сряда, 25 декември 2019 г.

Рождественска нощ







Елиезер подбра стадото и го натири в една долчинка. Смрачаваше се. Полъхът на зимата го обгърна с хладната си милувка. Другарите му накладоха огън и насядаха около него. Неглаждаха стадата и си говореха тихо, за да не ги пребори сънят. Нощта се спусна над Витлеемската равнина – ясна, със сребърна Луна и ярки звезди. Една от тях блестеше повече от всички други, сякаш събрала в себе си лъчите на целия небосвод. Елиезер я наблюдаваше от няколко седмици и се дивеше на кристално сияйната ѝ прелест. Не беше виждал такава преди. „Велик е Бог!” – повтаряше си наум овчарят. – „Иска и ние да се порадваме на тази неземна красота...”

сряда, 18 декември 2019 г.

Любовта в противоречията




Нашият земен живот е пълен с противоречия. Срещаме ги на всяка крачка по своя път. Понякога успяваме да се справим с тях, а друг път – не успяваме. Нерядко те ни предизвикват да мобилизираме целия си потенциал, всичките си физически, нравствени и духовни сили. В противоречията проверяваме самите себе си – докъде сме стигнали в сблъсъка с материята, до каква степен сме познали и усвоили космическите закони, доколко силна, чиста и безукорна е вярата ни в Бога и в Неговия промисъл за нас самите и за всичко съществуващо.

понеделник, 2 декември 2019 г.

Измерения на Божията слава




(Есе върху съборната беседа „За слава Божия”)


В дълбоко мистичен смисъл под понятието «слава Божия» ние разбираме светлината на Божието присъствие във Вселената. Това присъствие в материалния свят обозначаваме просто като „светлина”. Тя произхожда от мисловната дейност на безброй напреднали Същества, отдавна приключили човешкия етап от своята еволюция. Именно техните мисли ние възприемаме като физическа светлина. Нейният първоизточник, обаче, е Божият Ум, с който тези велики Същества са неразривно свързани.

четвъртък, 21 ноември 2019 г.

Внимание – пресищане!





Едва ли е нужно да припомняме колко важно е за всеки от нас да си знае мярката. Това се отнася и за основните ни ежедневни потребности от храна, сън и отдих, и за душевния ни живот. И във видимото, и в невидимото има правила, чертаещи граници, които не бива да престъпваме. Прекрачим ли отвъд тези граници, ще се наложи да платим цената на извършеното нарушение спрямо някой космически закон. Според мярката – и възмездието...

събота, 16 ноември 2019 г.

