сряда, 1 юли 2020 г.

Смаляване и уголемяване





Духовният Път – Пътят към Бога – предлага безброй много възможности на онзи, който е решен да го извърви до край. Всички ние, хората, сме неповторими индивидуалности и всеки от нас може да избере онези методи и средства, които му подхождат, които са най-подходящи именно за него, за да извърви достойно този Път. Най-верният спътник по Пътя и най-достъпното средство за преодоляването му е Божествената Любов. Ако успеем да превърнем нейното съдържание от красива абстракция в действена, пресътворяваща сила, значи ненапразно сме живели, ненапразно сме положили венеца на всеотдайността пред олтара на Божието присъствие в света.

събота, 16 май 2020 г.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) за музиката



Във всяка духовна школа от древността до наши дни музиката неизменно е играла значима, водеща роля. Нейният универсален език прониква до дълбините на човешкото съзнание и поражда в него импулси за стремеж към Доброто и красотата. Проследете възникването на световните религии и ще установите, че в нито една от тях присъствието на музиката не е било пренебрегвано. Това, което не може да бъде изказано с думи, музиката предава със своите средства: хармонично, с мощно емоционално въздействие. Музикалното изкуство свързва хората от всяка възраст, пол, социално положение; приобщава ги към своите послания, извиква в душите им импулси за съзидание и добротворчество. Естетическото въздействие на музиката възпитава способния да я възприеме и да оцени дълбочината на благотворното ѝ влияние. Всеки, придобил определена степен на музикална култура, става способен да отсява стойностното от пошлото не само в нейната област, но и във всички останали сфери на многоликия живот.

вторник, 5 май 2020 г.


Области на човешката изява


Всички световни религии и духовни учения отбелязват наличието на два свята в Битието: материален и духовен. Потвърждение за тази фундаментална теза откриваме и в християнския Символ на вярата, и по-точно – в неговия първи член: „Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.” В това изречение небето и невидимото отговарят на духовния свят, а земята и видимото – съответно на материалния. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) допълва тази макрокосмическа картина, добавяйки към нея още един свят, трети поред – Божествения. И тъй като всеки от световете бива населяван от същества на различни степени в еволюционно отношение, справедливо възниква въпросът: кои са жителите на Божествения свят? Отговорът, както често се случва, във висока степен се съдържа в самия въпрос – населяват го съществата, постигнали Божествено съзнание. Често го наричат и „свръхсъзнание” и то като съдържание означава, че носителят му е съединил неразривно своето съзнание с това на Бога.

понеделник, 4 май 2020 г.

Разумно съпоставяне




(Есе върху беседата „Да ви даде”)


В материалния свят е в сила наука, която наричаме «логика». В Божествения свят висшата октава на логиката, нейното съвършено проявление описваме с израза (предложен от Учителя Беинса Дуно) „разумно съпоставяне на всички неща на тяхното място“. Разумността в случая предполага обективна оценка за нещата, които съпоставяме, точно отчитане на тяхната реална стойност. А самото съпоставяне означава, че ние сравняваме тяхната стойност и роля както едно спрямо друго, така и в контекста на конкретната ситуация. Разумното съпоставяне би трябвало да изясни всички взаимоотношения между нещата, които съпоставяме, както и нашето собствено отношение към тях – по отделно и в тяхното взаимодействие.

вторник, 21 април 2020 г.

ПРИЧИНАТА





Изплашихме се!
Видяхме своя огледален образ в реалната действителност и не го познахме! Определихме го като вирус, притурихме му и „корона” и през ум не ни мина, че това е вирусът на нашето духовно невежество, обсебило човешкия ум. Точно този ум, който се гордее със своите нови технологии и научни постижения: като се започне от генно модифицираните храни, мине се през трансплантациите на органи и се стигне до 5 G системата, и всичко това подчинено на геополитическите и геостратегическите интереси, доколкото те са известни на нас „обикновените” хора.
Стремежът на човешкия ум за върховенство над всичко сътворено няма аналог на разумност в Природата. Това е дълбоката духовна причина за появата на пандемията, която парализира живота в целия свят.

понеделник, 13 април 2020 г.

