събота, 16 май 2020 г.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за музиката



Във всяка духовна школа от древността до наши дни музиката неизменно е играла значима, водеща роля. Нейният универсален език прониква до дълбините на човешкото съзнание и поражда в него импулси за стремеж към Доброто и красотата. Проследете възникването на световните религии и ще установите, че в нито една от тях присъствието на музиката не е било пренебрегвано. Това, което не може да бъде изказано с думи, музиката предава със своите средства: хармонично, с мощно емоционално въздействие. Музикалното изкуство свързва хората от всяка възраст, пол, социално положение; приобщава ги към своите послания, извиква в душите им импулси за съзидание и добротворчество. Естетическото въздействие на музиката възпитава способния да я възприеме и да оцени дълбочината на благотворното ѝ влияние. Всеки, придобил определена степен на музикална култура, става способен да отсява стойностното от пошлото не само в нейната област, но и във всички останали сфери на многоликия живот.

В общността на Всемирното Бяло братство, чието начало е положено през 1900 г. в България от Мировия (Световния) Учител Петър Дънов (Беинса Дуно), както и в създадената по късно от него Школа (основана на 24.02.1922 г. в софийския квартал „Изгрев“), музиката заема също своето достойно място. Той говори за нея с топлота и разбиране, вдъхновено и с уважение: „Музиката е дреха на Доброто“; „Музиката е съединително звено между ангелските и човешките светове”. Доброто се нуждае от пъстрата и прекрасна дреха на музикалното изкуство, за да достигне по-бързо и безпрепятствено до сърцата на човеците. Музиката ги прави по-добри, извисява душите им и ги мотивира да изразяват в пълния си блясък бисерите на изконната си духовна същност. Ангелските йерархии притежават множество канали за общение с нашия материален свят и музиката е един от най-сигурните измежду тях. Идеите на Напредналите Същества достигат до нашето съзнание, понесени върху крилете на музикалните творби. Хармонията в мислите и чувствата на хората притежава своя музикален израз, своето неповторимо звучене.
Учителят Беинса Дуно сам е бил отличен музикант – владеел е до съвършенство цигулката, един твърде труден инструмент. Не се е разделял с любимата си цигулка през целия си живот. Нейният красив звук е придружавал не една от беседите му, изнесени пред последователите на създаденото от него духовно движение. Той съчинява над 150 музикални композиции, наречени от самия него „окултни упражнения”. Причина за това название е дълбоко мистичното им съдържание, което – ако бъде правилно възприето и усвоено – би могло да послужи като солиден помощник по Пътя на окултното ученичество. Тези негови песни и мелодии предават на музикален език идеи и послания от Божествения свят, предназначени да послужат като стълб при изграждането на мирогледа на съвременния човек – строител на Новата култура на Любовта. А такъв мироглед не може да бъде съграден без промяна в мисленето. За връзката между мисъл и музика същият Учител споделя: „Човешката мисъл е построена по законите на музиката.” Законите и теоретичните правила, върху основата на които бива създавана музиката, изискват строен ред, хармоничност и определена степен на пропорционалност в тоновата редица. Аналогични са и изискванията за т.нар. „права мисъл” – понятие, въведено от Учителя Беинса Дуно, за да поясни какви трябва да бъдат съдържанието и насочеността на човешките мисли. „Права” е онази мисъл, която в най-висока степен отговаря на потребностите на дадения човек и на конкретната ситутация в светлината на Божия Промисъл.
„Светът е създаден по законите на музиката”, отбелязва той на друго място в своето Слово. Което идва да ни подскаже, че цялата могъща архитектоника на Вселената може да бъде възпроизведена, изхождайки от принципите на музикалното изкуство. И по-точно: както музиката бива извайвана от таланта или гения на композитора и изпълнителя, така и космическата необятност е била сътворена от неповторимото съвършенство в замисъла на Всевишния – като един цялостен и пълнозвучен акорд на Неговата всеобхватна мисъл. Цитираната по-горе негова мисъл намира своето потвърждение и във въведеното от великия Посветен Питагор (580-500 г.пр.Хр.) понятие „музика на сферите“. Древният гениален мислител, философ и математик разбира под съдържанието на този израз езотеричния факт, че всяко небесно тяло в необозримия Космос обладава свой основен тон, а всички те – в своята съвкупност – изграждат един неописуемо красив и хармоничен акорд. В която и зона на Битието да се озовем, навсякъде ни посреща музиката на сферите, родена от хармоничното съчетаване на водещите тонове на съставляващите тази зона обекти, изградени от субстанцията на съответния свят или поле.
Учителят Беинса Дуно споделя свои изводи и разсъждения и за някои от най-видните композитори в човешката история. Например, за Волфганг Амадеус Моцарт, признат от специалистите за най-безспорния музикален гений, той изтъква, че композираната от него музика извира непосредствено от пределите на Божествения свят. За друг гений – Лудвиг ван Бетховен, подчертава, че неговата музика изобразява грандиозната битка между Доброто и злото.
Изследвайки ролята на музиката в нашата физическа действителност същият Учител свидетелства, че най-високият предел на материята е именно музиката. Което, преведено на езотеричен език, означава, че във владенията на материята най-висока вибрационна среда създава именно музикалното изкуство. Разбира се, той има пред вид най-вече класическата, духовната и окултната музика. Измежду съвременните стилове в областта на забавната музика не липсват такива, които по никакъв начин не биха могли да бъдат причислени към изведената от него дефиниция.
Твърде важен дял от музикалното изкуство е пеенето. В това направление Учителят Беинса Дуно изтъква: „Пеенето е най-сложното изкуство на ангелите.” Щом за ангелските йерархии това е най-сложното изкуство, какво тогава да кажем за хората?! Вероятно тази оценка на великия Посветен произтича и от подчертано високата отговорност при създаването и изпълнението на музикалните творби.
