Възможност за избор

Все още живеем в свят на дуалности: добро и зло, светлина и мрак, истина и лъжа, небе и земя, ден и нощ, Ин и Ян. В амплитудата между всеки от тези полюси се раждат безброй варианти, безчетни възможности за избор. Дуалността предлага именно това – да направиш избор. Той те отправя към едната или другата страна. Ала най-често оставаш някъде по средата... Крайностите нерядко смущават дори и врял и кипял в изборите си човек. И все пак свободната ни воля, дарена ни съвършено безвъзмездно от Бога Творец, би трябвало да ни послужи именно в моментите на избор и да ни насочва към доброто вместо към злото, към светлината вместо към мрака, към истината вместо към лъжата. Но дали винаги е така?

Ето как духовният Учител със световна мисия Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива нови черти от същността на доброто и злото и потенциала на човека да осъзнава възможностите, изправен пред поредния избор: „Доброто и злото са само пътища, които показват пътя на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави разлика между добро и зло... В човешкия ум и в човешкото сърце всякога има различни възможности – и там е човекът. Човекът е онзи, който разбира възможностите.” (Цитат от книгата „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/1936 г., том I, София, 2002, с. 367.)

Доброто и злото са жалони по нашия житейски път. Първият ни води към дверите на Небесното царство, вторият – към мрачната бездна на тартара. Когато правим избор и се ориентираме към едната от тези две възможности, ние осъзнаваме потенциала на вътрешната ни същност, на безсмъртното начало, което ни превръща в живи същества – в случая надарени с разум и свободна воля. За да направим избор, използваме съзнанието си – способността да различаваме доброто от злото, способността да оценим тяхната роля за конкретната ситуация и за пътя ни в живота въобще. Способността да осъзнаем себе си като индивидуалност, различна от окръжаващата среда, уникална и неповторима. Тази способност наричаме „самосъзнание” и тя ни отличава от представителите на животинското царство, най-вече – от висшите бозайници, които демонстрират наченки на съзнателни прояви. Същевременно тя ни сродява със съществата от по-висок еволюционен ранг – ангели и божества, които също притежават самосъзнание и свободне избор, който обаче е изцяло хармонизиран с волята на Висшата Сила, Бога. Представителите на нисшите в сравнение с човека природни царства – минерално, растително и животинско, не са в състояние да правят такъв избор, понеже не са достигнали прага на разума. Единствено ние, човеците, сме надарени с този шанс. И от това, как си служим с него, зависи посоката на еволюционното ни движение.

Има само едно абсолютно Добро – Бог. Самият Той е въплъщение на Доброто, негов съвършен изразител. В нашия свят на относителността и доброто също е относително. За едного то е добро, за другиго – зло. Можем да се докосваме до абсолютното Добро, само когато следваме безусловно Божията воля – за самите нас и за дадения житейски епизод. По пътеката на своето духовно израстване ние все повече се доближаваме до измеренията на абсолютното Добро и все по-дълбоко осмисляме неговата същност и ролята му във Всемирния живот. То без съмнение е основа, върху която се гради всичко положително, конструктивно, еволюционно оправдано на всички равнища в Проявеното Битие. От друга страна, злото притежава мощно разрушително въздействие. То е в състояние да спъва духовното развитие на съществата, които са го избрали доброволно. Ала същевременно то играе ролята и на унищожител на всичко старо, отживяло времето си и изгубило своята актуалност. Такава именно е задачата на Шива – третото божество в индуистката Троица (Тримурти) наред с Брахма (Твореца) и Вишну (Съхранителя на сътвореното). Шива разрушава всичко, което е изпълнило еволюционното си предназначение и остава завинаги в миналото.

