Задачи на съзнанието

(Есе върху беседата „Работникът и неговата прехрана”)

Съзнанието като проявление на духа има да изпълнява разнообразни и твърде отговорни задачи по еволюционния път на разумните същества във Вселената. От решаващо значение в това отношение е познавателната функция на съзнанието. От нея зависи познанието за околната среда и за самите себе си (самопознание, произтичащо от самосъзнанието), както и за ролята на човека в материалния свят и в Проявеното Битие изобщо. Чрез съзнанието общуваме с всички природни царства, със себеподобните, а и със самите себе си. Някои хора, които притежават свръхсетивни способности, осъществяват съзнателен контакт и с някои области от надприродните, невидими за физическите сетива сфери.

Ето как Учителят Беинса Дуно формулира главната задача на човешкото съзнание в земния етап от неговото духовно развитие: „Първата велика задача за съзнанието на индивида е да реши въпроса отде е дошъл и де отива. Този въпрос не може да се реши колективно. Той се решава единично.“

Преображение Господне

Една прекрасна лятна утрин Иисус Христос повика трима от Своите най-приближени ученици – апостолите Петър, Яков и Йоан, и ги поведе, без да им казва къде отиват. Те Го последваха мълчаливо, понеже в душите си разбраха, че предстои нещо важно, съдбовно. Вървяха дълго време, без да продумат и дума. Техният Учител ги отведе до планината Тавор и пое към върха ѝ по криволичеща пътека. Когато най-сетне се изкачиха догоре, преваляше пладне. Назаретянинът не издаваше никакви признаци на умора, ала и тримата Му апостоли бяха капнали и дишаха на пресекулки.

Учението на Учителя Петър Дънов за свободата

Същност на свободата

“Свободен е онзи, който може сам да се впряга и разпряга. Що е свобода? Що изисква свободата? Свободата подразбира следното: всеки човек да се прояви така, както се подтиква отвътре, от неговата възвишена природа. Освободете вашите умове и сърца, вашата воля от робство. Свобода, която няма в себе си Любов, знание и разширение без никакво ограничение, не е свобода” (Учителят П. Дънов).