Справедливост, доброта и Любов

Българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов/Беинса Дуно формулира пет велики Божествени принципа, въз основа на които е сътворена, структурирана и се развива цялата Вселена: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Водеща роля измежду тях играе висшата октава на Любовта, която осмисля еволюционните усилия на всички разумни същества през целия настоящ Цикъл на Проявеното Битие. В една своя беседа Мировият Учител Беинса Дуно предлага логическа и същностна връзка между три от тези Божествени принципи, включително представени и от техните проявления в материалния свят: „За да бъдете благоугодни на Бога, трябва да бъдете преди всичко справедливи. Вие казвате: „Как може да бъде човек добър?” Преди всичко човек трябва да бъде справедлив. Щом имаш справедливост, Любовта ще дойде. Божественият свят върви по закона на справедливостта, по закона на Любовта и по закона на доброто.” (Цитат от сборника „Ако говоря”, лекции на Общия окултен клас, 1934/1935 г., том I, София, 2003, с. 345.)

Пътят

Животът ни е Път. Път, който започва от утробата на майката, преминава през детството, младостта и зрялата възраст и завършва – поне за повечето от нас – със старостта. В същност завършва земният етап от този Път. Ала той притежава и небесно измерение. Това е Път навътре – към самите себе си, и навън – към света, в който сме се появили, за да изпълним Божията воля за нас и за цялото Негово творение. Земният етап на Пътя обуславя неговите небесни контури.

Традиционната наука – с по-малък или по-голям успех – изследва материалния свят. Никой не бива да отрича постиженията ѝ. Ала когато достигне прага на духовната вселена – невидимите простори, където властва Божият Дух, тя застива в пълна безпомощност. Материалистическата наука не е в състояние да обясни невидимия свят.

Огънят – земен и космически

(Есе върху беседата „Огън да запаля”)

Преди две хилядолетия Христос дойде на Земята, за да запали огън. Какъв е този огън? – „Под думата «огън» Христос разбирал огъня на безсмъртието, който трябва да се запали във всяка душа.“ Следователно най-великият Учител на Космоса има пред вид огъня, който запалва искрата на Божественото ядро у човека – огън, който изгаря всичко ненужно, поглъща всички човешки слабости и недостатъци, всички отклонения от духовния Път и насочва индивида право към целта: свободата на духа и безсмъртието.

„Този огън, за който Христос говори, е огънят на човешкото сърце.“ Кълнът на безсмъртието е именно в сърцето, понеже то – като духовен център на личността, – ако бъде пречистено и облагородено от огъня на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, помага на човека да изпълни докрай своето еволюционно предназначение – да стане достоен син или дъщеря на Бога, Негов съработник в неизбродимите простори на Вселената.

Молитви и формули

Молитвите и формулите са словосъчетания или словесни изрази, посредством които човек общува с Бога и съществата от невидимия свят и осъществява енерго-информационно взаимодействие с духовната реалност.

Молитвите и формулите заемат водещо място в духовния живот на човека, търсещ Истината и контакт с напредналите Същества във Вселената и в крайна сметка – с Бога. Те изграждат незрими мостове, по които ние, хората, се пренасяме в извисени сфери на необятната космическа реалност, докосваме се до Любовта и Мъдростта на техните обитатели и с тяхна помощ продължаваме по-уверено своя вечен път към съвършенството.

Да бъдеш достоен

(Есе върху неделната беседа „Достоен”)

Какво означава да бъдеш достоен? – Достойнство означава да съхраниш на всяка цена Божественото начало у себе си – без компромиси, без отстъпления, без оскверняване и предателства. Достоен човек е онзи, който е съумял при всички обстоятелства на живота да остан верен на себе си, т.е. на онзи лъч непомръкваща Светлина, който сам Бог е заложил в основите на неговото съществуване.

Да, но ние далеч не всякога оставаме верни на тази Божествена искра и волно или неволно я затъмняваме със своята неразумност, с потъпкването на един или друг космически закон. И тогава попадаме в плен на безсилието и безсмислието. По този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Когато разглеждаме живота, ние виждаме едно вътрешно безсмислие и търсим причината на това безсмислие.“