понеделник, 6 февруари 2017 г.

Мисията на Словото


                (Есе върху беседата „Стана плът”)

Словото на Бога представлява материализация на една Негова Мисъл или Идея. Въплъщението на Словото е елемент от творческия процес на Бога – процес на превръщане на Неговата Мисъл в реалност от вида, достъпен за сътворените същества. Въплъщаването на Словото във времето е самата същност на творческата дейност на Всевишния, която се разгръща в световете на формата, ограничени в пространствено и времево отношение, както и в по-фините от тях космически сфери, в които ограниченията отпадат постепенно с придвижването условно „нагоре”, към областите с по-висока вибрационна честота.
А самата творческа изява на Върховното Божество протича хронологически „отгоре надолу” – от най-извисените обители на Духа до зоната на най-гъстата материалност. Именно този процес на изграждане и структуриране на Вселената Учителят Беинса Дуно нарича „въплъщаване на Словото” или процес, в рамките на който „Словото... става видимо, облича се в плътта, за да се организира”.
За какъв вид организация става дума тук? Самото Слово е проявление на Единия Бог, Негово Второ Лице според учението на християнската Църква. Следователно то, Словото, е неразделна част от естеството на Бога – от Неговото съвършенство и абсолютност. В такъв случай и вътрешната му организация е съвършена – сиреч Словото е също толкова самодостатъчно, колкото и самият Бог, и не се нуждае от нищо извън себе си. Да, но в качеството си на творческа сила в ръцете на Създателя Словото има да изпълнява определени задачи в сътворения от Него свят. Една от най-важните измежду тях е да създаде структурата на Проявеното Битие, да я организира и да я насочи към изпълнението на нейното предназначение. С други думи, да запали еволюционната искра във всички форми на творението и да поддържа огъня на усъвършенстването, на духовното израстване до самия финал на колосалния по мащаби Цикъл на проявеност.
          В посочения по-горе цитат глаголната форма „да се организира” може да бъде отнесена и към Словото, и към плътта. Ако я свържем със Словото, това означава, че и то – независимо от принадлежността си към Божията Същност – подлежи на развитие. Ако осъществи до край и в пълнота Божествения Промисъл за дадения Цикъл на Проявеното Битие, Словото – разглеждано като индивидуалност, каквато е Неговата еманация Христос – ще прибави нов важен щрих към облика си. Или, изразено по друг начин, то ще еволюира. Ако пък не изпълни еволюционната си програма, ще регресира. Вторият вариант е, разбира се, хипотетичен, понеже историята на Космоса не познава прецедент, в който Божието Слово – т.е. сам Бог – да не е довело до успех Плана на Небесния Отец.
        Ако отнесем израза „да се организира” до плътта, това значи оживялата от вдъхнатия у нея жизнен импулс плът – или тялото, или конкретната форма – да хармонизира вътрешния си потенциал като предпоставка от своя страна да реализира успешно еволюционното си предназначение.
           Особен интерес представлява определението на една специфична функция на Словото от страна на автора на беседата като „въплътяване във възходяща степен”. По смисъл то е близко до вече разгледания израз „да се организира”. Въплътяването във възходяща степен в контекста на беседата се явява синоним на създаване на подходящите вътрешни условия у живото същество, за да може то да осъществи плана на Твореца за самото себе си. От тази гледна точка Словото е въплътено в съществото тогава, когато то – съществото – е започнало съзнателно и целенасочено да оползотворява еволюционния импулс, вложен в него от Бога чрез Словото. Тогава „от него излиза благоухание”, както изтъква Учителят Беинса Дуно. В противен случай, ако семената на Словото не са попаднали на добра почва, тогава: „... От всички ония хора, у които Словото не е станало плът, излиза една лоша, неприятна миризма.” С други думи, у тях начева процес на разлагане или разпад на личността.
        Затова истинският живот е само този, „в който Словото Божие става плът”. Очевидно тази еволюционна необходимост няма алтернатива – или навлизаш в истинския живот с помощта на Словото, или оставаш извън него. Завинаги. Което означава загиване на жизненото ядро и сигурна смърт, пълно разпадане на индивидуалността.
Въплъщаването на Словото във формите на творението и неговата дейност за пробуждането на дълбоко скритата им Божествена същност е разкрито в текста на беседата и с още един израз: „Духът действа отвътре.” Това е действие на самия Бог, присъстващ чрез Своя Дух в цялото творение, включително и във всяко живо същество. Става дума за една истинска мистерия – за скрито, невидимо проявление на Божия Дух в самите недра на живото същество. Духът докосва, образно казано, чрез Своя лъч безсмъртното ядро на съществото, което ядро е проекция на същия този Всемирен Дух и съдържа като потенциал всички Негови характеристики. Точно това незримо докосване назоваваме „пробуждане на човешката душа”. То бележи началото на духовния Път за завръщане в Лоното на Неизповедимия при завършена фаза на индивидуализация и постигнато съответно високо стъпало на личната еволюция.
           И така, „Господ не действа отвън”. Отвън работят само „ангелите и всички напреднали същества” – ала не по своя воля, а следвайки Волята на своя вселенски Суверен, Бога. Те са Негови верни служители и изпълнители на Плана Му за творението на различни равнища от космическата структура. Такива, каквито и Той очаква от нас да станем някой светъл ден, ако се окажем достойни за доверието, което ни е гласувал – да запалим факела на разумния живот и с него да разпръснем мрака от всички кътчета на мировата необятност.


          Започвайки от самите себе си.

Няма коментари:

Публикуване на коментар