неделя, 28 декември 2014 г.

Красотата

Красотата е свят на сбъднати мечти.
Родена от неизменното и повсеместно Божествено присъствие, красотата и сама по себе си се явява пътека, по която бихме могли да достигнем до Бога. Създавайки красота около себе си и у самите нас, ние извайваме образа на Божественото в своята душа и навлизаме в просторите на свръхсъзнанието. „В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от Слънцето, не е самото Слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е Божественото, неуловимото” (Учителят Беинса Дуно). От Божественото изтича красота във всички посоки, навред във Вселената. Красотата не е самата Божествена Същност, но е родена от нея. Красотата е лъч от сиянието на Божественото.

събота, 20 декември 2014 г.

Малка книга за здравето- Петър Дънов


 
    Човешкото тяло
Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки органи­зъм. Човек има 12 тела, но засега функционират само четири: физическото, на сърцето (чувства­та), третото - на ума, и четвъртото - на разумния, на причинния свят. Другите осем тела са в зачатъчно състояние. За в бъдеще те ще се проявят. Като влезете в духовния свят, ще се проявят още четири, а като влезете в Божествения свят, ще се развият и останалите четири.

сряда, 17 декември 2014 г.

Изпитания на Любовта- Продължение (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Изключенията на Любовта” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

3. Страдание и освобождение в Любовта:

- Хората досега все са опитвали любовта, зад която има страдание, но онази Любов, зад която няма страдание, тепърва трябва да се опита. Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът.
Христовото учение в най-дълбоката му същина е отражение именно на Божествената Любов. И тъй като сам Бог е Любов, то и Неговият Единороден Син – Христос, е живото проявление на тази най-велика Любов. Да познаеш Христос, следователно означава да се съединиш с Неговата Любов и да си готов да я раздаваш на всички.

понеделник, 15 декември 2014 г.

Изпитания на Любовта- Продължение (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Изключенията на Любовта” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

2. Външна и вътрешна страна на Любовта
 - В Любовта има степени. Противоречията произтичат от това, че вие събуждате само външната страна на Любовта. Човек органически трябва да стане проводник на Любовта. Да се приспособи към нея.
 Освен фази или стъпала на проявление Любовта притежава и степени. Учителят Беинса Дуно посочва тук двете основни – външна и вътрешна страна.

неделя, 14 декември 2014 г.

Изпитания на Любовта (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Изключенията на Любовта” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Може да ни сплотява само това, което ни обединява в Духа – Източника на Всемирния живот. А Любовта е плод именно на Духа
1. Градация в развитието на отношенията между мъжа и жената:

- Твоята възлюблена най-първо ще се яви като камък. Значи ще се удариш. После – като вода. Значи ще бъде по-мека. После ще се яви като въздух и най-после като светлина. Значи Любовта отначало ще се прояви като камък – ще има страдания, блъскания. И най-после ще се яви като светлина, т.е. в своя Божествен вид. 
Учителят на Бялото братство откроява съвсем ясно градацията в развитието на отношенията между половете. Представена е от четири елемента: камък, вода, въздух и светлина. Камъкът е символ на материята и в случая – на най-ниското стъпало в интимните отношения между мъжа и жената. В съответствие със Словото на същия Учител на това равнище Любовта се проявява като стремеж и е свързана с физическото тяло на човека. Стремежът е отправен към всички представители на другия пол. Тази любов назоваваме „човешка” и тя е само предисловие на онази, истинската Любов, за която говори великият Посветен.

неделя, 7 декември 2014 г.

Послушанието



Послушанието е израз на отношението на окултния ученик към духовния Път, към неговото собствено предназначение в живота.
 Да си послушен, означава да се вслушваш в мнението и съветите на по-мъдрите от теб и да изпълняваш това, което те очакват или изискват от теб. Отнесено към пътя на окултния ученик, съдържанието на послушанието разкрива безпрекословното подчинение на малката човешка воля спрямо могъщата воля на един велик Посветен, който доброволно, осмислено и с цялата си Любов е поел в ръцете си грижата за духовното развитие и израстване на същество от значително по-ниска еволюционна степен. Послушанието в случая представлява изява на пълно и всеобхватно доверие между двете души: 1) ученикът се вслушва без колебание и съмнение във волята на Учителя си и я следва навсякъде и във всичко така, сякаш това е съвършената и премъдра воля на Всевишния; 2) Учителят разчита на пълно послушание от страна на ученика, за да може да го води по най-краткия път към съвършенството.

