Понятието „завет“, намерило място в
заглавията на двете части на Библията, както и многократно упоменавано в самия
свещен текст, е превод от еврейската дума „берит“ и означава буквално
„договор“. В конкретния контекст това е договор между Бога и хората, в който
едната страна – Бог, се задължава да уведоми човеците какви са законите, които
Той е вложил като ръководно начало и на видимия, и на невидимия свят. Втората
страна – земните хора, ако приемат този договор и го утвърдят като верую, като
система от правила и норми във всички области на своя живот, се задължават да
го следват и да му останат верни навсякъде и във всичко. И ако изпълнят своята
част от договора, ще получат от ога голяма награда – вечен живот в Светлината
на Неговото благодатно присъствие.
Както е добре известно, Бог отдавна
и изпълнил Своите задължения по споменатия договор. Във всички епохи на
човешката история чрез Своите най-верни служители – великите духовни Учители на
човешкия род, Той ни е съобщил Своята воля за това, как трябва да живеем и
какви са принципите и законите, които сме длъжни да познаваме и да спазваме в
нашия живот в плът. Остава ние, човеците, да изпълним това, което повелява
договорът-Завет. Тук е особено важно да подчертаем, че изпълнението на Божия
Завет е общочовешка задача. Сиреч
той обвързва с изискванията си не отделни хора, а всички нас, без изключение.
Истината е, че мнозина го изпълняват: Посветените и пробудените души. Ала това
не е достатъчно. Нужно е всички земни хора да осъзнаят неговото наличие и
значение и да проведат съществуването си в света на материята въз основа на
прогласения от него нравствен закон и духовни напътствия.
Първостепенна роля в това отношение
играе човешкото мислене. То изгражда не само нашата вътрешна реалност, но се
проектира и навън и създава и околната ни среда – нашата външна действителност.
Коя е най-вярната посока на нашата мисловна дейност? – Тази, която ни отвежда
до Ума на Бога. Ако успяваме да улавяме Неговите мисли и да ги реализираме в
частта им, която пряко ни засяга, със сигурност ще изпълним договора си с Него.
При това с чест.
Как да постигнем това? – Много
просто – като следваме Неговия свят Закон, даден ни в Божественото Откровение.
Просто е като механизъм за предоставяне на информация, но се оказва, че не е
толкова лесно като осъществяване. Поне досегашният общочовешки опит ни навежда
на такъв извод.
Какво ни е необходимо, за да
изпълним достойно Божия Завет? – Условията за това не са никак малко, но тук ще
откроим само три, на които набляга и ап. Павел в своето Първо послание до
коринтяни:
1. Вяра – че Бог съществува, че именно Той е Авторът на Завета и че
ако изпълним този Завет, ще докажем, че имаме право да се наричаме Негови деца
и да пребъдваме заедно с Него във вечността.
2. Надежда – че разполагайки с потенциала, който Бог ни е дал –
физически, емоционален, умствен и духовен, ние сме в състояние да изпълним
своята част от завета и това изпълнение е в унисон с Божията воля за нас и носи
след себе си Неговото благословение.
3. Любов – към Твореца и към цялото творение; висшата проява на
Любовта като мотивация и главна движеща сила в нашите усилия да изпълним Завета
и да станем съвършени проводници на същата тази велика Любов.
В тази беседа Учителят Беинса Дуно
ни предлага едно важно указание за посоката на мисълта по направлението между
Небесния Отец и нас, хората: „... Не е
важно дали Бог мисли за вас, но дали вие мислите за Него.“
Възможно ли е Бог да не мисли за
нас, дори за миг да отклони вниманието Си от нашето битие? – Категорично не!
Можем да бъдем напълно уверени, че никога – даже за частица от секундата – не
оставаме извън Неговото полезрение. Гаранция за тази непоклатима увереност ни
дава вездесъщието на Неговия Дух. Щом като Божият Дух изпълва цялата Вселена и
присъства едновременно навсякъде и във всичко, следователно няма как нещо да
убегне от взора Му.
Остава да анализираме втората част
от репликата на Учителя Беинса Дуно – дали ние мислим за Бога. Всеки от нас сам
трябва да си даде отчет за това. Авторитетните духовни учения препоръчват всеки
ден да отделяме поне по половин-един час за мисли, отправени към Създателя.
Това наше свещено задължение може да бъде посрещнато чрез всекидневния духовен
наряд, но само при условие че го провеждаме с пълна концентрация и осмисляне.
Освен това всяка свободна за мисълта ни минута от денонощието бихме могли да
запълваме с молитви и формули, дори и изречени на ум. И никога да не забравяме,
че каквото и да мислим и вършим – даже и накрай света, в пълна самота, – то
винаги е открито като на длан пред всевиждащите Божии очи.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар