събота, 24 март 2018 г.

Истинският човек




(Есе върху беседата „Даде плод”)


В притчата за сеяча (Лука 8:5-15) Христос рисува редица символични образи: сеячът е сам Бог; семето е Словото Му, което Той предлага безвъзмездно на хората; различната съдба на семето/Словото в зависимост от това къде е попаднало съответства на различния начин, по който отделният човек възприема благовестието на Божествената Истина, отговарящ на равнището на съзнанието му. Естествено е пробудените души да бъдат най-възприемчиви към посланията на Божието Слово и след като ги приложат в живота си, да получат в отплата заслужено богата реколта от плодовете на посятото в добра почва семе, което е израсло и вързало под светлината на небесното благословение.

сряда, 21 март 2018 г.

Страданията на Йов




Сред сборника от книги на Стария Завет тази на Йов се отличава с невъзможността да бъде точно жанрово определена. Това затруднение се дължи на специфичната ѝ структура и изразност. Все пак я причисляват към нравствено-поучителните (дидактически) книги или към т.нар. премъдростна литература. В центъра на разказа е личността на един праведен човек на име Йов, подложен от Бога на извънредно тежки изпитания по настояване на Сатаната. За кратък период от време Йов загубва богатството, децата и здравето си. Освен съдбоносна проверка за силата на вярата му тези събития поставят и редица въпроси от морално-етическо естество. Духовният Учител на България и планетата Земя Беинса Дуно използва сюжета на повествуванието, за да предложи свои отговори в няколко важни направления.

неделя, 18 март 2018 г.

Мисията на българите




     Мисията на българския народ в нашата съвременност е да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – Новото Учение, актуализираното езотерично християнство на епохата ни, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота и да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя. Тази мисия е в сила от момента, в който е осъзната от последователите на духовно общество „Бяло братство”, и продължава да се разгръща с пълен размах и в наши дни. Българите като потенциал притежават всичко необходимо да осъществят с чест своята мисия. Нужно е да разгърнат този потенцал в съответствие с една висша Воля, която ги насочва към изпълнението на нейния План за съдбоносното време на преход, в което живеем: Само този народ може да стане велик, който вярва в Бога и изпълнява Неговата Воля. Когато един народ има любов в себе си и готовност да се жертва за Великата правда, той винаги побеждава. Само този народ може да стане велик. 

събота, 17 март 2018 г.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) и българската душа



 Кой е Учителят Беинса Дуно?

Българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинсà Дунò, е пълномощен Пратеник на Бога и на Всемирното Бяло братство, натоварен със задачата да поднесе на нашия народ и цялото човечество Словото на Истината – актуализираното езотерично християнство на нашата епоха. Той е продължител и утвърдител на Делото на Учителя на Учителите Христос, отчитайки акцентите на историческия и космическия момент за земните хора и на най-важния в историята преход на Земята и нашата разумна общност за целия период на съществуване на планетата ни.
Когато мисията на един духовен Учител вещае промяна в общочовешкото съзнание, тогава имаме право да го наречем „Миров (Световен) Учител”. Това определение в пълна сила се отнася и до Учителя Беинса Дуно, имайки пред вид значимостта и мащаба на неговото величаво Дело. То се разгръща в три основни направления, обединени в хармонично единство: Словото му в лицето на 7-8000 беседи, лекции и сказки, почти всички от които вече са публикувани; Паневритмията – висшият космически ритъм, танцът на всемирното пресътворение, който се играе по четирите краища на земното кълбо; музикалните му композиции – между 150 и 200 на брой, назовани от самия него „окултни упражнения”, които разкриват красотата, дълбочината и трансформиращото въздействие на онази разновидност на духовната музика, която носи печата на окултното (окултен: от лат. – таен, скрит).

сряда, 14 март 2018 г.

