Първоучителя и на завет в Неговата дебела сянка. Съществуват, най-общо казано, два вида учители – истински и лъжливи.
Първите принадлежат към Бялото братство и подпомагат личната и колективна еволюция на човечеството, а вторите – към Черното братство; те привидно спъват еволюционните стремежи на хората, но дълбокият смисъл на тяхната проява е също служение на Бога, но със средствата на злото. Учителите от Бялата ложа предлагат най-краткия път към самоосъществяването на човешкото същество – следването и прилагането на Божествените принципи на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Учителите от Черната ложа подтикват хората да израстват духовно посредством натрупания отрицателен опит. Това е най-дългият и най-мъчителният път на личностна реализация, но също с доказана ефективност.

Първата стъпка по духовната пътека изисква от кандидата за окултен ученик да развие качеството различаване: истина от неистина, светлина от мрак. Изискването включва и разпознаването на истинските и лъжливите учители. Най-точният критерий в това направление е даден от Христос в думите Му: “По плодовете им ще ги познаете!” (Мат. 7:16). Плодовете от дейността на духовния Учител, Служител на Бялото братство, както вече бе посочено по-горе – според Учителя П. Дънов, – са “свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето”. Точно обратното е при изявата на адептите от лявото посвещение: “Лъжеучителят носи със себе си робство за душата, тъмнина за ума и опорочаване на сърцето” (Учителят П. Дънов). Българският велик Посветен не спестява суровите си, но точни слова относно отговорността, поемана от следовниците на мрака. Вездесъщата Божия справедливост въздава заслуженото за всяко действие и мисъл. Ала особено взискателна е тя, когато става въпрос за преките и косвени влияния върху човешката душа: “Ясно е тогава каква деликатна и отговорна работа е да бъдеш духовен Учител. Затова Христос се обръща към Своите ученици и им казва: “Не се наричайте учители!” Ако някой си позволи самоволно да учителства и осакати духовно някои души, ще отговаря пред великия Закон. Великият Закон е благ, но и справедлив. Всички самозвани учители биват хвърлени в затвор и след като излежат своето наказание, чак тогава ще поемат правия път на своето развитие. А знаете ли колко хиляди години са потребни за това?”

Очевиден фактор за принадлежността на един Учител към Бялата ложа е наличието от негова страна на дела и плодове от делата в духа на Христовото учение. Той неизменно остава тих, ненатрапчив и пределно скромен. От друга страна, характерна черта – и то безпогрешно различителна! – за поведението на лъжеучителите са гордостта и егоизмът. Макар и същества от висока еволюционна степен, те са се поддали на поривите и страстите в низшата си природа и са ги последвали докрай. Така са се превърнали в инструменти на злото – с деформирана ценностна система, която безмилостно налагат на последователите си. Измежду лъжливите учители историята откроява имената на някои създатели на философски школи, основатели на религиозни ордени, окултни автори и други подобни знаменитости, спечелили си евтина слава сред човеците за сметка на сериозното отклонение от пътя на Истината. Отговорността пред Божия закон нараства успоредно с увеличаването на придобитите знания и придвижването по пътеката на посвещенията. Който е вкусил веднъж от нектара на Божественото учение и го е приел като пътеводна звезда за цялата вечност, няма право повече да греши. Толкова по-скъп данък следва да платят онези, които самоволно изкривяват Словото на безсмъртната Правда: “Като ви напомням голямата отговорност, която има един Посветен за една направена погрешка, искам да ви наведа на мисълта колко голяма отговорност поемат пък ония самозвани учители, които осакатяват човешките души” – свидетелства отново Учителят П. Дънов.
Българският Пратеник на Небето разкрива и още един съществен щрих при разпознаването на лъжеучителите, изхождайки от вниманието, което те отделят на външния си вид, т.е. на формата – за сметка на смисъла и съдържанието: “Учителят на Черното братство не познава Истината и поради това обръща внимание на външността. Той се облича в най-хубави дрехи, носи най-скъпи украшения и накити и си слага пръстени, обсипани с брилянти.” Както заявява същият духовен Учител на друго място в наставленията си към учениците, в облеклото не бива да изпъкват дрехите по цвят, кройка и пропорции, а лицето; и не лицето, а душата. Който проявява пристрастия към външния си вид – в смисъла на изнесеното по-горе, очевидно държи да афишира външното си богатство с цел да прикрие липсата на вътрешно.
Константин Златев

1 коментар:

  1. "Възлюблени, всекому духу не вервайте, но изпитвайте духовете от Бога ли са; защото много лъжепророци излезоха по света." (1 Йоан 4:1)

    ОтговорИзтриване