сряда, 28 декември 2016 г.

Няма друг път


 (Есе върху беседата „За тяхното неверство”)


Неверие означава липса на вяра, в случая – вяра в Бога. Къде се крият корените на неверието? Те могат да бъдат най-различни: вроден скептицизъм; погрешна ценностна система; отчаяние от житейските несгоди; непрекъснато сравняване с ближните, които – по наше мнение – живеят по-добре от нас; вътрешна негативна нагласа; горчивите плодове от самонадценяването и др. Неверието във великата Разумност, която управлява Вселената, фатално ни отдалечава от нашето предназначение в този свят. А то, предназначението ни, е да осъзнаем, че: „Няма друг път освен Божествения.” И веднъж осъзнали тази извечна истина, да извървим Божествения Път докрай.
За непробудения човек е трудно да поеме такава отговорност. Той е твърде ангажиран с ежедневието, с безбройните по-големи и по-малки задачи, които изпълват целия му кръгозор и го правят пленник на желязната необходимост. Той дори не би могъл да си представи, че има нещо повече от това. Нещо, което далеч надхвърля задушаващо тясното пространство на клетката, в която той с примирение или безразличие посреща изпитанията на своя делник. Трябва да се случи нещо небивало, някаква експлозия, която да хвърли във въздуха смрадливата клетка, и изправен върху отломките, човекът, отпил първите опияняващи глътки на свободата, да съзре на хоризонта светлика на своето избавление. И това е именно онзи единствен Път, Божественият, който ще го отведе в селенията на вечното блаженство. Ако, разбира се, странникът по този Път изплати до стотинка всички натрупани в еоните на невежеството дългове и научи всички уроци, които Всемирната Разумност постави пред него като изискване за завършено космическо образование.
Всички ние сме в процес на обучение – от най-малкия до най-големия. Даже Учителят на Учителите Христос дойде в плът между нас, за да научи толкова много нови за Него неща, включително източниците на нашето неверие: „Христос дойде на Земята именно за това, да научи причините за неверството на хората. Това е цяла наука!” Тази част от мисията на Богочовека се оказа най-мъчителната за Него и в края на краищата Го отведе по пътеката на страданията до Голготския кръст. Така Той плати цената на научения урок за неверието и същевременно осъществи замисъла на Небесния Си Отец да бъдат избавени земните човеци от оковите на греха, невежеството и смъртта и да им бъде ясно очертан маршрутът към спасението на душата. Те вече бяха прозрели нищетата на своето съществуване в мрака на заблудите и виделината на Божието Слово изпълни сърцата им с копнежа към новорождението.
Имаше – и все още го има – един огромен препъникамък по трасето към Царството Небесно: отношението към злото. Да се борим ли с него, да го отбягваме ли, да го мразим ли или да го обичаме? На първия въпрос Учителят Беинса Дуно отговаря лаконично: „Не се борú със злото, защото така само му придаваш допълнителна енергия, но ограничавай!” А що се отнася до втория въпрос, съветът му е: „Ако оставиш злото вън от себе си, тогава именно то ще те съблазни.” Препоръчително е, следователно, да не допуснем злото да ни съблазни; не бива да го оставяме вън от себе си. А какво значи да оставим злото вътре у себе си? – Значи да възприемаме неговия източник и самите себе си като елементи от едно неразделимо Цяло, обвързани с нишките на превишаваща обикновения човешки разум логика. Означава да разпознаем в лицето на това зло не враг, а учител. Означава още, че в съответствие с принципа за единството и сродството (VII херметически принцип) даденото зло в пирамидата на единния Вселенски Живот ни е изпратено като отговор на наш вътрешен импулс или нереализирано желание и то, злото, ни изправя пред огледалото на безпощадно обективната самооценка, мотивирайки ни да се избавим съзнателно от причините, породили същото това зло. И така в края на краищата злото се превръща в добро. Преподаденият от него урок е усвоен и ние продължаваме напред.



Константин Златев

сряда, 21 декември 2016 г.