Страстната седмица




Това е седмицата, която започва след тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим на празника Цветница (Връбница) и включва: изгонването на търговците от Йерусалимския храм, последните Му притчи и напътствия към апостолите, Тайната вечеря, Неговото арестуване, изтезанията и поругаването Му, съда над Него, разпъването Му на кръст на хълма Голгота край столичния град, кръстните Му страдания, погребението и възкресението Му.


Защо я наричаме „страстна”? – Понеже е посветена на страстите Христови, т.е. на Неговите страдания. Думата „страсти” в случая е синоним на „страдания” и няма нищо общо с нашите човешки страсти.

сряда, 8 април 2020 г.

Философско-езотерично съдържание на Паневритмията




„Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Божественото, мощното, което гради Вселената, и отива да работи за великата идея на живота. Паневритмията е хармоничното творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой – К.З.). Паневритмията внася живот, сила, радост и красота в човешката душа.”
„Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмията. Природата обича с най-малки усилия да добие големи постижения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се покаже на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септември. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото.”
                                                                                      Учителят Беинса Дуно

Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя Беинса Дуно формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдържанието – с духовния, а смисълът – с Божествения.

събота, 4 април 2020 г.

Собствени принципи на Паневритмията



„Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Паневритмията.” „В Паневритмията всяка линия на движение строго съответства на известни сили в човешкия организъм и на човешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност.” „В Паневритмията се турят в движение всички видове геометрични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения – правите линии, а пък светлите движения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения.”
                                                                                     Учителят Беинса Дуно

І. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения:

Всички паневритмични движения са разположени в пространството. Те биват извършвани в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество.

четвъртък, 2 април 2020 г.

Херметически (фундаментални) принципи на Паневритмията




I. Принцип на ума (разумността):
 
Формулировката на този принцип е: „Всичко е ум, разум.” Божественото у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят Беинса Дуно въвежда фундаменталното понятие „Живата Разумна Природа”, което на практика обхваща всичко съществуващо. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определена като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).

сряда, 1 април 2020 г.

Събуждане и пробуждане




(Есе върху беседата „Да ида да го събудя”)


Когато Христос научи за смъртта на Своя приятел Лазар, Той каза на апостолите: „Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя“ (Йоан 11:11). Под «събуждане» Спасителят разбираше да възкреси починалия. Той не желаеше да сподели с най-близките Си ученици какво точно смята да стори, за да не ги въведе в изкушение. Възнамеряваше да им предаде този така важен урок на самото място – във Витания, до гроба на Лазар. Така и направи.
Когато някой заспи, рано или късно се събужда. Завръща се от царството на сънищата в земната действителност.

неделя, 22 март 2020 г.

Философско-езотерични основи на Паневритмията





Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голямата заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот.”
„Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен.”

                                                                       Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно


Паневритмията е основен компонент в духовно-културното наследство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече – бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя представлява система от специфични физически упражнения с музикален съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие “Паневритмия” може да се преведе на езотеричен език като „Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм”. Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на

сряда, 18 март 2020 г.

Философски забежки






(Есе върху беседата „Пасха Господня е”)


До каква степен познаваме това, което наричаме «реалност»? Наясно ли сме със съдържанието на понятията «пространство» и «време»? Разбрали ли сме напълно техните дефиниции, изложени във философията? Каква е връзката между пространството и времето, от една страна, и реалността, от друга страна?
Нека дадем думата по въпроса на един велик Посветен – Учителя Беинса Дуно: „Пространството всякога показва един външен обективен свят, който дава външната форма, който дава израз на реалността. Без пространството никаква външна форма, никаква външна реалност не може да се промени. Пространството е качество на битието, а времето е вътрешната страна, една субективна страна. Всичко, каквото става в Природата, дето и да е, това е едно субективно схващане. Времето няма обективност, то е наше чисто субективно схващане.“

вторник, 17 март 2020 г.