Пеенето като неразделна част от магията на музиката представлява особен интерес за Учителя на Бялото братство. В своето Слово той отрежда особено внимание на тихото пеене, за което твърди, че произхожда от Божествения свят и ни свързва с него. Що се отнася до силното пеене, той го причислява към света на материята и съответно го разглежда като връзка с нея. Учителят Беинса Дуно огласява като водеща тенденция на съвременната епоха обединяването на характеристиките на източната и западната музика. Той предсказва, че настъпва периодът на така наречената от него „еволюционна музика“. „Еволюционна” в случая означава, че тази интегрална по същността, съдържанието и насочеността си проява на музикалното творчество се явява важен елемент от утвърждаването на еволюционния импулс в духовното развитие на земното човечество – импулс, посят от Учителя на Учителите Христос и актуализиран в наше време от Учителя Беинса Дуно.
Нещо повече, Мировият Учител, вселен в българско тяло, подчертава, че Новата култура на VI коренна раса, която се гради в момента на нашия глобус, ще победи именно чрез музиката. Което от своя страна говори красноречиво за извънредно същественото значение на музикалното изкуство не само за контурите на масовата култура, но и за личностното израстване на всеки човек, дори и за тези, за които музиката не е намерила своето място в земното им битие.
Учителят Беинса Дуно полага значителни усилия за облагородяването на редица български заема т. нар. чалга. Някои я назовават поп-фолк, но това име с нищо не променя отвратителната ѝ, отблъскваща действителния ценител на музикалното изкуство същност. Чалгата по своето съдържание няма нищо общо с истинската музика. Тя е по-скоро нейно извращение, гротескен, потресаващо грозен неин образ. Най-неприятното е, че чалгата възникна в България в годините на демократичните преобразувания след 10.XI.1989 г. и се настани трайно в съзнанието на нашия съвременник. Още по-неприятно е, че щом тя продължава своето мизерно съществуване, значи има някакъв обществен интерес, някакви потребности, които тя по свой начин удовлетворява. Ако нямаше подобен интерес, тя би угаснала със същата скорост, с която се появи на музикалния ни хоризонт. А наличието на такива потребности сред немалко наши сънародници бие особено силен сигнал за тревога относно равнището на музикалната култура в българската социална среда. Чалга слушат хора от различни възрастови групи, като правило – ниско образовани, с елементарни естетически и културни интереси. Чалгата свири на най-ниската струна на тяхната душевност и извиква за проявление животинското начало у тях. Казано с други думи, чалгата и изброените по-горе стилове модерна музика събуждат животното у човека и го тласкат да даде израз на всичките си неутолими, хищнически страсти и пориви.
Всички тези жанрове начело с чалгата би трябвало да бъдат окачествени като обществено бедствие с най-висока степен на глобална опасност. Те са ужасна зараза за психиката, действен разрушител на телесната структура чрез непомерно високата си звучност (вибрациите на тези стилове директно разграждат костната система на човека и нарушават вътрешния баланс на енергиите в тялото) и стимулират изявата на най-долните инстинкти и нагони. Създателите и разпространителите на подобен род антимузика, съблазнени от бързите и високи печалби, си навличат много тежка карма, която ще изплащат въплъщения наред.
Някъде по средата в тази градация се намират другите жанрове на забавната музика. Естествено, има различия между въздействието на рока, от една страна, и баладата или, да речем, кънтри-музиката, от друга страна. Когато тези стилове предлагат мелодичност, смислени текстове и определена степен на хармонична звукова среда, те не представляват опасност за възпитанието на техните слушатели.
Ала нека се върнем към отношението на Мировия Учител Беинса Дуно към истинската, дълбоката и позитивно възпитаващата човека музика.
Той прави разлика между обикновена и окултна музика. Спецификата на окултната музика се заключава в нейната особено висока честота на трептения и съответно фино въздействие върху душевността. Затова и тя е по-трудно възприемаема от масовия слушател. Човек би трябвало да е извървял някаква отсечка по духовния Път, за да възприема правилно или, още повече, да изпълнява точно окултна музика. Не всеки би могъл да я композира и не всеки – да я възпроизвежда. Тя идва до нас от най-светлите области на духовния и Божествения свят и намира своите почитатели измежду напредналите в еволюционно отношение личности.
Учителят на Новата планетарна култура определя окултната музика като метод за освобождаване на духа. Което от своя страна означава – ни повече, ни по-малко, – че тя съдейства пряко за решаване на кармичните проблеми на човека, която я преживява в нейната дълбочина, развързва кармичните му възли и го води по пътеката на напускане цикъла на самсара (цикъла на превъплъщенията: раждане – смърт – ново раждане). Той я нарича „музика на Природата”. Сиреч тя е представител на естествената звучност на природната и космическата среда, изразител на изначалната им и ненарушима хармония.
Същият велик Учител споделя, че музиката организира и тялото, и мисълта. Тя притежава съграждащи функции в посока правилно структуриране и действие на физическото тяло и неговите органи и системи. Тя постила пътеката за протичането на т.нар. права мисъл, тоест мисълта, отговаряща адекватно на Божествения промисъл за конкретния човек и ситуация, мисълта, съдействаща за осъществяването на Божия план за човека като разумно същество, бъдещ съ-творец на Всевишния.
Повечето хора разглеждата музиката най-вече като средство за развлечение, за приятно прекарване на времето. Те не се замислят за ролята на музикалното изкуство в несравнимо по-големи мащаби, включително и за сътворяването и структурирането на Космоса като цяло. Оказва се – от духовно-езотерична гледна точка, – че такава роля има, и то съвсем не маловажна. В тази връзка Учителят Беинса Дуно заявява, че Природата е построена върху тоновете на музиката. Което идва да ни подскаже, че вселенската архитектоника има своите музикални основи, че изграждането на космическата архиструктура почива върху същността и действието на същите закони, които господстват и в царството на музиката. А това са законите на хармонията, пропорционалността, симетричността и съответствието.
Що се отнася до степените в гамата, Учителят на Бялото братство предлага една смислена и отлично организирана схема:

