вторник, 8 януари 2019 г.

Молитви и формули





Молитвите и формулите са словосъчетания или словесни изрази, посредством които човек общува с Бога и съществата от невидимия свят и осъществява енерго-информационно взаимодействие с духовната реалност.
Молитвите и формулите заемат водещо място в духовния живот на човека, търсещ Истината и контакт с напредналите Същества във Вселената и в крайна сметка – с Бога. Те изграждат незрими мостове, по които ние, хората, се пренасяме в извисени сфери на необятната космическа реалност, докосваме се до Любовта и Мъдростта на техните обитатели и с тяхна помощ продължаваме по-уверено своя вечен път към съвършенството.


1. Молитва:

Молитвата е зов на човешката душа към Бога. Учителят Беинса Дуно нарича молитвата „дишането на душата”, т.е. както тялото не може да живее без дишане, чрез което набавя кислород за организма, така и душата не може да изпълни мисията си без общуване с Бога. Същият духовен Учител на друго място в Словото си добавя: „Молитвата подразбира едно разумно общение с разумните сили в Природата.”

  а) молитвата като начин за пречистване на ума, сърцето и тялото – пречистването се осъществява по енергиен път, чрез високите вибрации на молитвения призив, който човек отправя към Бога и светлите Същества в Космоса;

  б) молитвата като неповторим шанс да общуваме непосредствено с Бога – с нашия Небесен Баща, вечен и безусловно любещ Родител; молитвата е неотделим елемент от вярата в Небесния Отец, от вероучението на всички световни религии и духовни учения;

  в) форми на молитвата – молитвата може да бъде изречена на глас или на ум; и в двата случая определящи са вътрешното чувство, искреността и поривът на сърцето, а не думите, които я съставят; в някои случаи е препоръчително изговарянето на молитвата, за да може създадената мисъл-форма да получи допълнителна сила от вибрациите на човешкия глас;

г) изискване за концентрация – нужна е пълна концентрация на молещия се, която предоставя гаранция за отговор на молитвата; концентрацията е решаващо условие за изграждане на невидимия мост, по който молитвеният зов да премине от човешкото съзнание до Божественото;

  д) съвършени образци за молитва – всеки от великите духовни Учители на човечеството е учил своите последователи как и кога да се молят; най-съвършеният образец за молитва е т.нар. Господня молитва „Отче наш”, предадена от Иисус Христос на Неговите апостоли и слушатели (Мат. 6:9-13); великолепен образец е и „Добрата молитва” на Учителя Беинса Дуно, която обладава трояко действие – едновременно в материалния, духовния и Божествения свят;

  е) класификация на молитвите в християнската Църква:

-        просителна – когато молим Бога да ни дари с това, от което се нуждаем: за нас самите, за наши близки и скъпи същества, за важни събития в живота ни, за общочовешко благоденствие, за опрощаване на греховете ни и пр.;
-        благодарствена – когато благодарим на Бога за всички благодеяния, с които ни обсипва, за всеопрощаващата Му и безусловна Любов към нас и към цялото творение;
-        хвалебствена – когато отправяме възхвала към Бога за всичко онова, което е Той, за Неговото неописуемо величие, за Промисъла Му, осветяващ пътя на творението, за спасителния Му план за човешкия род и т.н.;

  ж) видове молитви от гледна точка на броя на молещите се – молитвата може да бъде лична (индивидуална) или колективна (групова); при втория вид енергийният заряд е несравнимо по-мощен от механичния сбор на индивидуалните енергии на молещите се; колективната молитва е присъща за обредността, практикувана от всички световни религии и духовни общности;

  з) равнища на молитвено общуване – молитвеното общуване се осъществява на мисловно (ментално) и чувствено (емоционално) равнище; обикновено ги съчетаваме, като обединяваме мисълта и чувството в едно хармонично цяло;

