петък, 28 юли 2017 г.

Гласове от различни посоки


(Есе върху беседата „Глас от града”)


Мисълта се материализира в слово, а гласът изразява словото на някакъв език. И то живото слово. Понеже има и писмено, което говори без глас.
В тази беседа гласът иде от три различни посоки. Следователно става дума за три различни гласа.
1) Глас от града: „Градът представлява материалния свят, съвкупност от всички материални нужди, които проризвеждат сегашното стълкновение между хората.“
Гласът от града е глас на метеж, сиреч на противоречие, на конфликт, на сблъсък, породени от борбата между хората за оцеляване и самоутвърждаване. Това е и гласът на конкуренцията, която далеч не винаги се съобразява с изискванията на морала и която не подбира средства, за да докаже предимството си (най-често илюзорно) пред всички останали. Това, в края на краищата, е гласът на човека с материалистичен мироглед, чиито интереси, цели и амбиции не надхвърлят границите на физическото поле и чийто идеал за  щастие е материалното благополучие.
2) Глас от храма: „Това е гласът на различните религии в света, които са разделили човечеството. Това е гласът на хора с различни религиозни убеждения, които разискват върху въпроса кое верую в света е най-право.“
Гласът от храма принадлежи на хората с религиозен, т.е. идеалистичен светоглед, при това развит на примитивно равнище. Те фетишизират човешкия елемент в своята религиозна система и го поставят над Божествения. Така възникват догматическите различия между отделните религии, които стават причина за разделение между хората въз основа на тяхната вяра. Тесногръдието на тази съвкупност от възгледи довежда – както и в т.1) – до люта конкуренция и стремеж да докажеш, че твоята религия е единствено вярната и че няма друг път към Бога освен нея. Оттук се пораждат религиозните противопоставяния и конфликти, от които в историята на човешкия род са били разпалени хиляди войни, безброй въоръжени сблъсъци с неизчислимо количество жертви.
Най-тъжна в това отношение е именно статистиката на войните, избухнали върху основата на религиозни различия. Кръвта, пролята в тях, може да напълни цял един океан.
3) Глас от Господа: „Този е гласът на възвишеното, на Божественото, което туря нещата в ред и порядък.“
Гласът на Бога е едновременно най-силен и най-тих. Най-силен – тъй като възвестява Неговата вечна Истина. Най-тих – понеже го чуват само онези измежду людете, които са отворили душите си за него.
Гласът на Господа прогласява принципите и законите, залегнали в основата на Неговата творческа дейност и върху които е поставен фундаментът на целия космически порядък. Познаването и спазването им хармонизира отделните компоненти на вселенската архитектоника и осигурява оптималното функциониране на колосалния всемирен организъм.
Пророк Исая е чул тези три гласа от различни посоки и е съумял да облече звука им в словесна форма. Близо 10 века преди Христа духовидецът – потомък на царски род, е разграничил достатъчно прецизно спецификата на всеки от трите гласа, енергийния заряд, който стои зад тях, и последствията от тяхното проявление.
Гласът от града – в интонацията на материалистичното разбиране за света – вещае нестихващи битки за надмощие, за материални завоевания, за тържество на личното, на егото над колективното, над Общото благо. Това е глас на разрухата, на безнадеждно остарялото мислене. За него няма място в утрешния ден на човечеството.
Гласът от храма свидетелства за изчерпаните възможности на съвременните световни религии. Те вече не са в състояние да изпълняват задачите, поставени им от Всемирното Бяло братство в зората на тяхното възникване. Тъпчейки на едно място, отклонявайки човеците от тяхното Божествено предназначение, днешните религиозни системи и структури вече са изкопали гроба си, който е зинал срещу тях в очакване всеки миг да се срутят в него. И върху прясно насипаната пръст да поникнат цветята на единна световна религия, в която Божественото решително надмогва човешкото и отправя вътрешния взор на вярващите хора във вярната посока – към Храма на Божествената Истина.
Гласът на Господа става все по-звучен, все по-мощен – така че да го чуят по всички кътчета на земното кълбо. И като го чуят, да осъзнаят къде се намират в момента и накъде трябва да поемат. Това е глас, който никога няма да заглъхне. Той ще кънти с акордите на планетарното обновление, докато и последният човек на тази Земя не отгатне неговото послание и не го превърне в свое жизнено верую.



Константин Златев

сряда, 26 юли 2017 г.

Доброто и злото – полюси в света на относителността



 а) относителност на Доброто и злото от гледна точка на Божествения свят:

Доброто и злото са полюси и сили, действащи върху арената на Проявеното Битие и изграждащи декорите за изява на безбройните актьори във всемирната драма – живите същества в Космоса. И двете сили са необходими, за да можем да научим уроците си в материалния свят. Нерядко ги възприемаме като абсолютни величини, ала това е заблуждение. Това, което за един е добро, за друг може да е зло. И обратното. Със задължителното отчитане на всички неизброими нюанси и степени в проявлението им. Относителността на Доброто и злото от позициите на Великата Разумност, Която е сътворила този свят и го направлява премъдро към Целта, известна само на Нея, се обуславя от обстоятелството, че за тази Разумност двете сили са само инструменти за осъществяването на Божия Промисъл за Вселената. За Бога фактически няма Добро и зло.

неделя, 23 юли 2017 г.