За болестите




Да допуснем, че вие се безпокоите за вашето бъдеще. 
Яви се някоя епидемия някъде, започвате да се плашите. 
Има такива болести, които са прилепчиви, заразителни
 болести. Но тия болести са заразителни за ония хора,
 на които кръвта е нечиста. Много лекари учени има,
 които са правили опити. На един, чиято кръв била чиста, 
вкарали холерни бацили и нищо не му станало. На един човек, който има нечиста кръв,
 като турили холерни бацили, започват да се умножават.
Щом вашата мисъл е нечиста, болестта ще дойде. Щом вашите чувства са
нечисти, болестта ще дойде. Щом вашите постъпки са нечисти, болестта
ще дойде. Три неща има, ако искате да се избавите от болестта: чисти
мисли, чисти чувства и чисти постъпки избавят човека от болестите. Пак
ще дойдат болести, но както са дошли, така ще си идат.
Учителя
Четирите положения
17 Септември 1941г.


...........

понеделник, 9 март 2020 г.

Реалност






Какво е реалност? – Нещо, което е очевидно съществуващо, което има битие извън нас и/или у самите нас, което подлежи на промяна, ала в най-дълбоката си същност е неизменно. Философите дават следната дефиниция за понятието „реалност”: „Битие на вещите, взето в неговото съотношение към небитието, както и към други възможни, вероятни и т.н. форми на битието.” В случая терминът „битие” е тъждествен на „съществуване”, а „небитие” – съответно на „несъществуване”. Следователно всичко съществуващо представлява форма на реалността, нейно проявление.

четвъртък, 27 февруари 2020 г.

Божественото у нас и извън нас




(Есе върху беседата „Влязоха в ладията”)


За да достигнем до действително познание за Бога, първо трябва да Го открием извън себе си, а след това – у самите нас. Постигането на богопознание е главна еволюционна задача на човека. От нейното успешно изпълнение зависи духовното израстване на всеки, който е поел по пътеката към съвършенство. Крайната цел е придобиване на свръхсъзнание или сливане на индивидуалното съзнание с това на Създателя. Този триумф на духовното извисяване увенчава откриването на Божието присъствие в безсмъртното ядро на всяко човешко същество и неговото проявление в пълнота – до степен на цялостно одухотворяване на физическия носител, тялото.

сряда, 26 февруари 2020 г.

Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно за сънищата




В своето Слово, посветено на проблема за сънищата, българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов/Беинса Дуно дава израз на великата мъдрост в универсалното учение на Всемирното Бяло братство. Предложените от този велик Посветен знания разкриват произхода, същността и предназначението на сънищата, както и някои съществени правила и практически съвети в разглежданата област.
а) кога да си лягаме:
Общата насоченост в препоръките на Мировия (Световния) Учител Беинса Дуно е ранното лягане и ранното ставане от сън, за да можем да посрещнем изгрева на Слънцето: „Ако искате да се ползвате от окултната хигиена, трябва да спазвате следното правило: искате ли да ставате сутрин рано, лягайте си вечер в 9 или 10 часа. Ако си лягате вечер в 11 или 12 часа, или в 1 след полунощ, вие не можете да спите спокойно и няма да можете да се ползвате от праната в Природата.“ Със своите последователи Учителят на Новата планетарна култура е споделил, че има три «влака» за лягане вечер: в 8 (20), 10 (22) и 12 (0) часа. Ако изпуснем първия, можем да хванем втория. Ако изпуснем и него, последният шанс е третият «влак». Лягането след полунощ, както вече стана ясно, не е за препоръчване.

понеделник, 24 февруари 2020 г.

Сънищата- духовен ракурс





1. Сънищата от гледна точка на съвременната наука:

Човешкият живот преминава в две основни фази: будно състояние и сън. Втората от тях – сънят, заема около една трета от времето, което прекарваме в плът на тази планета. Съвременната наука все още не е изяснила напълно същността, произхода и причините за сънищата. Главната пречка за това е, че тя е подчинена на материалистическия мироглед, който ограничава предмета ѝ на изследване до физическата действителност и до действието на петте сетива: зрение, слух, обоняние, вкус и осезание (дактилност). В някои научни среди е възприето названието „онирология”, което означава „наука за сънищата”. На практика, обаче, такава наука няма. Има само отделни знания за сънищата, които не могат да бъдат обединени в стройна теория, обясняваща из основи всичко, свързано с това така важно за човека явление.