  и) медитацията – висша форма на молитвата; медитацията е наследство от опита и практиката на източните духовни школи, но е намерила достоен прием и на Запад; съществуват множество нейни разновидности, всяка от които се отличава със собствена специфика, техника на изпълнението и цели;

  й) как да завършваме всяка молитва – Бог знае несравнимо по-добре от нас какво точно ни е нужно и кога трябва да го получим; затова нека завършваме всяка своя молитва с израза: „Нека бъде Твоята воля, Господи, а не моята!” (най-яркият пример за подобно смирение е молитвата на Христос в Гетсиманската градина преди да бъде арестуван, измъчван и разпънат – ср. Мат. 26:39);

  к) молитвата е нужна не на Бога, а на човека – Бог е самодостатъчен и не се нуждае от нищо извън самия Себе Си; ние, хората, имаме нужда от Неговата подкрепа, за да изпълним назначението си в земния живот и във вечността; молитвата – като израз на искрена и дълбока вяра – ни предоставя уникален шанс да общуваме непосредствено с Него и да черпим от необятната съкровищница на Неговата Любов;

  л) молитвата и духовните закони – има такава реплика на Учителя Беинса Дуно: „Вие се молите, но има известни закони...” Тези думи означават – ни повече, ни по-малко, – че съществуват естествени ограничения за изпълнението на нашите молитви; тези ограничения са законите на духовния свят – ако в молитвата си предявяваме искане, което е в нарушение на такъв закон, то тя няма да бъде чута, т.е. изпълнена;

  м) молитвата – пътека между световете: молитвата е пътека от един свят към друг, от видимото към невидимото, от материята към Духа – пътека с начало, но без край; червената нишка, който ни води по тази пътека, е Божествената Любов;

  н) молитва и карма – чрез молитвата си помагаме за изплащане на кармичните си дългове; това, разбира се, не става автоматично, а само в случай че пренасяме молитвената настройка в ежедневието и импулсите на молитвеното общение превръщаме в дела на жива вяра; но най-същественото е, че интензивният молитвен живот пречиства мислите и аурата на човека и съвсем пряко допринася за облекчаване на кармичния товар; в този смисъл молитвата ни разкрива най-подходящия начин да изплатим кармата си;

  о) къде да се молим – нужно е да се молим в тайната си стаичка (както ни съветва Христос), т.е. далеч от погледите и присъствието на други хора (освен ако молитвата не е колективна); ако не е възможно да се усамотим, то тогава на помощ ни идва самовглъбението и потъването в атмосферата на богообщението;

  п) да се молим и за враговете си – така помагаме и на тях, и на себе си; когато се молим за враговете си, ние пренасяме общуването си с тях от чисто материалното равнище към контакт между душите ни (а омраза между две души няма и не може да има); по този начин пренасяме положителния заряд на молитвата от духовния свят в будното съзнание на онзи, за когото се молим; рано или късно това променя отношението му към нас;

  р) молитвата като енергийна защита – искрената и правилно насочена молитва играе роля и на защита от вредни външни въздействия, т.е. на енергийна защита; активният молитвен живот пречиства и укрепва аурата на човека и увеличава защитните сили на духовните му тела;

  с) мястото на молитвата в груповата духовна работа – молитвата следва да заема водещо място в заниманията на духовните групи и религиозни общности; като правило техните съвместни изяви започват именно с молитва; известен е духовният закон (споменат и по-горе), че колективният енергиен заряд – зарядът от обединените от една мисъл, от една молитва хора – е несравнимо по-мощен от механичния сбор на тяхната индивидуална енергия;

  т) настройка за молитва – преди молитва е необходимо да хармонизираме съзнанието си, да го настроим на вълнáта на молитвеното общуване; нужно е да погледнем навътре в себе си и откровено да признаем доброто и злото, което открием там; след това да се молим за утвърждаване на доброто и за отстраняване на злото;

  у) други фактори за успешна молитва: правилно дишане; изпълнено със светлина съзнание; балансиран обмен на енергии; осмисляне на потребността от работа за Цялото; стремеж да узнаем волята на Бога за нас самите;

  ф) четири качества на правилната молитва (според Учителя Беинса Дуно): точност, краткост, яснота и интензивност;

  х) добрите дела и молитвата – освен описаните по-горе форми и видове молитвата може да приеме и облика на едно добро дело; в случая тя може да е съвсем безмълвна, но постъпката на човека, извършващ добро, е достатъчно красноречива сама по себе си; по този повод Учителят Беинса Дуно отбелязва: „Няма по-добра молитва от тази, да помогнете на ближния си, когато е в нужда!”