·       До – този основен тон представлява начало, напрежение, едно малко семе, посято в почвата (при необходимост от конкретизация следва да изтъкнем, че то е посято в почвата на човешката душа, която – ако съдържа необходимите условия за това – му помага да израсте и да даде плод).
·       Ре – втората степен на до-мажорната гама дава израз на движение, определена посока, покълване; семето, посято от тона до, е попаднало на благодатна почва и започва процесът на неговото развитие и израстване.
·       Ми третият тон се явява първата стъпка, постижение и израстване; семето вече е покълнало, процесът на неговото развитие продължава и дава обещание за успех на финалната линия.

                      Фа четвъртият тон символизира укрепване, хармонизиране на силите на ума, сърцето и волята; готовност за работа в съзнателния живот; семето все така израства и се развива в правилната посока и не е далеч моментът, когато то ще се превърне в зрял плод – крайната цел на неговата        еволюция.

·       Сол – петият тон рисува картинно живота на сърцето, разцъфтяване, проява на красотата и красивите чувства; семето вече се е трансформирало в прекрасен цвят; то излъчва благоухание и поражда надежди за успешно достигане фазата на плода.
·       Ла – шестият тон предполага развитие, което довежда до постепенно зреене на плода; той се оформя, налива се с живителни сокове и приканва човека да приеме с благодарност благата на живота.
·       Си – седмият тон триумфира с наличието на един узрял плод, един завършен резултат; това е панорамата на добрия живот, в чиито основи се таи благодарността към Бога за всичко, което ни е предоставил съвършено безвъзмездно; семето завърши своя път отдолу нагоре и се превърна в зрял, прелестен и вкусен плод – плода на духовната зрелост и пълнота.

