(Есе
върху беседата „Забранихме му”)
Забраната е признак за духовната
незрелост на този, към когото е отправена. Ако това е отделен човек, забраната
свидетелства, че неговият духовен ръст не е достатъчен, за да върви само по
пътя на доброто. Забраната му налага ограничения с цел да сведе до минимум
грешните ум стъпки или – в най-благоприятния случай – да ги изключи напълно от
живота му. Така тя изпълнява функциите на регулировчик по кръстопътищата на
земните му дни. И ако той, човекът, постепенно осъзнае ролята ѝ, би трябвало
крачка по крачка да се освобождава от ограниченията ѝ, извършвайки само
действия в хармония с космическите закони.