Доброто – ядро на живота




Извършването на добро – не инцидентно, а като начин на съществуване – поддържа, възпроизвежда и възраства живота. Затова лъха такава правдивост от думите на Учителя на ББ: Стремежът към Доброто никога не може да спре. Процесът на Доброто е вечен (курсивът мой – К.З.). Той е творчески процес на живота. Затова Доброто може да се нарече път към живота. То е, което ни въвежда в живота.” Всяко направено добро оставя незаличима следа в Книгата на Живота. Езотеричното познание нарича тази вечна Памет на Вселената Акашови летописи (хроники, записи, анали). Всичко, което е било извършено някога в Космоса – от самото му възникване, сътворяване от Бога до днес, – всяка мисъл, всяко изречено слово, всяко чувство остават запечатани навеки с абсолютна точност на отпечатъка. Достигналият съответното посвещение по скалата на духовното усъвършенстване може да се настройва вибрационно на трептенията на тази зона от Битието и да става пълноценен свидетел на всяко събитие от световната история (не само земната, разбира се, а историята на всичко съществуващо). Нещо повече – при определени условия той би могъл да преживее това събитие и като участник в него, при напълно съхранена автентичност на преживяването.

четвъртък, 20 юли 2017 г.

Универсален характер на Доброто



В съответствие с духа на учението на ББ извършеното спрямо ближния добро се превръща рано или късно в добро за самия теб, който си го извършил. В такъв смисъл е и напътствието на Учителя П. Дънов: “Когато правите добро на ближния си, вие го правите на себе си. В този закон няма никакво изключение. Каже ли някой, че не е разположен да прави добро, той сам се ограничава.”
Нещо повече – това добро принася полза и на всички останали: “Моето добро трябва да дойде след мене. А за да дойде след мене, то трябва да носи живот, светлина и свобода както за мен, така и за онзи, комуто правя добро. Понеже Божественият закон е колективен, той засяга изведнъж всички.

понеделник, 17 юли 2017 г.

Доброто – път към свободата на духа



Пътят към освобождението на човешкия дух от оковите на материята, от кармичните обвързаности и в крайна сметка – от кръговрата на раждане, смърт и ново раждане (т.нар. самсара в индийската религиозно-философска мисъл), преминава неизбежно през Доброто. Всяка една добродетелна постъпка на човешкото същество е още едно перо в крилете, с които духът може да полети сред просторите на вечната и ненакърнима от никакво земно влияние свобода. И обратното – всяко извършено зло е нова брънка от веригата, която ни приковава към чистилището на гъстата материя, този до болка познат свят на изпитанията и страданието. Затова – нека вършим добро, за да завоюваме по най-достойния възможен начин свободата си!

петък, 14 юли 2017 г.

Доброто като изпълнение на Божията воля



Да правим добро – това означава във всеки един момент от нашия живот да имаме готовността да изпълним волята Божия: и в малкото, и в голямото, всеотдайно, без всякакво изключение. Да си припомним следната формула на Учителя П. Дънов: “Господи, желая с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила да изпълня Твоята блага воля, без никакво изключение!” За окултния ученик е от особена важност да разбере, че Доброто е жива сила, работеща мощно и резултатно в целия Космос. Връзката с тази сила е определяща по отношение пълноценното изживяване на собственото съществувание. Казано с други думи и от друга гледна точка: Доброто е висша форма на служение на Бога! Затова и Учителят на ББ в нашата страни ни съветва, каквото и да вършим, да го вършим така, сякаш е за Бога.

вторник, 11 юли 2017 г.

Закони на Доброто


 а) “Не смятай другите по-долу от себе си, защото в тях живее същият Бог, Който живее и у тебе!”

Всички ние, хората, сме от един род (Gens una sumus – лат. = “Всички сме от един род”). Ако осъзнавахме по-ясно извечната връзка помежду си, водеща началото си от нашия Небесен Отец – Бога, със сигурност щяхме да решаваме по-сполучливо проблемите, възникващи на всяка крачка между нас, и въобще щяхме да живеем по-леко. Бог присъства във всекиго от нас, в нашето духовно естество – и очаква от нас да се отнасяме помежду си като Негови чеда, т.е. като братя и сестри!
В двора на един френски крал пристигнал окаян просяк – мръсен, дрипав и съсухрен от постоянния глад. Стражите пред кралските порти го спрели и го запитали какво търси. Той отговорил: “Търся краля!” Пред удивлението в очите на войниците, примесено със съмнение и насмешка, той допълнил: “С него сме роднини.”

петък, 7 юли 2017 г.

Качества на Доброто


Според Учителя П. Дънов Доброто обладава три най-важни качества. Тяхно
то присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното – отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да говорим за Добро. Ето и кратката дефиниция на Учителя на ББ: “Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро.”

неделя, 2 юли 2017 г.

Доброто – основа за духовно-нравственото усъвършенстване на човека



По своята същност и според последствията от своето проявление Доброто създава условия за човека да напредва по пътя на съвършенството. Доброто, освен всичко останало, е и изява на всемирната разумност. Разумният навсякъде и във всичко съзира само Доброто, създава само Доброто и с това непрестанно влива живителни струи във вселенския Живот. В този ред на размисли Учителят на ББ в България споделя следното: “Да прави човек добро, това значи да проявява своята разумност, да живее разумно. ...Докато човек прави добро, той живее. Голямото благо, което човек придобива, като прави добро, е животът. ...Добрият живот крие в себе си условията на вечния живот. Ако искаш да живееш дълго, ти трябва да живееш добре. ... Смисълът на човешкия живот е Доброто

Божественият принцип на Добродетелта





Пристъпвайки към разглеждането на тази тема, преди всичко е логично да си зададем въпроса: “Съществува ли разлика между съдържанието на понятията “Добро” и “Добродетел” – в смисъла, в който ги интерпретира езотеричното познание и, в частност, учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов?” Нека се опитаме да си отговорим на този въпрос, като дефинираме – от същата гледна точка – съотношението между съдържанието на тези две водещи понятия.
Съотношение между “Добро” и “Добродетел”: Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената.
В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно “Добро” и “Добродетел” са две страни на една същност. Казано по друг начин: Добродетелта – това е въплътеното във физическия свят Добро.