понеделник, 1 декември 2014 г.

Учителят Беинса Дуно за мира
„Мирът говори за присъствието на Духа!”
Учителят Беинса Дуно


Във всяко автентично духовно учение темата за мира присъства на водещо място. Неслучайно и в Библията едно от многото имена на Бога е „Княз на мира”. Следването на духовния Път води като естествено следствие до постигане на мир – в самия себе си, вътрешен мир, и между хората и народите, външен мир.
Вътрешният мир е условие, задължителна предпоставка за външния. Вътрешният мир у отделния човек е от решаващо значение за мира между хората и на планетата като цяло. Затова и Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно напътства категорично своите последователи: „При всички условия на живота запазвай своя вътрешен мир!”

сряда, 12 ноември 2014 г.

Хармонията



Хармонията е проекция на съвършенството в света на формите.
Хармонията произтича от проникването в същността и предназначението на всичко съществуващо и утвърждаването на плодотворно сътрудничество между всички елементи на Цялото.
Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) разглежда хармонията като резултат от съзнателния живот на човека, като продукт от неговата творческа, разумна дейност. Съзнателният живот в този аспект на изследване е процес на все по-дълбоко и всестранно осмисляне на мировата реалност и на мястото на всекиго от нас в нея. Процес, в чиито рамки духовната природа на личността укрепва и еволюира в посока към изпълнение на своето крайно предназначение.
Божествената Любов е задължителното условие за постигане на хармония. Само който люби по Божественому, може да бъде хармоничен. Нещо повече – той излъчва във всички направления своята хармоничност и я предава на всички и на всичко, с което общува. От друга страна, хармоничният човек е напълно здрав телесно и душевно.

четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Достойнството


         Един от великите Посветени през последните векове – гениалният поет, философ и мислител Йохан Волфганг фон Гьоте, разкрива своето разбиране за достойнството, обединявайки в една сентенция емоционалната наситеност с дълбокия смислов фундамент. Той заявява: „Ако изгубиш богатство, нищо не си изгубил. Ако изгубиш имот, малко си изгубил. Ако изгубиш чест, всичко си изгубил.”
В своето безсмъртно Слово Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) не е пропуснал и темата за достойнството. Повече в контекст, отколкото пряко изследвана, нейното разглеждане не оставя съмнение в позициите, от които бива третирана. А това са позициите, възгледите на Новото учение, с основна цел – изграждане основите на Новата Култура на шестата подраса от V коренна раса, Културата на Божествената Любов.

сряда, 29 октомври 2014 г.

Културата на Любовта (продължение)

      Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата – пътят на страданието. Това е “първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека”. Страданието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели – фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: “Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят.”
        За етиката на новия човек – онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си – Учителят П. Дънов добавя още: “Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия.” Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: “Разумният човек има едно особено душевно разположение – той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава”

четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Посвещенията на Учителя Беинса Дуно

Българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинсà Дунò, в качеството си на продължител на Христовия еволюционен импулс и вестител на актуализираното езотерично християнство в нашата епоха, предаде на нашия народ и планетарното човечеството Словото на Бога в редакция, предназначена да постави основата на Нова планетарна култура – култура на Божествената Любов.
Имаме ли основания да смятаме, че вследствие на своята жизнена изява и изпълнението на земната си мисия той е получил едно или повече посвещения (в светлината на изложената по-горе, логически и езотерично обоснована теоретична основа на посвещенията)? Нашият отговор на този въпрос е „Да” и в последващото изложение ще се постараем да се аргументираме, за да защитим това становище.

сряда, 15 октомври 2014 г.