Християнските тайнства




Понятието „тайнство” (гр. – μυστήριоν; лат. – sacramentum) само по себе си показва, че става дума за нещо скрито за сетивата, за някаква мистерия. В християнската Църква тази дума притежава определено съдържание – освещаване на човека чрез Третото Лице на Света Троица, Светия Дух, чрез Неговите благодатни сили. Казано на по-достъпен език, Божията благодат се излива върху хората с особена сила именно в тайнствата.
Православната и Римо-католическата църква признават седем тайнства, а повечето протестантски църкви – две (Кръщение и Причастие, което при тях се нарича „Господня вечеря”, имайки пред вид Тайната вечеря на Иисус Христос и дванайсетте апостоли) или в редки случаи три.
Всяко тайнство притежава две страна: видима (външна) – свещенодействията и тайноизвършителната формула (кратка фраза, чрез която бива призоваван Св. Дух за осъществяване на тайнството); и невидима (вътрешна) – възприемането на благодатта от Св. Дух, която е различна за всяко тайнство.
По-долу ще разгледаме накратко седемте тайнства в Православната църква.
 1. Кръщение: Наричат го „входна врата за Църквата”, понеже който не се е кръстил, не може да стане християнин, т.е. член на Църквата. Видимата му страна се състои в трикратно потапяне на кръщавания във вода и произнасяне от свещенослужителя на кръщалната формула: „Кръщава се Божият раб (рабиня) ...... в името на Отца и Сина, и Светаго Духа.” Невидимата страна е свързана с очистването на кръщавания от първородния грях на праотците ни Адам и Ева и от извършените от него лични грехове, с духовно възраждане и освещаване. Към видимата страна спадат и обредите: отричане от дявола от страна на кръщавания; обличане на бяла дреха от него; възлагане на кръст върху главата му; палене на свещи и обикаляне около купела с вода. Ако кръщаваният е малко дете, отричането от дявола извършва неговият кръстник. Кръщението е еднократно.
 2. Миропомазване: Извършва се като правило непосредствено след Кръщението. На току-що кръстения биват помазани кръстообразно с осветено мирò челото, гърдите, очите, ушите, устата, ръцете и краката и при всяко помазване се произнася от свещенослужителя формулата: „Печат на дара на Светия Дух.” Целта на тайнството е предоставяне на новопокръстения благодатни сили за духовно-нравствено укрепване и възрастване в новия му живот на християнин. Миропомазването, както и Кръщението, е еднократно и не се повтаря.
3. Покаяние (Изповед)Това е тайнство, при което вярващият изказва на глас греховете си пред свещенослужителя и ако те не са особено тежки, получава от него като Божий служител прошка, възвръщайки си придобитите при Кръщението чистота и невинност. Видимата страна включва устното изповядване на греховете пред Бога в присъствието на духовник-изповедник и прощаването на греховете от изповедника. Невидимата страна е свързана с освобождаване от греховете от самия Господ Иисус Христос. Определяща при покаянието е искреността на този, който иска да изповяда греховете си. Тайнството може да бъде извършвано многократно – всеки път, когато християнинът почувства необходимост да се изповяда. Като правило трябва да бъде предхождано от пост, вътрешно пречистване и засилено молитвено общение с Бога.
4. Евхаристия (Причащение)Централно тайнство на християнската Църква. При него вярващият приема тялото и кръвта на Иисус Христос във вид на хляб и вино, след като те са били претворени от Св. Дух в истинско тяло и истинска кръв Христови. Целта е християнинът да се съедини с Христос – Извора на вечния живот. Извършва се винаги по време на литургия. Към видимата страна спадат: хляб (пшеничен и квасен), вино (червено, гроздово) и вода (символ на изтеклите от прободените на кръста ребра на Христос кръв и вода); формулата, при произнасянето на която хлябът и виното се претворяват в тяло и кръв на Христос. Невидимата страна е онзи момент в Евхаристийния канон по време на литургията, в който хлябът и виното със силата и действието на Св. Дух се претворяват в тяло и кръв Христови. Тайнството може и е желателно да се извършва многократно. То е гаранция, че християнинът върви по пътя към вечния живот – негова заветна цел.
5. Брак: Тайнство, при което младоженците пристъпват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред Бога да пазят съпружеската вярност, като получават чрез благословение от духовника Божията благодат. Целите на брака са: взаимно подпомагане на съпрузите в нравственото усъвършенстване по пътя към спасението, благословено раждане на деца и тяхното християнско възпитание. Видимите действия включват: възлагане на венци или корони върху главите на младоженците и трикратно тържествено благославяне на техния брачен съюз от свещенослужителя, придружено с кратка молитва; обредът на тайнството се състои от две части – обручение (обещание на младоженците да встъпят в брачен съюз; замества църковния годеж) и венчание (благославяне на техния съюз). Невидимата страна е освещаването на брачния им съюз с Божията благодат. Бракът е единственото тайнство, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло. Римо-католическата църква не допуска развод (освен със специално разрешение), а Православната доскоро разрешаваше четири църковни брака, но наскоро ги сведе до три.
 6. Свещенство: Тайнство за придобиване на духовен сан. Извършва се винаги от епископ (когато е за ръкополагане на дякон или свещеник), а когато бива ръкополаган нов епископ – поне от двама епископи. Видимата страна включва полагане на ръце от епископа върху главата на ръкополагания и четене на молитва за приемане благодатта на Св. Дух. Невидимата страна се състои в даването на ръкополагания на благодатните дарове на Св. Дух, необходими за неговото църковно служение. Тайнството се извършва само по време на литургия. Задължително морално условие е ръкополаганият да се стреми към духовния сан по призвание, а не заради някакви облаги.
 7. Елеосвещение (Маслосвет)Извършва се за изцеление на телесни болести и душевни проблеми. Както и при Миропомазването, различни части на тялото биват помазани с осветен елей, придружено с произнасяне на молитва. Тайнството би трябвало да бъде извършено от седмина свещеника, но в краен случай може да го извърши и един. Невидимата страна се състои в действието на Божията благодат, която лекува болните и от душевни, и от телесни страдания. Тайнството може да бъде извършено и над здрави хора – с профилактична цел или за пречистване на тях, на дома им и т.н.

