четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Нюанси на жертвата



(Есе върху беседата „Докрай”)


Да претърпиш докрай, ще рече да преодолееш достойно всички земни изпитания, да усвоиш за отличен всички уроци, които така щедро ти предлага материалният свят, и да прекрачиш с чест прага на Царството Небесно. В християнското учение тази личностна реализация се нарича „спасение“. На езотеричен език нейният еквивалент е преминаването на съзнанието в някое от фините тела на човека в космическа област с повече от три измерения. В общия случай това е астралното поле около планетата Земя.

сряда, 15 февруари 2017 г.

Свидетелството на светлината


(Есе върху беседата „Те свидетелстват”)

В системата на правото свидетелството представлява изявление на очевидец, обикновено давано под клетва, с което той доказва или опровергава нечие твърдение. В религиозната лексика свидетелството дава израз на вярата и убежденията на конкретен човек, който ги излага пред членовете на своята духовна общност или пред външни за нея хора с цел те да бъдат приобщени към отстояваните от него възгледи. В мотото на разглежданата беседа свидетелството е използвано в първия посочен смисъл. Христос изтъква пред Своите слушатели, че делата Му свидетелстват за това, кой е Той и каква е Неговата мисия на Земята.

петък, 10 февруари 2017 г.

Законът за хляба


                 (Беинса Дуно)
                  Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават.Голямо проклятие виси върху човечеството.- Защо? - Защото продава хляба- великото благо на живота. Абсолютно забранено е да се продава хляба и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб.В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение.Помнете:Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава даром хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път.Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята- хлябът да се дава даром. Само оняможе да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.

понеделник, 6 февруари 2017 г.

Мисията на Словото


                (Есе върху беседата „Стана плът”)

Словото на Бога представлява материализация на една Негова Мисъл или Идея. Въплъщението на Словото е елемент от творческия процес на Бога – процес на превръщане на Неговата Мисъл в реалност от вида, достъпен за сътворените същества. Въплъщаването на Словото във времето е самата същност на творческата дейност на Всевишния, която се разгръща в световете на формата, ограничени в пространствено и времево отношение, както и в по-фините от тях космически сфери, в които ограниченията отпадат постепенно с придвижването условно „нагоре”, към областите с по-висока вибрационна честота.

събота, 4 февруари 2017 г.

Силата на търпението

    (Есе върху беседата „Дело съвършено”)

            Толкова много е писано и говорено за търпението – и пак има какво да се каже. Причината е в неговата неизменна актуалност – като добродетел, която служи за основа на придобиването на почти всички останали добродетели. Затова и Учителят на Бялото братство акцентира и в тази беседа отново върху търпението и го подлага на анализ от различни изследователски ъгли. Буди любопитство твърдението му: „Търпението е основа на знанието.” На пръв поглед между търпението и знанието не може да бъде открита пряка връзка. При натрупването на знания от външен източник от решаващо значение са развитието на физическите сетива, наблюдателността, различните видове памет и способността за систематизация на получената информация. При обогатяването със знания по вътрешен, духовен път, от друга страна, главна роля играят дедукцията, медитативните качества и активността и будността на съзнанието. Обичайната посока на придобиване на знания е отвън-навътре – от околната среда, включително контактите с хората и Природата, към вътрешното „аз”, което обработва получените данни и разширява собствената картина на света.
Каква е функцията на търпението в тези процеси? Защо авторът на текста го нарича „основа на знанието”? Преди всичко култивираното търпение осигурява постоянство, последователност и редовност на усилията да се сдобием с нови знания. Следващата стъпка е свързана с тяхното пресяване, осмисляне, преработване и добавяне към съкровищницата на личния опит. Третият етап предполага използването на знанията за конструктивни цели, сиреч тяхното приложение. На всички изброени стадии от нашата среща със знанието търпението би могло да ни бъде безценен помощник и същевременно коректив относно реалната стойност на знанията.
Безброй са пътищата за сдобиване с тази толкова ценна добродетел – търпението. Учителят на Новата култура насочва вниманието ни към един от най-нестандартните – като резултат от неравната битка със сиромашията: „Има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия човек изработва своето търпение.” Неведнъж съм споделял с близки, приятели и съмишленици, че по отношение на материалната осигуреност съществуват две големи изпитания – тези на богатството и бедността. И неизменно съм добавял, че лично аз бих предпочел второто, тъй като намирам първото за по-тежко и по-коварно.
И все пак, каква е тази сиромашия, за която Учителят Беинса Дуно изтъква, че е „желателна за всички” и ни съдейства да станем търпеливи? Разковничето тук не е в самата сиромашия и в нейния мащаб, а в отношението ни към нея. Ако човек изпадне в сиромашия и не се озлоби, не се изпълни с гняв към света и себеподобните, а осъзнае, че Бог му е създал условия да научи твърде важен житейски урок, тогава бедността е изпълнила своето предназначение. Пробуденият за Истината индивид ще я посрещне спокойно, с разбиране и ще се постарае да извлече най-доброто от нея, есенцията ѝ: търпение и смирение. В същото време той ще съумее да съхрани своето човешко достойнство и ще бъде надарен с духовни сили, с чиято помощ да изпълни с чест земната си мисия. А окултният ученик към всичко това ще прибави и благодарност към Всевишния – че му е предоставил още един шанс да изпита вярата си, да я укрепи и да я превърне в огнен меч на съзиданието.

Константин Златев