ОСНОВИ НА ИНТЕГРАЛНАТА ПРАКТИКА – ПО КЕН УИЛБЪР



Напоследък в системата на Уилбър се говори за интегрална операционна система - ИОС. Чрез съобразяване с известните модули - 4-те квадранта, схемата за вертикалното развитие и особеностите на хоризонталния статус, става възможно да се приложи подход, при който се включва всичко важно за духовното - а и за светското - развитие на индивида. Този подход предвижда не строго конкретни предписания, а насоки, които следва да се уточняват индивидуално, с участието на самия човек и евентуално на интегралния му консултант; при особени случаи е уместно да се привлекат и съответните по-тесни специалисти. "Всевключването" тук предполага известно познаване на концептуалната карта, известна като AQAL - «All Quadrants, All Levels»«всички сектори, всички нива»; AQALтова е всъщност карта на картите - метатеория, която включва централни истини от стотици локуси.

При създаването на модула "Практика на интегралния живот" К.Уилбър и неговите сътрудници през последните над 3 десетилетия са се ръководили от няколко ключови въпроса:

понеделник, 13 октомври 2014 г.

Етика. Културата на Любовта

      Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.
         За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля.

четвъртък, 9 октомври 2014 г.

Гносеологията на Петър Дънов


 “Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: “Това ти е достатъчно!” Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: “Животът няма смисъл.” – Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата” (Учителят П. Дънов).


       Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек – неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му.
       Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата – духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази “вътрешния смисъл на самия живот”. Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, кабалата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номерологията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него.

вторник, 7 октомври 2014 г.

Екология на духа



        Що е то – екология на духа? Какво съдържание влагаме в това понятие: само за себе си и в контекста на темата за антропологическите и етическите идеи в учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и конкретно в светлината на здравословния начин на живот?
      Нека се опитаме да изведем дефиниция на понятието, за да осмислим по-нататъшния изследователски процес. Преди всичко, по наше мнение, екологията на духа представлява хигиена, профилактика, поддържане и развиване на духовното начало на човека с цел преодоляване на неговата низша природа и пробуждане на Божествената му същност, на Божия образ и подобие, заложени у всекиго от нас. В този смисъл екологията на духа е и неразделна част от пътя към съвършенството, т. е. към Бога.

понеделник, 6 октомври 2014 г.

Живот за Цялото в Новата Култура


    Цялата Вселена представлява един грандиозен по размери и сложност на функциониране организъм. Той е Цялото, което живее и се изразява без миг покой във всяка своя частица. Това несравнимо Цяло, както и всяка негова съставна част, живеят един Живот.
           В нашата епоха тезата за Единството на живота е по-актуална от всякога до днес. Тя става достояние на все повече пробудени умове и души измежду земните хора. Приемането, осмислянето и прилагането ѝ в битието на живите същества, обществата, народите и планетарната общност свидетелства за процеса на разширяване на съзнанието, който съпътства неизменно всяка глобална трансформация. И този нов стадий на разширено съзнание ние можем да наречем “съзнание на Единството”. Днешният цивилизационен модел, който утвърждава предимство на индивидуалното начало пред колективното (най-вече в развитите западни държави, които диктуват модата на социалните отношения в по-голямата част от света), е обречен на гибел. Той изживява последните си дни. На негово място бавно, но сигурно се утвърждава дълбокото осъзнаване на Единството на живота, необходимостта от хармонични връзки между всички компоненти в социалната среда, както и между човека и Природата. Земните люде постепенно се отърсват от илюзията на отделността – следствие от действието на закона на частите, което е характеристика на инволюционната фаза в развитието на съзнанието. На преден план неумолимо се възправя законът на Цялото, чието действие е изцяло с еволюционна насоченост и по мощта на своя преобразуващ заряд няма досегашен аналог в историята на нашата планета. Пред очите ни израства човекът на Новата Култура, който е приел дълбоко в сърцето си своето единство с Цялото и превръща връзките си с Него в своя жизнена мотивация.

вторник, 30 септември 2014 г.

На добър час през новата школна година!