Константин Златев

четвъртък, 14 ноември 2019 г.

Гледане и слушане




(Есе върху беседата „Блажени са очите и ушите”)


Човекът притежава физически и духовни сетива. Физическите са пет: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание (дактилност). Духовните са повече на брой, но на сегашния етап от еволюцията на общочовешкото съзнание ние познаваме само някои от тях. На физическото зрение съответства духовно зрение, което наричаме ясновидство. На физическия слух съответства духовен (назован съответно ясночуване или яснослушане); на физическото обоняние – духовно, и т.н.
Именно тези съответствия между материална форма и духовна способност са имали пред вид и Христос, и Учителят Беинса Дуно в техните заявления: „А вашите очи са блажени, защото гледат, и ушите ви, защото чуват“ (Мат. 3:16) и „Да гледаш, значи да схващаш само външната страна на нещата. Да слушаш, значи да разбираш вътрешното съдържание на нещата“.

понеделник, 4 ноември 2019 г.

Космически зависимости


(Есе върху беседата „Тази същата вдовица тури от всичките най-много”)


Във видимия свят ние разпознаваме плодовете на Божията творческа дейност чрез неизчерпаемото разнообразие на формите. От своя страна всяка форма крие у себе си определено съдържание. Именно съдържанието е това, което разкрива предназначението на съответната форма. Има и трети, най-дълбок пласт – смисълът. В него е заложена целта на дадената форма в съответствие с Божествената идея, въз основа на която тя е сътворена. Учителят Беинса Дуно свързва формата с материалния свят, съдържанието – с духовния свят, а смисъла – с Божествения свят. Следователно формата като обект в материалния свят служи за предметно обучение на разумните същества. Ако те вникнат в съдържанието ѝ, ще се докоснат до нейното духовно предназначение. А ако достигнат в търсенията си до смисъла, заложен в нея, тогава ще разгадаят първичната идея, положила началото на нейното съществуване.

сряда, 16 октомври 2019 г.

Всемирният Дух




(Размисъл върху неделната беседа „Бог е Дух”)


Тази беседа на Учителя Беинса Дуно е изградена върху и има за мото една кратка реплика на Христос от разговора Му със самарянката: „Бог е Дух“ (Йоан 4:24). Тези думи на Спасителя определят Бога като субстанция – духовна Същност, Абсолютният Дух, Всемирният Дух на Проявеното и Непроявеното Битие. От друга страна, Бог като етическа категория е засвидетелстван от ап. Йоан Богослов в неговото първо послание: „Бог е Любов“ (I Йоан 4:8,16).
Цялата беседа е пропита от дълбоко мистично проникновение, от съвършената съзерцателност и нетленното познание на един велик Посветен от най-висок ранг. И не би могло да бъде другояче, понеже иде реч за най-грандиозната тайна на Вселената – за Бога и Неговия Дух, от Когото произлиза всичко съществуващо.

неделя, 13 октомври 2019 г.

Колекционерът




 
Гостувам на приятели. Разговорът се плъзга по различни плоскости, оцветен е в нюанси на ирония, съпричастие, банални или актуални въпроси... По едно време един от тях ме запитва:
- С какво се занимаваш напоследък?
Отговарям:
- Ами, напоследък се занимавам с колекциониране.
- На какво?

четвъртък, 5 септември 2019 г.

Прогрес в мисъл и слово




(Есе върху беседата „Вечното благовестие”)


Що е прогресивна мисъл? А що е прогресивно слово или реч? – Прогресивна мисъл е тази, която ни помага да израстваме в духовно-нравствено отношение. Според Учителя Беинса Дуно: „Разумността седи в това, да имаме една прогресивна мисъл.“ Което означава, че разумността и човешкото мислене са неразривно свързани. А кое от двете е първично? – Разумността. Тя именно ражда мисълта. А прогресивната мисъл от своя страна подхранва разумността, бележи етапите в нейното развитие и усъвършенстване.

неделя, 25 август 2019 г.

Епоха на забраните



(Есе върху беседата „Забранихме му”)


Забраната е признак за духовната незрелост на този, към когото е отправена. Ако това е отделен човек, забраната свидетелства, че неговият духовен ръст не е достатъчен, за да върви само по пътя на доброто. Забраната му налага ограничения с цел да сведе до минимум грешните ум стъпки или – в най-благоприятния случай – да ги изключи напълно от живота му. Така тя изпълнява функциите на регулировчик по кръстопътищата на земните му дни. И ако той, човекът, постепенно осъзнае ролята ѝ, би трябвало крачка по крачка да се освобождава от ограниченията ѝ, извършвайки само действия в хармония с космическите закони.

