Направеното добро винаги се отплаща богато

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Срещаш някой човек и му направиш добро. Това е един капитал, който се влага в банката за тебе. Този капитал пак ще се върне при тебе, ще ти се даде. Доброто се връща при онзи, който го е направил. Ако доброто се върне при тебе и не си доволен от него, това показва, че не си го направил както трябва.

Учителят на Божествената Любов определя направеното добро като капитал, който извършилият го внася в собствената си банка. Рано или късно ще го получи – в подходящ момент, когато най-много му е необходим. Този капитал няма финансово изражение, той е нетленен и притежава най-вече нравствена стойност. Ала той е далеч по-ценен от парите, вложени в земните банки. С тях можем да си купим единствено материални притежания, а с капитала от банката на Всемирното Добро постиламе пътеката си към Божието Царство.

Чувал съм в духовните среди да се разпространява репликата, претендираща за максима: „Няма ненаказано добро!” Категорично не съм съгласен с нея. Точно обратното – няма добро, което да не е допринесло благо на онзи, който го е сторил. Направеното добро винаги се отплаща богато и пребогато, дори и да не си търсил никаква отплата.

- Доброто е условие за здравето. Без добро човек не може да бъде здрав. Реализирането на доброто, на малките Божествени подтици дава устойчивост на характера. Така направеното добро представлява основния камък на човешката бъдеща сграда.

Тези думи на Учителя Беинса Дуно разкриват положителното въздействие на извършеното добро както върху телесното, така и върху душевното здраве на човека. И по-точно:

1) Когато правенето на добро се превърне в твоя втора природа, това ти осигурява желязно здраве, отлично физическо състояние и кондиция, бодрост и жизнерадост, повишено настроение и импулс за съзидание.

2) Постоянното и целенасочено превръщане на подтика ти да извършваш добро в действителност укрепва психиката ти, придава ти морални сили и устой, развива у теб добродетелите на съпричастието, чувството за отговорност и ефективността на всичките ти действия, насочени към благото на ближния.

Доброто, според думите на великия Посветен, стъпка по стъпка изгражда крайъгълния камък на твоята психо-физическа структура, на твоя облик като разумно същество, осъзнало значението на най-важните космически истини и прилагащо ги навсякъде в своя земен живот.

Доброто живее изначално у човека

- Не чакайте да станете добри. Вие сте родени добри. Защо? Защото Божият живот е вътре във вас. Всеки човек трябва да направи поне една малка услуга на своите ближни. Правете добро, защото сте удове на един велик космичен организъм.

Доброто е заложено в най-дълбокото ядро на човешката същност, понеже то е елемент от безсмъртния Божествен лъч, дал началото на проявлението на монадата в Битието. Следователно Всемирното Добро е частица от нашата изначална природа, от нашето духовно естество. Не е нужно да го търсим извън себе си. Достатъчно е да го открием там – в най-закътания ъгъл на душата си, и да му дадем възможност да твори смисъл и красота.

Великият Космичен Човек – Адам Кадмон на Кабалата, у когото всички ние сме клетки във вселенската му структура, очаква от нас да вдъхнем живот в непробудената част от Божието творение в съответствие с набелязаното ни от Създателя предначертание. Когато всяка такава клетка – жив, разумен човек – затрепти с нетленната светлина на просветлението, тогава целият грандиозен Космичен Човек ще изпълни Вселената с виделината на духовното проникновение, с лъчезарната, превърната в истина, изначална доброта на Всевишния и всички живи същества ще запеят в хор химна на всемирното пробуждане.

Живеем, за да бъдем добри и да служим на Бога с Любов, Мъдрост и Истина. И нашата жизнена цел, нашето призвание е да постигнем добротата на Онзи, Който ни е извикал към съществуване в тази прекрасна необятност, наречена Космическо училище на Живота.

Константин Златев