Закони
на Доброто
(Размисъл върху едноименната
беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
- Срещаш някой човек и му направиш добро. Това е един капитал, който се
влага в банката за тебе. Този капитал пак ще се върне при тебе, ще ти се даде.
Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто се върне при тебе и
не си доволен от него, това показва, че не си го направил както трябва.
Учителят на
Божествената Любов определя направеното добро като капитал, който извършилият
го внася в собствената си банка. Рано или късно ще го получи – в подходящ
момент, когато най-много му е необходим. Този капитал няма финансово изражение,
той е нетленен и притежава най-вече нравствена стойност. Ала той е далеч
по-ценен от парите, вложени в земните банки. С тях можем да си купим единствено
материални притежания, а с капитала от банката на Всемирното Добро постиламе
пътеката си към Божието Царство.