неделя, 13 април 2014 г.

Смисълът на живота



“Бог е Любов” (I Йоан 4:8,16) твърди християнското Свещено Писание посредством перото на Посветения – апостол Йоан Богослов. А това заключение с лекота ни довежда до извода, че смисълът на живота е концентриран в Божествената Любов – в нейното приемане и отдаване. И във влагането ѝ във всяко наше действие (“Смисълът на живота е в Любовта – да вършиш всичко с Любов.”). Всеки от нас от личен опит знае, че се е чувствал пълноценен единствено в моментите, когато е обичал и е бил обичан. През цялата останала част от земния си път сме се стремили да постигнем именно това състояние – да обичаме и да бъдем обичани (“Смисълът на живота седи именно в това, да намериш онзи, който те обича и когото обичаш.”). И когато най-болезнено сме усещали липсата на Божествената Любов в живота си, тогава сме били готови да разменим най-скъпото си притежание срещу една бисерна капчица от нея (“Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си.”).Духовният Път е Път на Божествената Любов: “Обект на духовния живот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е Любовта” (Учителят Беинса Дуно).