неделя, 23 февруари 2020 г.

Приложено знание





(Есе върху беседата „Сам се опасваше”)


Когато Христос се обръща към ап. Петър с думите, че той като млад сам се е опасвал, Спасителят има пред вид, че по онова време бъдещият апостол на Новото учение не се е нуждаел от чужда помощ в ежедневните си дела. Бил е в добро физическо състояние и всичко е извършвал сам. А сега, на стари години, вече има моменти, в които външната подкрепа е наложителна. Синът Божий влага и друг смисъл в думите Си, загатвайки за мъченическата смърт на Своя предан, но емоционално неовладян ученик (според църковното предание ап. Петър е бил разпънат на кръст с главата надолу в Рим на 29.06.67 г., понеже не се смятал достоен да претърпи същата смърт като своя Господ и Учител; тогава бил на 75 години; в същия ден на другия край на Вечния град бил обезглавен ап. Павел).

неделя, 26 януари 2020 г.

Символи и смисъл




(Есе върху беседата „Сторете да насядат”)


В тази беседа Учителят Беинса Дуно разглежда сядането като символ на съзнателно взето решение, на поета отговорност. В старозаветната епоха израилтяните под понятията «влизане» и «излизане» разбират цялата съвкупност от разумни действия на човека, плод на неговия свободен избор. Аналогичен е случаят с термина «сядане», използван от Мировия Учител на нашата епоха като илюстрация на поведението на човека, когато е изправен пред необходимостта да вземе някакво решение. В Библията тази дума е употребена в нейното буквално значение – Христос приканва Своите апостоли да настанят слушателите на Неговата проповед на земята, за да бъдат нахранени. В изследваната беседа сядането, т.е. целенасоченото действие, е разгледано като предисловие към засягането на важни проблеми на живота.

вторник, 14 януари 2020 г.

По пътя към Светлината





„Учител в света може да бъде само Бог...
Всеки, който е натоварен с мисията да изяви
на хората Истината, не говори от свое име.
Той говори от името на Единия Учител.”

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно)


Много пъти съм се питал: как така се раждат миговете, които променят живота ни завинаги? Коя неведома Сила ги изпраща на пътя ни, и то тъй, че да не можем да ги подминем? И как става така, че изведнъж проглеждаме с изненадваща, пределна яснота за Истината – за света и за нашето място в него?
Най-лесно е да си отговорим: „Такава е била Божията воля. Било е писано да се случи и се е случило.”
Да, така е. Но това е само картината на повърхността, гледната точка към върха на пирамидата. А от него до нашата земна реалност има твърде много равнища на проявление. Те съдържат висшето ни духовно „Аз”, проекциите му в космическите сфери на Битието, лъчите, свързващи световете на Единната Реалност. Там някъде, твърде високо в селенията на Духа, е и невидимата обител на едно велико Същество, което преди безчет години е разпознало в твое лице един от своите потенциални следовници. Протегнало ти е ръка и те е призовало към Служение. Оттам нататък – и в царството на материята, и в областите на нематериалното – То те води неизменно към съвършенството, никога не изпускайки ръката ти. Независимо дали усещаш десницата Му в своята или не.

събота, 4 януари 2020 г.

Три важни принципа



(Есе върху съборната беседа „Чуха, че иде Иисус”)


Как ли биха се почувствали земните хора, ако научат, че Христос отново идва сред нас? И то в плът и в цялото Си Божествено величие. Някои ще се зарадват, а други ще се ужасят. Християните по цялата планета ще изтръпнат в благоговейно очакване, в свещен трепет пред възможността да Го зърнат и може би дори да се докоснат до дрехата Му. Посветените от Изтока ще Му се поклонят като пред най-извисения Махааватар в човешката история. Мюсюлманите – щат не щат – ще проумеят, че именно Христос, а не техният Мохамед, е венецът на всички пророци. Будистите ще си припомнят, че е настъпила епохата на Маитрея, и в съзнанието си ще обединят образите на двамата велики духовни Учители – Христос и Буда. Дори и някои от последователите на юдаизма навярно ще разпознаят в лицето на небесния Пратеник лелеяния от векове и хилядолетия техен Месия.