Силата на търпението

    (Есе върху беседата „Дело съвършено”)

            Толкова много е писано и говорено за търпението – и пак има какво да се каже. Причината е в неговата неизменна актуалност – като добродетел, която служи за основа на придобиването на почти всички останали добродетели. Затова и Учителят на Бялото братство акцентира и в тази беседа отново върху търпението и го подлага на анализ от различни изследователски ъгли. Буди любопитство твърдението му: „Търпението е основа на знанието.” На пръв поглед между търпението и знанието не може да бъде открита пряка връзка. При натрупването на знания от външен източник от решаващо значение са развитието на физическите сетива, наблюдателността, различните видове памет и способността за систематизация на получената информация. При обогатяването със знания по вътрешен, духовен път, от друга страна, главна роля играят дедукцията, медитативните качества и активността и будността на съзнанието. Обичайната посока на придобиване на знания е отвън-навътре – от околната среда, включително контактите с хората и Природата, към вътрешното „аз”, което обработва получените данни и разширява собствената картина на света.

Каква е функцията на търпението в тези процеси? Защо авторът на текста го нарича „основа на знанието”? Преди всичко култивираното търпение осигурява постоянство, последователност и редовност на усилията да се сдобием с нови знания. Следващата стъпка е свързана с тяхното пресяване, осмисляне, преработване и добавяне към съкровищницата на личния опит. Третият етап предполага използването на знанията за конструктивни цели, сиреч тяхното приложение. На всички изброени стадии от нашата среща със знанието търпението би могло да ни бъде безценен помощник и същевременно коректив относно реалната стойност на знанията.

Безброй са пътищата за сдобиване с тази толкова ценна добродетел – търпението. Учителят на Новата култура насочва вниманието ни към един от най-нестандартните – като резултат от неравната битка със сиромашията: „Има един род сиромашия, която е желателна за всички. При този вид сиромашия човек изработва своето търпение.” Неведнъж съм споделял с близки, приятели и съмишленици, че по отношение на материалната осигуреност съществуват две големи изпитания – тези на богатството и бедността. И неизменно съм добавял, че лично аз бих предпочел второто, тъй като намирам първото за по-тежко и по-коварно.

И все пак, каква е тази сиромашия, за която Учителят Беинса Дуно изтъква, че е „желателна за всички” и ни съдейства да станем търпеливи? Разковничето тук не е в самата сиромашия и в нейния мащаб, а в отношението ни към нея. Ако човек изпадне в сиромашия и не се озлоби, не се изпълни с гняв към света и себеподобните, а осъзнае, че Бог му е създал условия да научи твърде важен житейски урок, тогава бедността е изпълнила своето предназначение. Пробуденият за Истината индивид ще я посрещне спокойно, с разбиране и ще се постарае да извлече най-доброто от нея, есенцията ѝ: търпение и смирение. В същото време той ще съумее да съхрани своето човешко достойнство и ще бъде надарен с духовни сили, с чиято помощ да изпълни с чест земната си мисия. А окултният ученик към всичко това ще прибави и благодарност към Всевишния – че му е предоставил още един шанс да изпита вярата си, да я укрепи и да я превърне в огнен меч на съзиданието.

Константин Златев