понеделник, 24 декември 2018 г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА ХРИСТОС





Най-високото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде син Божий.


Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение Възкресението. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката душа! Щом Христос оживее в душите на хората всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението.

Той казва: „Ако пребъдете в любовта ми, вие ще правите чудеса по-големи от тези, които аз правя. С това той иска да каже, че Божественото е достояние за всички. За това всички трябва да се стремим да живеем като Христа. За да постигне това, човек трябва да бъде готов на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение.

четвъртък, 20 декември 2018 г.

БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ



И тъй, във всичко, което обещаваш пред мене, гледай да не изречеш някоя лъжа, защото ще понесеш смъртна вина. Знай, че стоиш пред мене, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, пълно с всички пороци. Ето защо, то трябва да се обърне към мене и да се обнови чрез моя дух, да се обработи и възпита чрез моето слово.

Ти, който от сега ставаш мой и поверяваш всичко в моите ръце от сега нататък аз сам ще ръководя, ще промислям и ще отреждам всичко за тебе.

Аз ще те уча на всичко, което трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под моите криле. Аз ще бъда страж над тебе и окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще ме призоваваш рано и аз ще ти отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти давам моите божествени дарове.

събота, 15 декември 2018 г.

Възможност за избор







Все още живеем в свят на дуалности: добро и зло, светлина и мрак, истина и лъжа, небе и земя, ден и нощ, Ин и Ян. В амплитудата между всеки от тези полюси се раждат безброй варианти, безчетни възможности за избор. Дуалността предлага именно това – да направиш избор. Той те отправя към едната или другата страна. Ала най-често оставаш някъде по средата... Крайностите нерядко смущават дори и врял и кипял в изборите си човек. И все пак свободната ни воля, дарена ни съвършено безвъзмездно от Бога Творец, би трябвало да ни послужи именно в моментите на избор и да ни насочва към доброто вместо към злото, към светлината вместо към мрака, към истината вместо към лъжата. Но дали винаги е така?
Ето как духовният Учител със световна мисия Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива нови черти от същността на доброто и злото и потенциала на човека да осъзнава възможностите, изправен пред поредния избор: „Доброто и злото са само пътища, които показват пътя на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави разлика между добро и зло... В човешкия ум и в човешкото сърце всякога има различни възможности – и там е човекът. Човекът е онзи, който разбира възможностите.” (Цитат от книгата „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/1936 г., том I, София, 2002, с. 367.)

вторник, 4 декември 2018 г.

Съботата е за човека



(Есе върху беседата „Другата събота”)


Когато фарисеите обвиниха Христос, че Неговите ученици в съботен ден късат житни класове, подгонени от глада, Той им отвърна, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк 2:27). От своя страна Учителят Беинса Дуно допълва: „Съботата е Божествен ден. Кога? – Когато човек прави добро. Съботата е ден на доброто.” А кога можем да вършим добро? – Винаги, когато изпълняваме волята на Бога. А „... първото условие за изпълнение волята Божия е да бъде човек във връзка с Бога, с възвишения, разумен свят”.

неделя, 2 декември 2018 г.

Постите в Православната църква




Християните от православното вероизповедание, както и римо-католиците, възприемат поста като период от време, през който те подлагат на лишения тялото си, за да пречистят и възвисят душата си. Православната църква, в частност, е установила през църковната година (която започва на 1 септември) четири поста. Тяхната хронология е следната:
1) Коледен пост: четиридесетдневен – от 15 ноември до 24 декември вкл.;
2) Великденски или Велик пост: трае седем седмици; нарича се още “Велика четиридесетница” и предхожда най-големия християнски празник – Възкресение Христово (Великден), който е подвижен и чиято дата се променя всяка година в зависимост от лунния календар;
3) Петрови пости: обикновено са двуседмични – преди празника на апостолите Петър и Павел, който е неподвижен и се чества на 29 юни;
4) Богородични пости: също двуседмични – преди празника Успение Богородично (15 август).
Освен посочените четири постни периода Православната църква е определила и някои специални дни в рамките на църковната година, в които е нужно спазването на пост (например празникът Кръстовден, 14 септември).
Всеки един от четирите поста бива предшестван от т.нар. “Заговезни” – ден, в който православните християни приемат за последен път преди постите блажна храна. Християнската Църква в лицето на православното вероизповедание утвърждава принципа, че пречистването на тялото от месни и (в някои случаи) млечни храни е само предпоставка за изпълнението на истинското предназначение на поста. А то е усъвършенстването духовната природа на човека, нейното доближаване до Първоизточника на живота – Бога, и натрупването на нетленно богатство, което “нито молец го яде, нито ръжда го хваща”. В този смисъл християнският пост – като пречистване и на тялото, и на душата – се явява подготовка за подновяване завета на християните с Господ Иисус Христос чрез тайнството Причащение (Евхаристия).
Всеки истински духовен път започва от пречистването. От гледна точка на законите в невидимия свят пълното телесно и духовно пречистване е условие за неповторимата среща с Духа. Тоест срещата с Бога вътре в самите нас (ср.Лука 17:21), с Бога, Който обитава човешкото сърце.

Константин Златев