Непостижимият Бог




(Есе върху беседата „Променява времената”)


Кой може да променя времената, т.е. да изменя естествения ход на времето – от миналото, през настоящето, към бъдещето? – Единствено и само Бог. Извисен над времето и пространството, незасегнат от техните ограничения, Той е в правото Си да видоизменя действието на законите, които е вложил в Битието, с цел постигането на целите на Неговия велик План за света или за решаването на конкретна ситуация в съгласие с неизменната и всеобхватна Божествена справедливост.
В беседата срещаме следното определение за Висшата Сила във Вселената: „В реалността съществува само един Бог, Който не е познат на хората. В Бога няма желание хората да Го познават. Ако Той би имал желание да бъде познат от хората, това значи да има някакви слабости. Това би значило, че на Бога липсва нещо.”

петък, 9 март 2018 г.

Интелигентността на формите


 (Есе върху беседата „Сам изтъпках жлеба” – „Сила и Живот”, VIII серия)


В центъра на вниманието в тази беседа е законът за превръщане на енергиите. Всеки ден ние преминаваме през множество различни състояния на съзнанието и всеки преход от едно към друго подобно състояние е свързан с трансформация на вътрешните ни енергии. При почти всички хора това става спонтанно и неконтролирано. От окултния ученик, обаче, се очаква да овладее тези енергийни потоци до степен да регулира интензивността и насочеността им. За това са нужни продължителни усилия и упорита, целенасочена работа върху самия себе си в течение на поредица от материални въплъщения.
В една Вселена, в която всичко е енергия, в която всяко взаимодействие носи енергиен характер, необходимостта от разпознаване, овладяване и насочване на енергийните потоци е от решаващо значение. На физическото поле главни действащи лица са формите. Те са и обекти, и субекти на енергийните взаимодействия. Човекът в качеството си на форма – носител на разум, е натоварен с особено висока отговорност за това, по какъв начин използва закона за превръщане на енергиите. Във всяка форма

понеделник, 5 март 2018 г.

Личната отговорност




В християнското учение спасението е лично дело, лична отговорност. Християнинът живее в общност от хора, които споделят една и съща вяра и убеждения, вървят в една посока – общност, наречена „църква” (превод от гръцката дума „еклисия“, която означава точно това – общност от вярващи). Независимо от общата им посока на движение – към спасението, всеки от тях има собствена пътечка сред общия поток на устременост. Подкрепата на общността, наречена „църква”, за успеха на усилията на вярващия християнин е изключително важна, нравствено мотивираща и окуражаваща. Ала без неговите лични усилия, без въплътената му в съответствие с изповядваната вяра негова свободна воля разстоянието до мечтания връх той не би могъл да извърви.  
По духовния Път постигането на крайната цел – Божественото съвършенство, също е и следва да бъде плод на личните усилия на окултния ученик. Спасението на душата в християнското разбиране, т.е. причисляването към праведниците в деня на Страшния съд, е само етап от завоюването на онова духовно-нравствено съвършенство, към което призовава въплътеният Бог Слово Христос в Своята знаменита Проповед на планината (Мат. 5:48). Това е съвършенството на Небесния Отец, което е заложено като еволюционна цел и потенциал във всяка монада, във всяко живо същество. Съвършенство, което не би могло да бъде осъществено без правилно осъзнаване и прилагане на личната отговорност.

четвъртък, 1 март 2018 г.

Крайъгълният камък


(Есе върху беседата „На този камък”)


Крайъгълният камък на Битието е Божието присъствие в него. Така както строителите полагат крайъгълен камък в основите на сградата и около и над него подреждат всички останали елементи от градежа, така и присъствието на Бога в цялото Му творение се явява естественият център за разгръщането на Всемирния живот. Базата е Божият Дух като стълб на творческата дейност на Всевишния, а надстройката е всичко останало, съградено от Него, което следва своя еволюционен път според величествения План на Създателя.
В тази беседа базата е наречена «душа», а надстройката – «Природа»: „Душата и Природата са две фази на Битието. Природата дава материал, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал.“