Тези седем стени на гамата – от „до” до „си”, свидетелства Световният Учител, са степени на съзнателния живот. Така както семето извървя маршрута от посяването в почвата до етапа на зрелия плод, така и душата на човека изминава своя еволюционен път от фазата на мрака – духовното невежество, до пълнотата на съвършенството, потопена в океана на Божията Любов, Мъдрост и Истина. И още едно важно допълнение: всяка степен в гамата отговаря на една добродетел. Следователно осмислената работа с всяка една степен носи като духовна опитност и придобивка усвояването на конкретно душевно качество.
Според същия велик Учител съзнателният живот по своята същност и проявление представлява именно музика. Ядро на това изначално съответствие е изявата на Божествената Любов: „Музиката, пеенето е събуждане, проявление на Любовта във вашата душа” (Учителят Беинса Дуно). Когато човек съпреживява красотата и въздействието на музиката, в неговата душа се поражда висшата октава на Любовта. Същевременно, ако той е станал достоен носител и изявител на тази Любов, в цялостната му жизнена проява звучат акордите на космическата хармония, на музика, извираща от непреходността и необятността на Божествения свят.
Учителят на Новата планетарна култура споделя със своите последователи още една вълнуваща космическа истина: тоновете на музиката са свързани с планетите, с всички небесни тела. Казано с други думи, всяка планета, всяко небесно тяло притежава свой основен тон. Както бе изтъкнато по-горе, хармоничното съчетание между тези тонове поражда музиката на сферите – изначалния и съвършено благозвучен музикален фон на Божието творение. От тази първична и непостижима като музикален Еверест среда музикалните идеи достигат до съзнанието на най-изявените композитори и те ги превръщат в гениални творби, разтърсващи и пречистващи нашите души. 
Според Учителя Беинса Дуно истинското пеене трябва да включва три елемента:
1)     То трябва да произтича от разумната Любов.
2)     То следва да се придобива с вяра, която дава широта и простор на гласа.
3)     В пеенето трябва да има надежда, че това, което се пее, може да се реализира.
По този начин Учителят на Бялото братство обвързва истинското пеене с трите т.нар. богословски добродетели: вяра, надежда и Любов.
Той не отминава без внимание и съотношението между музикалната култура на индивида и неговото личностно естество: „За характера на човека се съди по неговата музикалност.” Тази дефиниция загатва, че във фундамента на човешкия характер – такъв, какъвто е в Божия промисъл за него, музикалността играе завидно важна роля. Роля структуроопределяща и оцветяваща този характер в специфична аурична гама.
В този ред на мисли Посветеният от най-висок ранг допълва: „Който не знае да пее, не може да бъде окултен ученик!” С което веднъж завинаги заличава като несъстоятелни извиненията на някои хора, избрали съзнателно духовния Път, че не са музикални, че не притежават добри гласови данни, че пеят фалшиво и прочие. Вместо извинения и оправдания той по този начин им препоръчва да започнат да работят здраво върху себе си в областта на музикалното изкуство, за да преодолеят изоставането си с целенасочен и търпелив труд.
Относно връзката между Божествената Любов и музиката Учителят Беинса Дуно набляга на следното: „Най-възвишеният израз на Любовта е музиката.” И на друго място в Словото си: „Без музика Любовта не може да се прояви в материалния свят.” Може би това именно е причината в музиката, която създаваме ние, хората, Любовта да присъства толкова ярко и настойчиво. В повечето наши песни ние възхваляваме Любовта, прекланяме се пред нея, оплакваме липсата ѝ, призоваваме я да ни споходи в земния ни живот, рисуваме прелестта и завладяващата ѝ мощ. Известно е, че хората говорят най-вече за това, което отсъства от битието им. Очевидно и в музикалното изкуство е така – липсва ни Любов, истинска, възвишена, безкористна и всеобхватна Любов, и ние я възпяваме и я молим коленопреклонно да ни посети, да изпълни дните ни със смисъл. И щом един Учител от обителта на Божественото отъждествява най-извисената проява на Любовта с музиката, значи тя, музиката, проправя най-кратката пътека към владенията на вечната и неустоимо красива Любов – вечния стремеж на човешката душа. Така именно Любовта на Създателя прониква всички кътчета на материалното творение и посява във всяко от тях кълновете на Своята непостижима Любов. От тях рано или късно ще израстат плодовете на братството, взаимността, добротворството, красотата, хармонията и преданото служение на един висок идеал, за Общото благо и за славата на Онзи, Който е извикал за живот всички нас.         
Известно е, че Учителят Беинса Дуно не е пропускал нито една по-интересна музикална проява на своето време. И зрителите, и изпълнителите са били свикнали да го виждат като правило на един от първите редове в залата, винаги безупречно и чисто облечен – най-вече в бели и сиви тонови, да следи с подчертано внимание изявите на сцената. Впоследствие в своите беседи или в частни разговори той е споделял мнението си за един или друг инструменталист или вокалист, изтъквал е духовно-езотеричния аспект на неговото представяне, разгръщал е воала на тайните в изпълнителските умения. И така, без да налага мнението си – с личен пример и беззаветна любов към музиката – този велик Учител е предавал и на своите последователи стремлението да навлязат в дебрите на музикалното изкуство и да вкусят от най-зрелите плодове на неговото широко разклонено дърво.


Константин Златев


Няма коментари:

Публикуване на коментар