понеделник, 5 август 2019 г.

Отвън и отвътре







(Есе върху беседата „Духът Господен”)


Цялото творение е плод от изявата на Духа Господен, сиреч на Божия Дух. Бог твори чрез Своя Дух; чрез Него разгръща Всемирния живот, чрез Него присъства във всичко съществуващо, чрез Него води Своите разумни създания по пътеката към съвършенството.
Ниско и средно еволюиралите души търсят Бога извън себе си. Ако са достатъчно прозорливи и ако вярата им устои на земните несгоди и изпитания, те ще Го открият в качеството Му на Небесен Повелител и Съдник. Ще ес вслушат в Словото Му и ще намерят в него пътя към спасението. За тях Божественото съвършенство си остава далечен, непостижим мираж.

събота, 20 юли 2019 г.

Клопките на формата





Светът на формите е великото, необятно училище, в което разумните същества учат своите еволюционни уроци, придобиват знания и опитности, култивират добродетели и напредват по пътеката към Божественото. Това, което можем да научим и да усвоим в този свят, никъде другаде не ни е достъпно. Затова светът на формите е незаменим като школа за духовно-нравствено израстване на индивидуалностите, достигнали стъпалото на разума.
Формата е дотолкова реална, доколкото отразява в пълнота или частично съдържанието на идеята, която я е породила. Според Мировия Учител Беинса Дуно формата е свързана с материалния свят, съдържанието – с духовния, а смисълът – с Божествения. Езотеричното познание свидетелства, че материята е илюзия – Майя в индийската религиозно-философска мисъл. И все пак тази илюзия е достатъчно реална, за да предлага условията за обучение на всички въплътени индивидуалности. От друга страна, всяка индивидуалност, всяко живо същество е до такава степен близо до Абсолютната реалност – Бога, доколкото е познало, усвоило и приложило Божествената Истина.

сряда, 10 юли 2019 г.

По пътя към Светлината





„Учител в света може да бъде само Бог...
Всеки, който е натоварен с мисията да изяви
на хората Истината, не говори от свое име.
Той говори от името на Единия Учител.”

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно)


Много пъти съм се питал: как така се раждат миговете, които променят живота ни завинаги? Коя неведома Сила ги изпраща на пътя ни, и то тъй, че да не можем да ги подминем? И как става така, че изведнъж проглеждаме с изненадваща, пределна яснота за Истината – за света и за нашето място в него?
Най-лесно е да си отговорим: „Такава е била Божията воля. Било е писано да се случи и се е случило.”

петък, 5 юли 2019 г.

Жалони на духовността




(Есе върху беседата „Духовното у човека”)


Молитвата е зов на човешката душа към Бога. Чрез молитвата ние разговаряме с Небесния ни Отец като дете с Родител, разкриваме сърцето си, просим опрощение за неизбежните грешки по земния ни път, отправяме молба за помощ – за себе си или за някой друг. В разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно посочва четири важни характеристики на молитвата: „... Ако човек иска по-скоро да получи отговор, молитвата му трябва да бъде кратка, ясна, чиста и интензивна.“

събота, 29 юни 2019 г.

Хармонията -Продължение




В стремежа си да надникне в най-великата тайна на Космоса – тайната на Божията същност, човек е назовавал Създателя си с безброй имена, смятайки, че по този начин прави крачка напред по пътя на опознаването Му. В рамките на класическото християнско богословие са изкристализирали два метода за изследване на Бога и Неговата Природа, за тяхната познаваемост: 1) утвърждаване на това, което Той е (т.нар. катафатически метод); 2) утвърждаване на това, което Той не е (т.нар. апофатически метод). И за древната, и за съвременната езотерична мъдрост едно от неизменните имена на Всевишния е “Вечна хармония”. Същата теза защитава и Мировият Учител, вселен в България: “Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете доста(тъчно) силни да се борите с външните изкушения на света.”

четвъртък, 27 юни 2019 г.

Хармонията





“Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива.”

“Като казвам “Любов”, подразбирам, че Любовта предшества хармонията, а хармонията е резултат на тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония.”

“Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония, и само за Него ще мислите.”

Учителят Беинса Дуно


Хармонията е проекция на съвършенството в света на формите.