  ц) молитвата – метод за постигане на повишена магнетичност: по своята същност молитвата е извънредно важна духовна работа, чрез която човек придобива магнетическа сила;

  ч) най-благоприятно време за молитва – 21-24 ч. вечерта и 3-4 ч. рано сутринта; в тези отрязъци от време са налице най-добрите възможности за свързване с висшите духовни сфери;

  ш) молитвата – източник и на духовни, и на материални блага: молитвата е условие за човека да придобие нещо – то от своя страна може да намери израз както в материална, така и в духовна форма; във всички случаи по-съществени са духовните придобивки;

  щ) най-силната молитва – няма по-силна молитва от изявата на Божествената Любов; в този смисъл са и думите на Учителя Беинса Дуно: „Истинската молитва се заключава в Любовта!”

2. Формули:

Формулата е енергиен ключ, докато молитвата е енергиен път.
По пътя можем да се придвижваме с различна скорост и да го изминем за различно време – зависи и от темпото ни на придвижване, и от дължината му.
С ключа сме в състояние да отключим незабавно всяка заключена врата.
И двата метода са незаменими при общуването с Царството на Духа, като конкретната ситуация следва да ни подскаже към кой от тях да прибегнем. Има случаи, когато би било от полза съчетаването им, т.е. да обединим въздействието на молитвата и формулата в едно мощно цяло.
Формулите са по-кратка форма на общуване с Бога и духовния свят в сравнение с молитвите. Основното, което ги отличава като такава форма на общуване, е концентрираната духовна енергия.
При молитвата също е налице висока степен на концентрация на духовната енергия, но тя (енергията) е разпределена в по-голям интервал от време, докато при формулата е събрана в едно – като стрела.

Потенциални преимущества на формулите в сравнение с молитвите:

·       по-бързо действие;
·       по-висока ефективност.

Видове формули:

1) Защитна (ограждаща) – за изграждане на енергийна защита срещу негативни външни въздействия.

2) Призоваваща – апел към Бога и Разумните Същества за осъществяване на една положителна идея или замисъл в контекста на Божия план за света.
Пример за такава формула: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прославят белите братя в Божията Любов!”

3) Утвърждаваща – утвърждава важни духовни истини.
Пример: „Бог е Любов, Бог е всемъдър, Бог е всеблаг.”

4) Мотивираща – подтиква хората, които вървят по духовния Път (включително окултните ученици), да развият определени качества и добродетели.
Пример: „Ученикът (окултният ученик – б.а.) трябва да има сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената и дух мощен като Бог и едно с Бога!”

При формулите важи правилото за трикратно повторение на текста им. Целта е постигане на обединено енергийно въздействие на трите свята: материален, духовен и Божествен. Трикратното повторение на формулата е едно от главните различия между нея и молитвата.

Разлика между формула и мантра (свещена дума или израз с определено енергийно въздействие според някои индийски езотерични учения):
Всяка формула притежава логическа, смислова и граматическа обвързаност – за разлика от повечето мантри. За мантрата е от по-голямо значение енергийната обвързаност и общото въздействие на звуковия ú състав. Все пак има и мантри, които отговарят на горните три условия, характеризиращи формулите, но те са по-скоро изключение, отколкото правило. Освен това при мантрите в общия случай не съществува изискването за трикратно повторение.

Извод: Молитвите и формулите са форми на общуване с Духа и в Духа.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар