вторник, 20 септември 2016 г.

Животът като притча


                                        (Есе върху беседата „Тази притча”)


Притчата е кратък иносказателен разказ, в който чрез персонажите и техните взаимоотношения биват излагани поуки и наставления с духовно-нравствен характер. С притчи изобилства Словото на редица духовни Учители, между които Христос и Беинса Дуно. В тази беседа Учителят на Новата планетарна култура разглежда живота като притча, т.е. като история с множество действащи лица, които общуват помежду си и учат житейските си уроци с радост или болка. Всеки един от тях е едновременно ученик и учител в земното училище. Животът на Земята е притча, понеже под повърхността на фактите, явленията и събитията винаги се крие някакъв контекст, някакъв по-дълбок смисъл, който участниците в този нестихващ спектакъл би трябвало да проумеят и с негова помощ да станат по-мъдри и по-истинни.

понеделник, 19 септември 2016 г.

Гордостта и смирението


                      (притчата за митаря и фарисея – Лука 18:9-14)

Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат” – Лука 18:14; б.К.З.). Гордостта и смирението са синоними на тези двама хора – фарисея и митаря”. И действително, за добре запознатия със съдържанието на Библията човек фарисеят от посочената притча е символ на възгордяване, а митарят – на смиряване. Първият изхожда от убеждението, че е праведен във всичките си действия и има правото да осъжда другите хора заради техните прегрешения. Външната, показна праведност и горделивото сърце на фарисеите са довели дотам, че понятието “фарисейщина” бива отъждествявано с лицемерието.

неделя, 18 септември 2016 г.

Умът – господар или слуга?


                        (Есе върху беседата „Умовете им”)


          Мъдрият български народ има пословица: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе.” В тази кратка, но оцветена от Божествената Истина фраза се открояват три състояния на човешкия ум:
1. Той царува, т.е. господар е на човешките мисли, чувства и дела.
         В случая умът е подчинен на безсмъртното духовно начало у човека. Той съдейства за проявлението на Божественото у личността и за изпълнението на плана на Бога за нея. Това е висшият ум на индивида.

петък, 16 септември 2016 г.

Посятото трябва да даде плод

                           
    (Есе върху беседата „Скритото имáне”)
       Има едно семе, посадено от Бога у човека, което трябва да даде плод. Наричаме го дух, душа, вътрешен потенциал, ядро на личността, висш „аз”, безсмъртно начало и пр. Названията са различни, същността е една. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно използва израза „скрито имáне” или „скрито богатство”. Той го определя по следния начин: „Под „скрито богатство” аз разбирам онзи скрит разумен живот в човека.”