понеделник, 26 май 2014 г.

Високият идеал




 
            Да търсиш смисъла на живота, означава да се стремиш към откриването на онзи висок идеал, който да го изпълни със съдържание. Пътят към твоя идеал е път на твоето самоосъществяване. В този свят и във всеки друг сред неизбродимата панорама на Битието.
Високият идеал не е предмет на публични декларации и биене в гърдите. Той е плод на дълбока вътрешна трансформация, от която кристализира стремлението към вечните стойности на съществуващото: Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.
Четенето и слушането на Словото не може да роди високия идеал. Той се ражда само по пътя на личната, осмислена и целенасочена жертва в името на Истината, Красотата и Любовта. А те вкупом се съдържат в преживяното и приложено Слово, в познанието, превърнало се в начин на мислене и поведение.

четвъртък, 15 май 2014 г.

Лъжеучителите



“... Мнозина ще дойдат в Мое име, говорейки: “Аз съм Христос!”; и ще прелъстят мнозина. ... Тогава мнозина ще се съблазнят; и един други ще се предадат, и един други ще се намразят; много лъжепророци ще се повдигнат и ще прелъстят мнозина. ... Тогава, ако някой ви каже: “Ето, тук е Христос!” или “Там е!”, не вярвайте; защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните” (Мат. 24:5,10-11,23-24). С тези думи Иисус Христос предупреждава Своите най-близки ученици – апостолите, за времената, в които ще надигнат снага и глас имитатори, лъжепророци и лъжеучители, които имат единствения стремеж да нахранят егото си за сметка на славата и светлината на Първоучителя и на завет в Неговата дебела сянка. Съществуват, най-общо казано, два вида учители – истински и лъжливи.

сряда, 14 май 2014 г.

Духовният Учител


 
Огромната част от нас, хората, по своя път към Истината търсят авторитети, които да ги изведат до целта. Без съмнение такива са свещените писания на народите и религиите, чиято история се простира от дълбока древност до наши дни. Но освен писаното Слово на нас ни е нужен и жив, личен авторитет – една извисена в духовно-нравствен смисъл личност, чието послание да чуем, да го възприемем със сърцето и душата си и да го последваме. Такава личност е духовният Учител.
Учител в света може да бъде само Бог . И когато Христос казва на учениците Си: “Един е вашият Отец”, Той подразбира великия, единия Учител.” Следователно сам Бог изразява Себе Си, Своята същност в лицето на Своите Пратеници в света на материята – Учителите на Божественото учение. Отношенията между Божественото, въплътено в лицето на духовните Учители, и хората са както между Родител и деца.
 Езотеричното учение защитава максимата, че всяко истинско познание започва със самопознанието. Надниквайки дълбоко в бездната на своето духовно естество, ученикът по Пътя към съвършенството открива най-истинния и същевременно най-близкия до себе си Учител – своето висше “Аз".

Мълчанието

          Обикновено, когато стане дума за мълчанието, в паметта ни веднага изплува поговорката: “Мълчанието е злато.” За нас сега е важно да си отговорим на въпроса: променя ли се отношението към мълчанието на човека, който се стреми да върви по духовния Път? Ако да – по какъв начин?  
        Всички сме срещали хора, чиито души са в процес на пробуждане. Те са повярвали в една Истина, превърнали са я в свой факел през тъмните дебри на света, в който живеем, и смело се устремяват напред. Какъв прекрасен порив! В рамките на своето проглеждане за действителните стойности в живота те започват да натрупват и духовни опитности. И това е съвсем закономерно следствие от загърбването на старото и постепенното усвояване на новото. Закономерно ли е обаче тези опитности да бъдат споделяни? Понеже всяко истинско израстване в Духа става единствено и само в мълчание. Каквито и лични опитности да имаш, колкото и любопитни и смайващи да са те, те са само твои. Никой друг няма и не може да има същите. За всекиго те са различни, неповторими. Ако придобиваш подобни опитности, за да подхранваш егото си, значи си още твърде далеч от Истината. Значи все още си в плен на Луцифер, сиреч на гордостта и самолюбието.

понеделник, 12 май 2014 г.

Вътрешният мир


 
           Никак не е лесно да пишем за вътрешния мир – мира в душата на човека, в един свят, раздиран от противоречия, кръвопролития и ниски страсти. Свят, чиято преобладаваща масова култура стимулира най-низшите пластове от човешката природа. Свят, в който парите, властта и преходната слава са издигнати на пиедестал. Свят, в който хората формират ценностната си система под въздействието на една хищническо-потребителска цивилизация, загърбила отдавна повика на Божествената Истина.
          И все пак светът е това, което е. Не можем да го променим. Можем да променим единствено себе си. Оттам и трябва да започнем.
Вътрешният мир е такова състояние на съзнанието, при което човек потъва в дълбините на Божествената тишина. Същата, която някои посветени в езотеричното познание наричат “Гласът на безмълвието”. Тя няма равна на себе си по степента на своята красноречивост. Без думи, дори без звук тя казва всичко. Който успее да проникне в нея, чува гласа на Всевишния. Следователно, да постигнеш вътрешен мир, означава да слушаш във всеки един миг гласа на Божественото у себе си.