                 Според Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) денят на есенното равноденствие – 22 септември, е началото на Новата година в духовния свят. За общество „Бяло братство” тази дата е и начало на школната година. Обучението в истините за Космоса и човешкото същество не следва програма, подобна на тази в традиционните учебни заведения. То има своето индивидуално и колективно измерение. Първото е дълг и вътрешна потребност на всеки, чиято душа е пробудена за себепознание, нравствено усъвършенстване и служение в името на Общото благо. Второто протича в измеренията на лекции, братски срещи, форуми, семинари и постига своята кулминация в лятната духовна школа в района на Седемте рилски езера през август. Учителят на Новата планетарна култура Беинса Дуно свидетелства, че учението е приятен процес, наша основна задача по време на земната ни изява. Затова и основаната от него на 24.02.1922 г. Школа за духовно обучение събира в редиците си стотици отворени за новото, изгарящи в искрен стремеж да придобият истинско познание хора. В началото те са просто негови последователи, ала всеки носи в раницата си жезъла, на който с пламтящи букви пише „окултен ученик”. Някои успяват да отворят раницата и да понесат с чест жезъла още в това си материално въплъщение. За другите всичко предстои.

           Великият Учител на Новото време напусна земното си тяло и Школата на 27.12.1944 г. Но тя е жива и обучението в нея продължава. Вратите ѝ са широко разтворени за всички, които желаят да влеят сили и устрем в наливането основите на Културата на Божествената Любов.

 Константин Златев

вторник, 29 юли 2014 г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ ‏


“От 1945г започва период, който ще трае 45г. дo 1990г. Идват такива времена и идва такава власт, че който й се противопостави, ще си положи костите на земята. Настъпва една голяма диктатура, допусната да изчисти застоялата тиня. Когато се размъти една вода, трябва да мине много време, за да се избистри течащата вода. През този период ще тече мътна вода. След този период ще има кратка почивка до 1999г., която ще бъде най-благоприятна в духовно отношение за Бялото братство. А след това ще дойде новият период, с още по-страшна диктатура от тази, която има да дойде. Тя също ще трае 45г. до 2044г.
За нея се говори и в Откровението на Йоана гл.21, ст.8 „А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всички лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел”.

понеделник, 30 юни 2014 г.

Същност и характеристики на религията


 


Понятието “религия” е от латински произход. Етимологията му е свързана с три латински термина:
1)                          religio – съществително име, ед.ч.; означава “връзка”, “съюз”, включително и събирателното значение “съвкупност от обреди”;

2)                          religare – глагол; означава “свързвам”, “съединявам”;

3)                          relegere – глагол; означава “обединявам”, “събирам”. 

Анализирайки значението на първичните, изходни латински думи, извеждаме съдържанието на понятието “религия”: това, което свързва човека с Бога; връзка, взаимоотношение между Бога и човека.
Религията е мост, който – посредством Божията Любов и усилията на човека – свързва хората с Бога. Мостът е изграден от Всевишния – той е част от Неговия Промисъл за света и човека, но все още не е довършен. От свободната воля на човешките същества зависи дали строителството на този мост ще бъде завършено, т.е. дали земното човечество ще приеме Божието Слово и благодат и ще ги превърне в свое спасение.
Религията е същностна принадлежност на човешкия дух и по силата на своето духовно-нравствено естество човек не може да живее без религия. Тя е най-ценната и незаменима храна за неговата душа. В този смисъл религията е показател за изначално присъщата потребност на човека от общение с Бога. В нея той открива за себе си върховно удовлетворение и ръководство за цялостния си живот. Тя има неотразимо влияние върху целия ход на историческото развитие на човечеството, върху неговите обичаи, бит, нрави, законодателство, наука, култура и изкуство.

петък, 20 юни 2014 г.

