„За то, ако е някой в Христа, той е създание ново; вехтото премина, ето, всичко стана ново.“ (Коринтяни - глава 5 : стих - 17 )
Непрестанното развитие и обновление е закон на Всемирния
живот. Старото, ненужното, изигралото еволюционната си роля неизбежно отминава,
потъва в прашните спомени на миналото, а на негово място победоносно се
настанява новото, актуалното, еволюционно необходимото. Такава е диалектиката
на глобалната Промяна, на всеобщото Развитие и тя обхваща всички пластове на
вселенската структура – от елементарните частици до Космоса като цяло. Човекът също
е част от този процес на неспирно обновление.