понеделник, 5 август 2019 г.

Отвън и отвътре







(Есе върху беседата „Духът Господен”)


Цялото творение е плод от изявата на Духа Господен, сиреч на Божия Дух. Бог твори чрез Своя Дух; чрез Него разгръща Всемирния живот, чрез Него присъства във всичко съществуващо, чрез Него води Своите разумни създания по пътеката към съвършенството.
Ниско и средно еволюиралите души търсят Бога извън себе си. Ако са достатъчно прозорливи и ако вярата им устои на земните несгоди и изпитания, те ще Го открият в качеството Му на Небесен Повелител и Съдник. Ще ес вслушат в Словото Му и ще намерят в него пътя към спасението. За тях Божественото съвършенство си остава далечен, непостижим мираж.

Високо еволюиралите души с пробудено съзнание рано или късно откриват Бога у самите себе си, в своето безсмъртно духовно ядро. За тях Той е любящ и всеопрощаващ Родител, Чието милосърдие никога не влиза в противоречие с безукорната Му справедливост. Съвършенството на Небесния Отец е техен велик идеал – осъзнат и постижим.
Учителят Беинса Дуно разкрива частица от тайната за дейността на Всевишния отвън и отвътре, във видимия и невидимия свят: „Проявлението на Господа е отвътре, но работата Му е отвънка.”
Проявлението на Бога отвътре е онази част от тайната Му, която открива на пробудената душа свидетелството за Неговото присъствие във всеки атом от сътворениня свят, включително и в дълбините на човешкото духовно естество. Това проявление е вътрешно присъщо, неизменно и ненарушимо и определя еднаквия потенциал на всички творения независимо от степента на тяхното еволюционно израстване.
Господ работи отвън, като структурира цялата Вселена, влага в нея принципи и закони, въз основа на които протича Всемирното развитие на всички равнища – индивидуално, колективно и глобално, и създава за всички живи същества необходимите за тяхното духовно издигане условия. За тази работа Творецът избира Свои верни помощници измежду най-напредналите в еволюционно отношение същества.
Човек е едновременно жител на два свята – този и онзи, видимия и невидимия, тукашния и отвъдния. С физическото си тяло той получава поданство в материалния свят, а с фините си тела – в духовните сфери на Космоса. За съотношението между тези два свята Учителят на Всемирното Бяло братство споделя следното: „Онзи свят са възможностите на този свят и този свят са възможностите на онзи свят.” Какво се крие зад паралелизма в тези думи?
В онзи свят, т.е. в духовната област на Проявеното Битие, е затаен потенциалът или възможностите за развитие на всички материални форми, включително на живите същества. Този потенциал е с Божествен произход и съответства на Божия план за всяка една от тези форми. Ако те се възползват цялостно и до край от своя потенциал, от възможностите, които Божият Промисъл разкрива пред тях, те ще постигнат своята еволюционна цел, ще изпълнят предназначението си, заложено в най-дълбоката им същност.
В този свят, сиреч в материалната действителност, са закодирани възможностите на всяка форма да изяви своето духовно начало. Във всяко от природните царства – минерално, растително, животинско и човешко, съществува вътрешен, водещ импулс, който подпомага проявлението на това начало. Степента на проявлението от своя страна обуславя духовния ръст на съответната форма.
Всичко, което се случва в материалния свят, е проекция и следствие от проявлението на потенциала и възможностите, заложени в духовната сфера. Оттам и формулировката на първата част от Втория херметически принцип: „Каквото горе, такова и долу.”
От друга страна, всеки факт и събитие на физическото поле дава своето отражение в духовните измерения на Битието. Така се ражда и втората част от формулировката на този принцип: „Каквото долу, такова и горе.”
Взаимната обвързаност и обусловеност между видимия и невидимия свят е необоримо доказателство за единството на всичко съществуващо и за вездесъщността на Всемирния живот. Неговите безчетни форми – материални, духовни и Божествени, съществуват и се развиват успоредно и в непрекъснато взаимодействие. Те се преливат една в друга, като по-високо еволюиралите помагат на онези от по-ниските еволюционни стъпала да крачат по-уверено напред. Крайната цел – Божият престол, заслужава всички усилия и жертви, за да бъде покорена.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар