понеделник, 28 ноември 2016 г.

Посоки на мисълта


(Есе върху беседата „Заветът”)

Понятието „завет“, намерило място в заглавията на двете части на Библията, както и многократно упоменавано в самия свещен текст, е превод от еврейската дума „берит“ и означава буквално „договор“. В конкретния контекст това е договор между Бога и хората, в който едната страна – Бог, се задължава да уведоми човеците какви са законите, които Той е вложил като ръководно начало и на видимия, и на невидимия свят. Втората страна – земните хора, ако приемат този договор и го утвърдят като верую, като система от правила и норми във всички области на своя живот, се задължават да го следват и да му останат верни навсякъде и във всичко. И ако изпълнят своята част от договора, ще получат от ога голяма награда – вечен живот в Светлината на Неговото благодатно присъствие.

Както е добре известно, Бог отдавна и изпълнил Своите задължения по споменатия договор. Във всички епохи на човешката история чрез Своите най-верни служители – великите духовни Учители на човешкия род, Той ни е съобщил Своята воля за това, как трябва да живеем и какви са принципите и законите, които сме длъжни да познаваме и да спазваме в нашия живот в плът. Остава ние, човеците, да изпълним това, което повелява договорът-Завет. Тук е особено важно да подчертаем, че изпълнението на Божия Завет е общочовешка задача. Сиреч той обвързва с изискванията си не отделни хора, а всички нас, без изключение. Истината е, че мнозина го изпълняват: Посветените и пробудените души. Ала това не е достатъчно. Нужно е всички земни хора да осъзнаят неговото наличие и значение и да проведат съществуването си в света на материята въз основа на прогласения от него нравствен закон и духовни напътствия.
Първостепенна роля в това отношение играе човешкото мислене. То изгражда не само нашата вътрешна реалност, но се проектира и навън и създава и околната ни среда – нашата външна действителност. Коя е най-вярната посока на нашата мисловна дейност? – Тази, която ни отвежда до Ума на Бога. Ако успяваме да улавяме Неговите мисли и да ги реализираме в частта им, която пряко ни засяга, със сигурност ще изпълним договора си с Него. При това с чест.
Как да постигнем това? – Много просто – като следваме Неговия свят Закон, даден ни в Божественото Откровение. Просто е като механизъм за предоставяне на информация, но се оказва, че не е толкова лесно като осъществяване. Поне досегашният общочовешки опит ни навежда на такъв извод.
Какво ни е необходимо, за да изпълним достойно Божия Завет? – Условията за това не са никак малко, но тук ще откроим само три, на които набляга и ап. Павел в своето Първо послание до коринтяни:
1. Вяра – че Бог съществува, че именно Той е Авторът на Завета и че ако изпълним този Завет, ще докажем, че имаме право да се наричаме Негови деца и да пребъдваме заедно с Него във вечността.
2. Надежда – че разполагайки с потенциала, който Бог ни е дал – физически, емоционален, умствен и духовен, ние сме в състояние да изпълним своята част от завета и това изпълнение е в унисон с Божията воля за нас и носи след себе си Неговото благословение.
3. Любов – към Твореца и към цялото творение; висшата проява на Любовта като мотивация и главна движеща сила в нашите усилия да изпълним Завета и да станем съвършени проводници на същата тази велика Любов.
В тази беседа Учителят Беинса Дуно ни предлага едно важно указание за посоката на мисълта по направлението между Небесния Отец и нас, хората: „... Не е важно дали Бог мисли за вас, но дали вие мислите за Него.“
Възможно ли е Бог да не мисли за нас, дори за миг да отклони вниманието Си от нашето битие? – Категорично не! Можем да бъдем напълно уверени, че никога – даже за частица от секундата – не оставаме извън Неговото полезрение. Гаранция за тази непоклатима увереност ни дава вездесъщието на Неговия Дух. Щом като Божият Дух изпълва цялата Вселена и присъства едновременно навсякъде и във всичко, следователно няма как нещо да убегне от взора Му.
Остава да анализираме втората част от репликата на Учителя Беинса Дуно – дали ние мислим за Бога. Всеки от нас сам трябва да си даде отчет за това. Авторитетните духовни учения препоръчват всеки ден да отделяме поне по половин-един час за мисли, отправени към Създателя. Това наше свещено задължение може да бъде посрещнато чрез всекидневния духовен наряд, но само при условие че го провеждаме с пълна концентрация и осмисляне. Освен това всяка свободна за мисълта ни минута от денонощието бихме могли да запълваме с молитви и формули, дори и изречени на ум. И никога да не забравяме, че каквото и да мислим и вършим – даже и накрай света, в пълна самота, – то винаги е открито като на длан пред всевиждащите Божии очи.


 Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар