Направеното добро винаги се отплаща богато

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Срещаш някой човек и му направиш добро. Това е един капитал, който се влага в банката за тебе. Този капитал пак ще се върне при тебе, ще ти се даде. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто се върне при тебе и не си доволен от него, това показва, че не си го направил както трябва.

Учителят на Божествената Любов определя направеното добро като капитал, който извършилият го внася в собствената си банка. Рано или късно ще го получи – в подходящ момент, когато най-много му е необходим. Този капитал няма финансово изражение, той е нетленен и притежава най-вече нравствена стойност. Ала той е далеч по-ценен от парите, вложени в земните банки. С тях можем да си купим единствено материални притежания, а с капитала от банката на Всемирното Добро постиламе пътеката си към Божието Царство.

Добро, свобода, разумност и сила

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Защо трябва да правиш добро? За да бъдеш свободен! Човек може да бъде свободен и самостоятелен само в доброто. Вън от доброто никаква свобода не съществува. Злото ограничава човека. От друга страна, доброто е метод за усилване на ума. Например, от двама ученика онзи развива ума си по-добре, който помага на другарите си.

По-горе вече бе изтъкнато как правенето на добро ни доближава до освобождаването на индивидуалния дух от ограниченията на материалния свят. Свободата на духа е копнеж на всяко самоосъзнато Божие творение, на разумните създания в целия Космос. Изминал предългия и лъкатушен път във владенията на материята, научил всички уроци, които така щедро му предоставя тя, усвоил всички опитности и култивирал нужните добродетели, духът на човека надмогва горнилото на незатихващата битка за оцеляване и самоутвърждаване и се устремява в безграничните простори на Всемирния Дух. Извършването на добри, достойни и благородни дела е задължителна част от това велико приключение на живото създание, достигнало нивото на разума.

Божественото Добро е непобедимо

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Веднъж при Йоан Кронщадски отишла една вдовица и го помолила да ѝ помогне. Йоан казал: „Да се помолим на Господа и след една седмица ще видя”. На следната седмица му дали един плик с голяма сума. Той го дал на  жената. Тя казала: „Много са”. Йоан отговорил: „Дадени са за тебе”.

Забележителният руски светец Йоан Кронщадски (1829-1908; свещеник, притежавал дарбата на чудотворството, канонизиран от Руската православна църква през 1990 г.) предлага нагледен пример в две отношения: първо, как да общуваме с Бога чрез молитвата; второ, как да изпълняваме безпрекословно Неговата воля, след като вече сме я узнали и разтълкували със сърцето, а не с разума.

Цената на славата

(Есе върху беседата „Славата човеческа”)

Преди повече от две хилядолетия някой мъдър римлянин, обгръщайки с вътрешния си взор панорамата на собствения и на обществения живот, възкликнал: „Sic transit gloria mundi” („Така отминава световната слава” – лат.). В думите му прозира горчивината на една обективна преценка на цената на славата. Със сигурност е достигнал до истината за преходността на човешката слава. А може и да се е замислил за източниците на неувяхващата, непреходна слава и тези негови разсъждения да са го отвели пред портите на Божественото. Дали ги е прекрачил – това не знаем. По-важното е, че ни е завещал един девиз, чиято актуалност не помръква пред неумолимия напор на Времето.

Четири закона за всемирното добро

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата

„Разговорите при Седемте рилски езера”)

Настъпва моментът от беседата на Учителя Беинса Дуно, когато той формулира четири закона на Всемирното Добро:

1) Ден, в който не сте придобили нещо добро, ще роди нещо зло във вас.

Ако човек не прави добро, идва злото. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш свободен.

Този велик духовен Учител с планетарна мисия неведнъж е съветвал своите последователи всеки ден да извършват по едно малко добро. Тези действия постепенно се натрупват и принасят полза както на автора им, така и на цялото човечество. Друг път той ги наставлява, че ако имат възможност да извършат нещо добро, да го сторят без забавяне и колебание. Понеже, ако пропуснат подходящия момент, той никога няма да се върне. Никак не са малко житейските ситуации, които ни предлагат възможността да подходим към тях с добро. Будността на  съзнанието в случая е от решаващо значение за преценка на конкретния случай. Решителност, целенасоченост и силен характер в допълнение обещават положителна развръзка.

Абсолютно Добро

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата

„Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Абсолютно добро в света е да бъдем добри за всички. Трябва да се научим да бъдем внимателни и нежни с малките растения, с малките животни. Това, което вършите на другите, вършите го на Бога! Добър човек е онзи, който и при най-лошите условия се стреми да върши волята Божия.

Абсолютното Добро е добро за всички; то притежава универсална сила, носеща блага за всички живи същества, за цялото Божие творение. Абсолютно означава точно това – че то принася безценен дар от Небето за всички, без изключение. Затова и е присъщо само на Всевишния. Единствен Той живее в царството на абсолютността. Всички етажи на творението под Него са в някаква степен подчинени на относителността. Само Той е способен да дарява добро на всички творения, без да забрави нито едно от тях.

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 

Когато общият труд е посветен на някаква благородна цел, той сплотява, създава прекрасно чувство за общност и взаимност. Така се случи и в лагера на Бялото братство на Рила, когато възникна необходимостта да бъде изграден мост над рекичката, която извира от второто езеро. Малката група ентусиасти скоро привлече със самоотвержената си работа още много братя и сестри и делото скоро беше приключено успешно. Учителят Беинса Дуно присъстваше през цялото време на трудовата площадка и наблюдаваше внимателно извършващото се. Не даваше напътствия, но не откъсваше поглед от постепенно оформящото се съоръжение. След като всичко бе завършено, участниците в съвместното начинание се събраха около него и той се обърна към тях със следните думи:

 Да работиш и да даваш навреме:

- Някой път си казваш: „Това не ми се прави, онова не ми се прави”. Така се вкаменяваш. Човек трябва да знае какво да направи: помогни, където трябва, полей това дръвче, очисти този извор. Минаваш по пътя и виждаш камък. Вдигни го. Вдигането на това камъче ще ти донесе голямо щастие. Не питай: „Защо ще вдигам това камъче?” Като го вдигнеш, то ще се зарадва.

Страстната седмица

Това е седмицата, която започва след тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим на празника Цветница (Връбница) и включва: изгонването на търговците от Йерусалимския храм, последните Му притчи и напътствия към апостолите, Тайната вечеря, Неговото арестуване, изтезанията и поругаването Му, съда над Него, разпъването Му на кръст на хълма Голгота край столичния град, кръстните Му страдания, погребението и възкресението Му.

Защо я наричаме „страстна”? – Понеже е посветена на страстите Христови, т.е. на Неговите страдания. Думата „страсти” в случая е синоним на „страдания” и няма нищо общо с нашите човешки страсти.

Идеите, които проправят пътя към Вечността

(Есе върху беседата „Остани с нас”)

Когато двамата пътници от Йерусалим към Емаус поканиха все още неразпознатия от тях Христос да остане с тях, това беше покана, продиктувана от две условия: запаления в умовете им интерес към обясненията на техния Спътник относно кръстната Му смърт на Голгота и сбъдването на старозаветните пророчества в Личността Му, от една страна, и падналия мрак над Обетованата земя, от друга страна. Първото условие е от субективен характер, а второто – от обективен. Словото на Бога притежава магнетична мощ, която покорява човешките сърца и отправя людете по пътя на Доброто. Двамата пътници помолиха Спасителя да остане с тях, преди всичко защото словата Му намериха благодатна почва в душите им и посяха в тях семената на Божествената Истина.