Хармонията произтича от проникването в същността и предназначението на всичко съществуващо и утвърждаването на плодотворно сътрудничество между всички елементи на Цялото.

За каква хармония да говорим, при положение че продължаваме да се избиваме един друг, да унищожаваме животните с цел да напълним ненаситните си търбуси, да замърсяваме и погубваме Природата?! А вътре в себе си да таим омраза, гняв, злоба и неизтощима алчност?! Днешното общество в планетарен мащаб е построено върху модел, който увековечава ценности, отдалечаващи ни фатално от царството на хармонията. Цялата ни така наречена цивилизация е устремена да задоволява потребностите на тялото, а не на душата. Безсмъртният Радой Ралин преди няколко десетилетия написа кратко и безпощадно изобличително: “Сит търбух – за наука глух.” И е прав повече от всякога! Защото търбусите на примерните граждани от цивилизованите държави са не просто сити, а препълнени. Така че за наука – за познание, разкриващо вечните закони на Космоса и пътя към хармонията – и дума не може да става. А милиардите гладуващи в страните от Третия свят са загрижени много повече да си осигурят насъщния, просто да оцелеят, отколкото да се занимават с подобни отвлечени съждения, с абстрактни стойности на живота. Как да убедиш и първия, и втория, че има още нещо на този свят, което си заслужава да бъде опознато, осмислено и приложено в същия този безрадостен или пренаситен живот?!

неделя, 23 юни 2019 г.

Смехът и старият порядък





Казват, че смехът е здраве. Но дали винаги е така? Това състояние на веселост не изпълнява ли и други функции? Не подсказва ли някаква промяна, някакво отношение към миналото или настоящето? Ето как един велик Посветен изразява своето мнение по този въпрос: „Сега знаете ли защо се смея? Когато аз се смея, туй е повръщане на това, което съм ял. Аз се смея, за да се освободя от нещо много неестествено. Когато разисквам тези въпроси, за мен е цяло мъчение, но аз искам да ви освободя. Вие не можете да влезете в Царството Божие, докато не се освободите от стария порядък на нещата. Трябва да мислите по новия начин, а не по стария! Вие казвате: „Ще се оженим, ще имаме деца и прочие...”. Хубаво, но това е старо нещо, ти си го правил много пъти. Правил си го веднъж, дваж, хиляди пъти – мини сега на нещо ново! Кое е сега новото? Да не се жениш. Какво трябва да правиш?” (Учителят Беинса Дуно; цитат от сборника „Ако говоря”, лекции на Общия окултен клас 1934/35, т. 1, София, 2003, с. 56.)

събота, 25 май 2019 г.

Земната женитба





Малцина са земните хора, които не се интересуват от отношенията между мъжа и жената. Проблемът за интимното общуване между тях винаги е бил повод за вълнения, изблици на радост и щастие, покъртителни излияния, душевни сривове и падения – и никога безразличие. В немалко случаи това общуване завършва с женитба. В съвременното общество значителен процент от браковете завършват с развод. Раздялата като правило е мъчителна – и за довчерашните партньори, и за децата, ако има такива.
За този, които още не е достигнал прага на женитбата, актуален е въпросът: да направя ли тази стъпка или не? За онзи, които е прекрачил този праг, пък е важно да знае как да съхрани брака. За третия, който вече се е разделил с партньора си, не е безразлично да разбере какви са причините за това, та ако реши да опита отново, да не повтаря старите грешки. Понеже безгрешни хора няма, включително и в женитбата.

четвъртък, 23 май 2019 г.

Учителят Беинса Дуно за словото





В своето Слово великият духовен Учител на България и планетата Земя Петър Дънов (Беинса Дуно) описва подробно и в дълбочина образа на онзи човек, който е достоен да се нарече „българин”: „Българин е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух. Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя; който няма тия качества, той не може да се нарече българин.“ (Цитат от неделната беседа „Илия вече дойде”, държана на 21.07.1929 г. в София, на Изгрева.)

вторник, 21 май 2019 г.

