Интелигентността на формите

 (Есе върху беседата „Сам изтъпках жлеба” – „Сила и Живот”, VIII серия)

В центъра на вниманието в тази беседа е законът за превръщане на енергиите. Всеки ден ние преминаваме през множество различни състояния на съзнанието и всеки преход от едно към друго подобно състояние е свързан с трансформация на вътрешните ни енергии. При почти всички хора това става спонтанно и неконтролирано. От окултния ученик, обаче, се очаква да овладее тези енергийни потоци до степен да регулира интензивността и насочеността им. За това са нужни продължителни усилия и упорита, целенасочена работа върху самия себе си в течение на поредица от материални въплъщения.

В една Вселена, в която всичко е енергия, в която всяко взаимодействие носи енергиен характер, необходимостта от разпознаване, овладяване и насочване на енергийните потоци е от решаващо значение. На физическото поле главни действащи лица са формите. Те са и обекти, и субекти на енергийните взаимодействия. Човекът в качеството си на форма – носител на разум, е натоварен с особено висока отговорност за това, по какъв начин използва закона за превръщане на енергиите. Във всяка форма
Творецът е вложил частица от Своята върховна интелигентност. Колкото по-високо се намира в йерархическата стълбица на Битието съответната форма, колкото по-висок еволюционен ръст е постигнала тя, в толкова по-голяма степен тази форма е носител на Божествената интелигентност и неин изявител в Космоса. В тази връзка Учителят Беинса Дуно изказва една обвита в тайнственост мисъл, която изисква задълбочено тълкувание и допълнителни разяснения: „Формите определят границите на Божествената интелигентност.” Какво е искал да ни подскаже той с това кратко, но енигматично по съдържание разсъждение? Нека се опитаме да надникнем отвъд завесата на неговото послание...

Първият извод, който се налага от цитираното изречение на автора на беседата, е, че Божествената интелигентност има граници. Това е заключение, което незабавно ни хвърля в смут, понеже ни е добре известно, че всички качества и характеристики на Бога са на n-та степен, т.е. те са безкрайни в количествено и качествено отношение. Тогава за какви граници става дума, щом самият Бог и всички Негови качества са безгранични? В случая Учителят Беинса Дуно очевидно има пред вид съответствието между постигнатото от формата еволюционно равнище и придобитата и отразявана от нея частица от безкрайната Божествена интелигентност. Казано с други думи, колкото по-напреднала по духовния Път е тази форма, толкова по-интелигентна е тя, толкова по-близо е до непостижимата по съвършенството си Божествена интелигентност.

Вторият извод е, че формите – за разлика от техния Създател, Бога – са подвластни на ограничения, те имат граници на своето проявление. Тези граници не са веднъж завинаги установени. Те се разширяват в зависимост от темповете на духовно израстване на дадената форма. Долната граница съвпада с началото на еволюционното придвижване на формата, а горната граница е самият Бог като цел на еволюционното развитие на всяко творение. А това означава, че горната граница е условна. Тя никога не може да бъде фиксирана, защото това би ограничило Бога, а Той не подлежи на никакви ограничения. И още нещо – горната граница е изначално подвижна: колкото и устремно да напредва формата по своя път към Божественото, горната граница (досущ като линията на хоризонта) неизменно отскача нагоре, в безпределността на своята недостъпност. Затова и развитието и повдигането на формата е вечно и никога не може да пресече окончателно финалната лента. Тъй като такава просто няма... Формата сякаш е обречена да се развива до безкрайност. Разбира се, от определено духовно ниво нагоре обречеността решително отстъпва мястото си на осъзнато движение към върховете на Божествеността.

И така, интелигентността на Бога е безгранична, а на формите – ограничена от рамките на техните еволюционни постижения. Висшата Божествена интелигентност предполага максимална степен на осмисляне на съществуването и на всички взаимовръзки в океана на вселенската необятност. В този смисъл всяка разумна форма е запленена от перспективата не просто на всяко еволюционно стъпало да преосмисля  индивидуалния си път в Битието, но и непрестанно да разширява панорамата и дълбочината на своето проникване в тайната на Божия План за творението.

Константин Златев