Красотата е свят на сбъднати мечти.
Родена от
неизменното и повсеместно Божествено присъствие, красотата и сама по себе си се
явява пътека, по която бихме могли да достигнем до Бога. Създавайки красота
около себе си и у самите нас, ние извайваме образа на Божественото в своята
душа и навлизаме в просторите на свръхсъзнанието. „В красотата има нещо Божествено, което изтича. Това, което изтича от
Слънцето, не е самото Слънце. В красотата има нещо, което изтича, то е
Божественото, неуловимото” (Учителят Беинса Дуно). От Божественото изтича
красота във всички посоки, навред във Вселената. Красотата не е самата
Божествена Същност, но е родена от нея. Красотата
е лъч от сиянието на Божественото.