Как ни помага “Завета на цветните лъчи на светлината”

         

 “Завета на цветните лъчи на светлината”, съставен от Мировия Учител Петър Дънов / Беинса Дуно в с. Арбанаси, Великотърновско, през 1912 г., безспорно е свещена книга на Бялото Братство. Нейното значение се определя от съдържанието й – библейските стихове, диктувани на авторите на Свещеното Писание непосредствено от Божия Дух, а също и от уникалния начин, по който тези стихове са подредени, организирани и осмислени.

Скрити послания в Завета на цветните лъчи на светлината

Вселеният в българско тяло Миров (Световен) Учител Петър Дънов (Беинсá Дунó) е уникален сред своите велики събратя – Божествени Наставници на човечеството, с това, че е оставил след себе си духовно-културно наследство в три главни направления: Слово, Паневритмия и музикални творби. Изброеното, обаче, далеч не изчерпва безценните брилянти в светлата нишка, изтъкана от живота му в плът сред човеците.

Като Учител от Школата на Христос и благовестител на актуализираното  езотерично християнство в нашата епоха той си служи с една-единствена свещена книга – Библията. Повечето му беседи и лекции започват със стих или пасаж именно от Свещеното Писание на планетарното християнство. Впоследствие той го тълкува, обяснява и разширява възможностите на аудиторията за проникване в смисъла му.

Любовта

 Любов и безсмъртие:

- Тя (Божествената Любов – б.К.З.) създава истински връзки между хората, т.е. трайни, вечни връзки. Тя внася радост и веселие, свобода и простор в човешката душа.

Всичко, родено в и от Божествената Любов, е безсмъртно. Създадените на земен план, във физическия свят отношения, изградени върху тази Любов, остават непокътнати за цялата вечност. Всички същества, с които сме изградили такива връзки, ще бъдат наши спътници във Виделината на Безкрайността.

Точността

На различни езици по цялото земно кълбо можем да чуем фразата: „Да бъдеш на точното място в точното време.” Как да я разбираме? Дали като успех в следването на някакво предопределение, дали като резултат от собствената ни съобразителност и находчивост, дали просто като стечение на обстоятелствата, от което сме се възползвали? Бихме могли да я възприемем и само като препоръка или пък като правило от някое духовно учение. Както и да подходим към тази реплика, ако не вникнем в смисъла ѝ, няма да почерпим никаква полза от нея.

А по наше мнение смисълът на цитираните думи е съсредоточен в необходимостта да съчетаем оптимално наблюдението и самонаблюдението в една конкретна житейска ситуация, за да извлечем максимума от нея. Под „максимум” в случая разбираме не личната или нечия друга изгода, а изпълнението на Божия план за тази ситуация, за дадения човек, попаднал в нея, и за всички останали действащи лица – първостепенни и второстепенни.

Връзката с Бога

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Божествената връзка” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

      

         Има един глас, който звучи непрестанно в душата ни, но далеч не винаги успяваме да го доловим. Това е тихият глас на Онзи, Който ни е сътворил и е предначертал пътя ни в Битието. Когато се настроим на Неговата вълнà, сиреч когато живеем в съзвучие с Неговите закони, тогава този глас е ясен и звучен и няма как да го сбъркаме с никой друг под небето. Той заявява за вечното присъствие в нашето най-дълбоко „аз” на Създателя и ни води по всички житейски пътеки към крайната цел на нашето съществуване. Той ни разкрива богатството на Всемирния живот и нашето място в него. Той разгръща завесата пред мистерията на нашето предназначение и ни изпълва с увереност, че имаме сили да изпълним Божия план за Космоса и за нас самите.

Верността

Верността е акт на признание от страна на пробудената душа за величието и съвършенството на Божия план на всички равнища – както за човечеството и Космоса като цяло, така и за конкретната личност. В този смисъл верността произтича от дълбоката и осмислена вяра на осъзнатия за Истината човек – вяра в Божествената Премъдрост и Промисъл, които обхващат всичко съществуващо.

Във верността е концентрирана и огромна доза увереност, че това, което Творецът решава за Своите творения, е най-доброто за тях – както в дадена ситуация, така и за техния живот изобщо.