понеделник, 28 ноември 2016 г.

Посоки на мисълта


(Есе върху беседата „Заветът”)

Понятието „завет“, намерило място в заглавията на двете части на Библията, както и многократно упоменавано в самия свещен текст, е превод от еврейската дума „берит“ и означава буквално „договор“. В конкретния контекст това е договор между Бога и хората, в който едната страна – Бог, се задължава да уведоми човеците какви са законите, които Той е вложил като ръководно начало и на видимия, и на невидимия свят. Втората страна – земните хора, ако приемат този договор и го утвърдят като верую, като система от правила и норми във всички области на своя живот, се задължават да го следват и да му останат верни навсякъде и във всичко. И ако изпълнят своята част от договора, ще получат от ога голяма награда – вечен живот в Светлината на Неговото благодатно присъствие.

неделя, 20 ноември 2016 г.

Отворени и затворени очи




В тази беседа жлебът е символ на изпитанията, през които трябва да преминем, и на благата, които получаваме от Бога, а от нас се очаква да ги усвоим. Да изтъпчем жлеба – значи да положим необходимите усилия, за да превърнем тези блага от потенциал за нашето съществуване в реална лична придобивка. Действията ни в тази насока следва да бъдат целенасочени и навременни. Народната мъдрост ни поучава: „Господ дава, но в кошара не вкарва.” Тази пословица се отнася точно до разглеждания тук случай. Тя ни мотивира да откликнем по подобаващ начин на Божията щедрост и да се възползваме изцяло от нея. А за това са нужни зорки, широко отворени духовни очи.

четвъртък, 10 ноември 2016 г.

Планетата Земя





Image result for земя планета
От астрономическа гледна точка Земята е трета след Слънцето планета, но от астрологическо и духовно-езотерично гледище тя е четвърта (имайки пред вид и най-близката до Слънцето планета Вулкан, все още непозната и неоткрита от съвременната астрономическа наука).

Земята принадлежи към групата на т.нар. вътрешни планети – тези, които се намират по-близо до звездата-майка, Слънцето. Тук спадат още Вулкан, Меркурий, Венера и Марс. Съответно външни планети са назовани тези, които са по-отдалечени от Слънцето: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Границата между вътрешните и външните планети минава по орбитата на отдавна разрушената планета Фаетон, където понастоящем бива наблюдаван астероидният пояс – останките с различна големина от онази древна космическа катастрофа.
Съвременната наука приема, че възрастта на Земята е около 5 млрд години.

неделя, 6 ноември 2016 г.

Практическа полза от духовното познание




Познанието произхожда от разумната дейност на човека, от способността му да наблюдава, анализира и осмисля фактите и събитията от палитрата на Всемирния живот. Само по себе си то е и предпоставка за усъвършенстването на контакта между човешкото същество и окръжаващата го среда. А това означава, че познанието стои в пряка и особено важна връзка с приложението. Именно приложеното на практика познание довежда до възможността човек да развива самия себе си и да съдейства за подобряването на условията на живот, включително разумното обгрижване на естествените природни процеси.
Само приложеното познание предполага наличието на практическа полза. Това се отнася с пълна сила и за духовното познание.

сряда, 2 ноември 2016 г.

Главната цел в живота (продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Ключът” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера)

 Служение на Бога:

- У човека трябва да има дълбоко убеждение да служи на Бога. Тогава, каквото придобие, ще върви с него във вечността. То ще остане с човека завинаги. Служенето на Бога трябва да представлява доброволен акт в живота. Ако не дойде Любовта, служенето на Бога е немислимо.

Служението на Бога като импулс се поражда от дълбокото осъзнаване на присъствието на Всевишния във Вселената и необходимостта да съдействаме за изпълнението на Неговия Промисъл за сътвореното. Да служат могат само зрелите, високо еволюирали духове. Затова Учителят Беинса Дуно на друго място в Словото си изтъква, че хората като правило имат за задача да се учат, а служението е функция на ангелските йерархии. Ала и напредналите по духовния Път човеци са способни да служат, при това достатъчно успешно.
Както си личи от репликата на великия духовен Учител, служението се осъществява само по убеждение. Ако извършваш нещо не по убеждение, а под чуждо давление, не може да става дума за служение, а за подчинение или дори робство. Плодовете на служението остават непокътнати за цялата вечност, те съпътстват техния притежател на всички равнища в еволюционното му израстване.
Служението неизменно бива придружавано от Божествената Любов. Без нея то губи стойността си и се превръща в рутина или задължение. Саможертвата за един висок идеал е висша форма на служение.