Граници на самоограничението




(Есе върху беседата „Обикновени и необикновени процеси”)


Обикновени процеси са тези, протичащи под действието на закони, които познаваме. Често дори и не се замисляме как става това. Приемаме го като даденост – и толкова. Обратно, необикновени процеси са онези, които се осъществяват под действието на непознати за нас закони. И едните, и другите закони са обективно съществуващи, но знанията ни са достатъчни за обяснение само на част от тях. А към обяснението би трябвало да добавим и прилагане. Иначе познаването на съответния закон не би имало практическа полза за нас.
Позовавайки се на твърдението на Христос, че ако познаем Истината, тя ще ни направи свободни (Йоан 8:32), ние сме склонни да смятаме, че ако преодолеем ограниченията, които ни делят от Божествената Истина, автоматично ще постигнем пълна свобода на индивидуалния си дух.

понеделник, 13 май 2019 г.

Малките и големите неща





Понятията „малко” и „голямо” са относителни. Само когато добавим към тях частицата за превъзходна степен „най-”, те придобиват нужната ни определеност: „най-малко” и „най-голямо”. Да, определеност, при това достатъчна, но не и абсолютна. Защо? Защото живеем в един безкраен, безграничен свят, в една неизчерпаема на възможности и неизбродима по мащаби Вселена, в която има само едно абсолютно „най-” – Бог. Ако кажем: „Най-малката градивна частица на веществото са кварките”, тогава признаваме, че в своето изследване на съществуващото сме достигнали до тях, но все още не сме прекрачили тяхната граница, не знаем какво ни очаква отвъд тях.

вторник, 7 май 2019 г.

Привидности




(Есе върху беседата „Стотникът”)


Вярата на стотника в Христос като Месия, като Божий Син и Пълномощник на Небесния Отец бе от решаващо значение за изцелението на неговия син. Римският офицер бе повярвал в нещо, недостъпно за физическите му очи, но открито за сърцето му. Това, в което той бе повярвал, бе не просто реалност, а върховната реалност – Бог и Неговият Единороден Син, проявеният образ на Висшата Сила във Вселената.
Обяснявайки същността на реалността от духовно-езотерична гледна точка, Учителят Беинса Дуно изтъква: „Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда.“

сряда, 1 май 2019 г.

Младост и старост





Казват, че младостта и старостта са не само и не толкова характеристики на биологическата възраст, колкото състояние на духа. Какво означава това? – Най-вече че човешкият дух, който няма възраст, до голяма степен определя и здравословното състояние на човека, и усещането за принадлежност към някаква възрастова група.
Мировият Учител Беинса Дуно предлага още една гледна точка към проблема. Той го свързва с междинното положение на човешкия род между животинското и ангелското царство: „Човек, който остарява и умира, е още в областта на животните. А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели. А сега това, че умираме, показва, че сме още в областта на животните. Може някой да възрази: „Че кой не е остарял досега?” Всеки, който е животно, е остарял; а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под „старост” се разбира, когато изгубиш смисъла.” (Цитат от сборника „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/36, т.I, София, 2002, с. 286.)

неделя, 7 април 2019 г.

Преходно и непреходно




(Есе върху беседата „Моите овце слушат Моя глас”)


Както овцете слушат гласа на своя пастир и го следват, така и повярвалите в мисията на един духовен Учител възприемат Словото му като израз на Божествената Истина и вървят с търпение, постоянство и всеотдайност по пътя, който той им е очертал. Това е път на постепенното, плавно и постъпателно духовно израстване, в рамките на който се разгръща вътрешният потенциал на пилигрима и заискряват със завладяваща красота добродетелите на неговата душа – жалони по Пътя към съвършенството. В крайна сметка това движение напред и нагоре отвежда човека с пробудено съзнание до самия Божий престол, до царството на вечната Светлина и безсмъртната Любов.

събота, 6 април 2019 г.

Преходно и непреходно




(Есе върху беседата „Моите овце слушат Моя глас”)


Както овцете слушат гласа на своя пастир и го следват, така и повярвалите в мисията на един духовен Учител възприемат Словото му като израз на Божествената Истина и вървят с търпение, постоянство и всеотдайност по пътя, който той им е очертал. Това е път на постепенното, плавно и постъпателно духовно израстване, в рамките на който се разгръща вътрешният потенциал на пилигрима и заискряват със завладяваща красота добродетелите на неговата душа – жалони по Пътя към съвършенството. В крайна сметка това движение напред и нагоре отвежда човека с пробудено съзнание до самия Божий престол, до царството на вечната Светлина и безсмъртната Любов.

понеделник, 1 април 2019 г.

Кой човек е по-учен?