Двете страни на традицията


 (Есе върху беседата „Иди повикай мъжа си”)
  
Във всяка традиция е скрита енергия. Зависи как ще я използваме – за съзидание или за разрушение. Положителната страна на традицията се крие във възможността да съхраним полезното, утвърдено чрез човешкия опит във времето; да стъпим върху него в настоящето и да го пренесем непокътнато в бъдещето. В този случай традицията е доказателство за непреходни стойности и техен носител от поколение на поколение. Традицията се явява основа, върху която градим новото, актуалното, необходимото за съответната епоха. Традицията осигурява приемствеността и плавния преход към следващото стъпало на развитието.

вторник, 20 декември 2016 г.

ТРИТЕ ИЗПИТАНИЯ


           
Ще прочета четиринадесета глава от Евангелието на Марко.
         Три неща има, които изпъкват в прочетената глава: силният повидимому не може да си помогне, верните Му не издържат своите обещания – и става едно нарушение на задачата. Казват, че Христос беше Син Божий и не можеше да си помогне; в дадения случай не можеше да си помогне. Случи Му се това, което Той не искаше, защото ако искаше това, Той не би ходил да се моли да се отмени тази работа. Той се помоли така: „Да не стане тази работа“. Някои казват, че от Бога така е отредено. Въпрос е това. Когато някой човек вземе пари назаем и дойде кредиторът и си иска парите, това от Бога ли е, кой го е нагласил така? Онзи, който е взел парите. Ако не беше взел човекът парите, не щеше да дойде онзи.

неделя, 11 декември 2016 г.

Ново мото ( продължение)

(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „През Седемте езера” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


 Любов и ефективност:

Някои казват: „Условията са лоши”. Не, условията са лоши, защото вървиш по лошия път.

Няма лоши и добри условия, а само възможности, от които бихме могли да се възползваме или които пренебрегваме. Лоши са условията тогава, когато сме убедени, че не можем да ги превъзмогнем. Тогава се предаваме и намираме оправдания за бездействието си. Добри са условията, когато открием шанса, който ни предоставят, и го употребим за добро, за нещо смислено, съзидателно, надграждащо. Условията биват лоши или добри в съответствие със субективната ни оценка за тях, а не толкова поради своето обективно състояние.
Да вървиш по лошия път означава, че не схващаш правилно какво ти предлага средата и не го използваш по най-рационалния начин. Лош е пътят на отклоняването от твоето действително предназначение на тази земя. Той те води надолу, т.е. към низините на личния ти живот, към бездните на духовно-нравственото падение, към обезличаването и самоунищожението. Лош е, понеже не отговаря на изконната ти същност, устремена към Бога и Доброто.

вторник, 6 декември 2016 г.

Ново мото



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „През Седемте езера” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


Учителят Беинса Дуно повежда своите последователи от лагера на Бялото братство в Рила на поход покрай групата на Седемте езера. След дълъг, но не изморителен преход те се насочват към Езерото на Чистотата. Спират за кратък отдих, изпълняват свещения танц на Паневритмията и водени от своя Учител, се спускат до самия бряг на езерото. Потопени в съзерцание на красотата на великата планина и в тишината на едно незримо мистично присъствие, те чуват водача си да се обръща към тях. Словото му е предназначено за всички присъстващи – и от видимия, и от невидимия свят:

Пречистването предхожда натрупването на знания:

- Светът е пълен с учени хора, които приличат на натоварени коне. Това не са учени. При знанието най-първо се започва с един процес на пречистване. Иначе не може да има знание. От хиляди години хората са живели неправилно и има голямо наслояване на нечистотии. При такива условия нищо не можеш да учиш. Затова най-първо ще започнете с един процес на чистене и после ще започнете със знанието.

Ако чашата на съзнанието ти е пълна с остаряла или ненужна информация, какво би могъл да долееш в нея? – Нищо. Натоварените коне в лексиката на Учителя на Новото човечество са всички хора от съвременната цивилизация, които са натрупали огромни по обем, но с ниско качество знания. Тези знания обслужват една масова култура, която утвърждава фалшиви ценности – задоволяване най-вече нуждите на тялото и чувствата и на практика пълно пренебрегване на духовното естество у човека.