Жертвата на окултния ученик




Жертвата на окултния ученик може да бъде разгледана в три основни насоки: 
  а) вътрешна:
Ученикът по духовния Път е призван преди всичко да победи низшето начало у себе си, да подчини решително и окончателно плътската си, материална  природа на духовната. Тази битка със самия себе си никак не е бърза и лесна. За нея са нужни поредица от въплъщения във физическия свят. Овладяването на поривите на тялото и неговите потребности изисква цялата вяра, целеустременост и преданост.
Към вътрешната жертва на окултния ученик спада и не по-краткият и не по-маловажен процес на придобиване на добродетели. Култивирането, утвърждаването и прилагането на добродетелите в живота на търсещите в Духа представлява задължителен, жизнено важен компонент от тяхното духовно-нравствено усъвършенстване, богоуподобяване в християнството. В рамките на този процес те непрекъснато преоткриват самите себе си. За някои от конкретните характеристики и постижения на това ученическо жертвоприношение Учителят П. Дънов споделя: “Колкото човек по-голяма жертва направи, толкова тя по-голяма става. Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.” В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш.
 б) външна:

вторник, 17 юни 2014 г.

Жертвата на великите духовни Учители:




Жертвата на великите духовни Учители на човечеството е съсредоточена в четири направления:
  а) въплъщението:
За да може духовната същност на великите Учители на човечеството да се прояви посредством материално тяло, те трябва да се “смалят” (както се изразява Учителят П. Дънов) хиляди или милиони пъти. Българският Учител на Любовта свидетелства, че – например – Христос, за да се въплъти в земно тяло, е било нужно да се “смали” 78 милиона пъти (!). В случая, естествено, не става дума за количествено смаляване или намаляване на размера, а за доброволно самоограничение, в резултат от което духовните Учители правят грандиозната жертва да ограничат своята могъща духовна природа до равнище и степен на интензивност на изявата, които позволяват тя да се проектира пълноценно в едно човешко тяло. Във всички случаи тези тела са подготвяни векове или дори хилядолетия, за да могат да приемат в себе си мощния дух на един велик Учител.

вторник, 10 юни 2014 г.

Вдъхновението



 

Добродетел ли е вдъхновението? Едва ли. Ала в същото време то създава предпоставките и мотивацията за придобиването на толкова много добродетели. Импулсът, роден от вдъхновението, рано или късно се превръща в могъща творческа сила, която ни издига към върховете на човешките постижения – материални и духовни.
Извършеното с вдъхновение носи печата на духовното присъствие, на най-доброто, заложено в самите нас. Извършеното без вдъхновение е просто рутина, та дори и с високо качество на крайния резултат. Качество без полъха на духа, което обрича усилията ни на тленност...

понеделник, 9 юни 2014 г.

Реч на Александър Солженицин пред випускниците на университета в Харвард

Солженицин: Ограбват ни най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот


Предлагаме една забележителна реч на Александър Солженицин, произнесена по време на изгнаническите му години в САЩ, реч, изразяваща дълбочината на неговата болка и безпокойството от духовното съществуване на човека и обществото.
„Девизът на вашия университет е „Veritas”- Истината. И някои от вас вече знаят, а други ще узнаят през живота си, че Истината мигновено се изплъзва веднага, щом отслабне напрегнатостта на нашия взор – и при това ни оставя в илюзията, че продължаваме да я следваме. От това избухват множество разногласия. И още нещо: истината рядко бива сладка, а е почти винаги горчива. И тази горчивина не може да се избегне и в днешната реч – но аз я изнасям не като противник, а като приятел.

неделя, 8 юни 2014 г.

Благостта



 Защо благостта можем да свържем само и единствено с образа на Върховното Божество? Толкова ли е непостижима за нас, простосмъртните хора? Увенчава ли тя пътеката на окултното ученичество? И ако да – как?
В своите съвети към последователите си  Учител Петър Дънов/Беинса Дуно  набляга на необходимостта те да култивират две водещи добродетели: Божествената Любов и благостта. За втората от тях великият Посветен изтъква: „Благото е във всички, то е момент, който е мярка на времето и пространството. Бог пребъдва в него.” Бог пребъдва само в това, което е неразделен елемент от собствената Му Същност, или пък в онова, което по висотата на еволюционния си ръст се доближава до Божественото.