(Есе върху беседата „Който слуша Моите думи”)


Който слуша думите на един велик духовен Учител и ги прилага, той съгражда дома си, сиреч живота си, върху камък – върху здрава основа, която никакви житейски бури не биха могли да разклатят. Това е човек,  който не само е слушал Словото от устата на великия Посветен, не само го е разбрал и превърнал в неразделна част от своя мироглед, но и го прилага на всяка крачка във владенията на материята. Така той се устремява към портите на Небесното Царство, воден от светлината на Словото на Истината,  следвайки стъпките на онзи, който разпръсква мрака на невежеството със своята проповед и с личния си пример.

неделя, 24 март 2019 г.

Истинският човек




(Есе върху беседата „Що трябва да речете”)


Божият Дух може да проговори само чрез човек, който е достоен да бъде Негов вестител – пределно чист, изпълнен с непоколебима вяра в Божието присъствие навред по света и у самия себе си, пред и всеотдаен в осъществяването на своето предназначение на тази планета. Само такъв човек Всемирният Дух ще научи какво да каже и как да постъпи в критична житейска ситуация. Освен всичко останало това е човек, който е усвоил така важния урок на съпоставянетоправилната преценка за действителната стойност на всички неща от околната среда и за характера на техните взаимоотношения. Съпоставянето е точният ориентир при вземането на всички решения в живота. Самият човек, който взема решение, съпоставя и собствената си готовност да реализира това решение с обективните условия на реалността. Без да е напълно уверен в положителниня резултат от съпоставянето, той не би предприел никакви действия.

понеделник, 18 март 2019 г.

Признаци на съзнателност




(Есе върху беседата „Илия вече дойде”)


Тази беседа на Учителя Беинса Дуно започва с пасаж, който определя цялото ѝ по-нататъшно съдържание: „Съзнателният живот на човека се отличава с три положения: възприемане, разбиране и прилагане. Това, което човек не може да възприеме, не може и да го разбере; това, което не може да разбере, той не може и да го приложи.“
Съзнанието на човека е космическа тайна, плод на Божия Дух. Сам по себе си олицетворение на абсолютната съзнателност, Той поражда безбройните индивидуални съзнания навред във Вселената. Техните носители – разумните същества от материалния, духовния и Божествения свят – отразяват нетленната Светлина на Божия Дух според степента на своя напредък по еволюционната стълбица и използват своята съзнателност в съответствие с насоката на свободния си избор. Тяхна еволюционна цел е да постигнат съвършената и всеобхватна съзнателност на своя Първоизточник и във всеотдайно служение Нему да покорят върха на своето духовно израстване.

сряда, 6 март 2019 г.

Разумна воля





Според духовно-езотеричното познание триединството на човека като духовно същество се изразява в съчетанието между ум, сърце и воля. От ума произтичат мислите, от сърцето – чувствата, а от волята – действията на човека. Колкото по-високо еволюирал е индивидът, толкова по-хармонично е това съчетание, толкова по-съвършена е съгласуваността между неговите мисли, чувства и постъпки. В случая сърцето бива разглеждано не като биологичен орган, а като център на човешката емоционалност.

петък, 1 март 2019 г.

Разум и кротост




(Есе върху беседата „Разумните кротки”)


Дефиниция: Кротостта е способността на разумното същество човек да посреща всички изпитания в живота с разбиране, спокойствие и смирение.
В нашия съвременен свят, в който господстват грубата сила и демагогията, кротостта за мнозина изглежда като парадокс или просто като отживелица от миналото. Днес се кланят на грубите, безцеремонните и нетърпящите възражение последователи на физическата сила и лукавия ум, които със зъби и нокти си пробиват път до върховете на обществената пирамида. И не дай си Боже да им се изпречи някой кротък и смирен човечец! Те ще го премажат, без дори да се замислят. Понеже техният морал се опира на максимата «Целта оправдава средствата». А целта им е: притежания (колкото се може повече притежания!), слава и власт. И за да я постигнат, не подбират средствата, тъй като те – средствата – са винаги оправдани. Даже и в случаите, когато цената на постижението е човешкото здраве, достойнство и живот.

неделя, 10 февруари 2019 г.

За кого е създаден светът?




(Есе върху беседата „Да изпълня”)


Какво означава глаголът «да изпълня»? – Изпълнението означава, че една идея е осъществена, една цел е постигната. «Изпълнено» означава доведено до край. А какъв е този край зависи от първоначалния план на изпълнителя, от средствата, които той е вложил за постигането на дадената задача, както и от умението му да я реализира според собственото си виждане или според някакъв универсален, общоприложим критерий.

вторник, 29 януари 2019 г.

Справедливост, доброта и Любов





Българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов/Беинса Дуно формулира пет велики Божествени принципа, въз основа на които е сътворена, структурирана и се развива цялата Вселена: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Водеща роля измежду тях играе висшата октава на Любовта, която осмисля еволюционните усилия на всички разумни същества през целия настоящ Цикъл на Проявеното Битие. В една своя беседа Мировият Учител Беинса Дуно предлага логическа и същностна връзка между три от тези Божествени принципи, включително представени и от техните проявления в материалния свят: „За да бъдете благоугодни на Бога, трябва да бъдете преди всичко справедливи. Вие казвате: „Как може да бъде човек добър?” Преди всичко човек трябва да бъде справедлив. Щом имаш справедливост, Любовта ще дойде. Божественият свят върви по закона на справедливостта, по закона на Любовта и по закона на доброто.” (Цитат от сборника „Ако говоря”, лекции на Общия окултен клас, 1934/1935 г., том I, София, 2003, с. 345.)

събота, 12 януари 2019 г.

Пътят





Животът ни е Път. Път, който започва от утробата на майката, преминава през детството, младостта и зрялата възраст и завършва – поне за повечето от нас – със старостта. В същност завършва земният етап от този Път. Ала той притежава и небесно измерение. Това е Път навътре – към самите себе си, и навън – към света, в който сме се появили, за да изпълним Божията воля за нас и за цялото Негово творение. Земният етап на Пътя обуславя неговите небесни контури.
Традиционната наука – с по-малък или по-голям успех – изследва материалния свят. Никой не бива да отрича постиженията ѝ. Ала когато достигне прага на духовната вселена – невидимите простори, където властва Божият Дух, тя застива в пълна безпомощност. Материалистическата наука не е в състояние да обясни невидимия свят.

сряда, 9 януари 2019 г.

Огънят – земен и космически




(Есе върху беседата „Огън да запаля”)


Преди две хилядолетия Христос дойде на Земята, за да запали огън. Какъв е този огън? – „Под думата «огън» Христос разбирал огъня на безсмъртието, който трябва да се запали във всяка душа.“ Следователно най-великият Учител на Космоса има пред вид огъня, който запалва искрата на Божественото ядро у човека – огън, който изгаря всичко ненужно, поглъща всички човешки слабости и недостатъци, всички отклонения от духовния Път и насочва индивида право към целта: свободата на духа и безсмъртието.
„Този огън, за който Христос говори, е огънят на човешкото сърце.“ Кълнът на безсмъртието е именно в сърцето, понеже то – като духовен център на личността, – ако бъде пречистено и облагородено от огъня на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, помага на човека да изпълни докрай своето еволюционно предназначение – да стане достоен син или дъщеря на Бога, Негов съработник в неизбродимите простори на Вселената.

вторник, 8 януари 2019 г.

Молитви и формули





Молитвите и формулите са словосъчетания или словесни изрази, посредством които човек общува с Бога и съществата от невидимия свят и осъществява енерго-информационно взаимодействие с духовната реалност.
Молитвите и формулите заемат водещо място в духовния живот на човека, търсещ Истината и контакт с напредналите Същества във Вселената и в крайна сметка – с Бога. Те изграждат незрими мостове, по които ние, хората, се пренасяме в извисени сфери на необятната космическа реалност, докосваме се до Любовта и Мъдростта на техните обитатели и с тяхна помощ продължаваме по-уверено своя вечен път към съвършенството.

понеделник, 7 януари 2019 г.

Да бъдеш достоен




(Есе върху неделната беседа „Достоен”)


Какво означава да бъдеш достоен? – Достойнство означава да съхраниш на всяка цена Божественото начало у себе си – без компромиси, без отстъпления, без оскверняване и предателства. Достоен човек е онзи, който е съумял при всички обстоятелства на живота да остан верен на себе си, т.е. на онзи лъч непомръкваща Светлина, който сам Бог е заложил в основите на неговото съществуване.
Да, но ние далеч не всякога оставаме верни на тази Божествена искра и волно или неволно я затъмняваме със своята неразумност, с потъпкването на един или друг космически закон. И тогава попадаме в плен на безсилието и безсмислието. По този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Когато разглеждаме живота, ние виждаме едно вътрешно безсмислие и търсим причината на това безсмислие.“