Само разумът е в състояние да прави разлика между добро и зло. Когато този разум е свързан с Божественото, с Промисъла на Всевишния, то изборът неизменно ще бъде насочен към доброто. И то добро, което е добро за всички, а не само за извършилия този избор. Когато някое същество, което не е надарено с разум – например животно, извърши зло, то е относително. Един хищник убива и изяжда плячката си – тревопасно животно. По отношение на жертвата това е зло, а за хищника – средство за оцеляване. Такива са пропорциите в света на относителността.

Когато избираме доброто, трупаме знания и духовни качества по пътя на положителния опит. Товае е процес на обучение в земното училище, съпътстван от радостта на сбъдването и духовен подем. И обратно, когато избираме злото, като правило ни връхлитат събития – отражение на направения избор според мярката на непогрешимия кармичен закон, които ни учат по пътя на отрицателния опит. И това е процес на обучение, полезен за нас, но обагрен от тъмните краски на болката, разочарованието, провалите и страданията.

Следователно и доброто, и злото са наши учители, само че последствията от тяхното проявление са различни. Доброто ни дарява щастие и удовлетворение, а злото – болка и страдание. Разбира се, има и измамно удовлетворение, когато си избрал злото. Ала то е нетрайно и рано или късно се превръща в угризение на съвестта или в кармично възмездие. Извършеното добро оставя неизличима следа в твоите висши тела и в ауричната ти обвивка – тя заблестява в баграта на добродетелта, която си подхранил с твоята благородна постъпка. Стореното зло, обратно, внася мрачни струи в аурата ти и са ти нужни немалко усилия, за да я пречистиш отново.

В човешкия ум, по-точно – в менталното тяло на човека, се раждат неговите мисли. От тях произлизат различни възможности за самоопределение – към добро или зло. Доброто и злото могат да бъдат породени както от действие, така и от бездействие. И действието, и бездействието предизвикват кармични последствия. Защо Учителят Беинса Дуно свидетелства, че именно там е човекът – в избора на някоя от многобройните възможности? – Понеже това е съзнателен избор, плод на свободната му воля.

В човешкото сърце, по-точно – в астралното тяло на човека, се раждат неговите чувства. Те също са предпоставка за наличието на множество възможности – към добро или зло. Има една остроумна мъдрост, която гласи: „Когато се борят разумът и сърцето, винаги отстъпва разумът, защото е по-умен.” Чувствата на човешкото същество са нож с две остриета. От една страна, те са неоценимо богатство като потенциал, който – ако чувствата са облагородени и напълно пречистени – издига носителя им на по-високо еволюционно стъпало. От друга страна, ако чувствата залитат към следване на низшето естество на човека, неговото животинско начало, те са в състояние да го завлекат в бездната на дълбоко нравствено падение.

Мировият Учител Беинса Дуно изрича една кратка, но категорична присъда: „Дяволът е в крайностите.” Крайности може да има и в мислите, и в чувствата, и в постъпките на човека. Крайности в случая са доброто и злото – двата полюса в проявлението на всемирната разумност. Огромната амплитуда между тях крие потенциала на безброй междинни възможности за избор.

А може ли да има крайности в доброто? – Само в относителното добро, което е добро за един, а зло – за друг. В абсолютното Добро, което е характеристика на самия Бог, няма и не може да има крайности. То само по себе си е граница, предел, отвъд който не бихме могли да открием нищо друго освен Непроявения, Безначален Бог, за Когото не знаем нищо, Който остава непознаваем и недостъпен за цялата вечност.

Съществуват ли крайности и в злото? – Да, тъй като то се проявява на степени. В най-високата степен на проявление то се доближава до доброто, а в най-ниската то се превръща в абсолютно зло, което за нас, човеците, изглежда непоправимо, ала за Всевишния рано или късно също се превръща в добро.

Да не забравяме, че Учителят на Новата планетарна култура Беинса Дуно разглежда злото като непроявено добро. Това означава, че в злото е скътан на тайно място зародишът на доброто и при определени условия той може да се прояви. По същата логика този велик духовен Учител заявява да не осъждаме някой човек като лош – той е само един зелен плод; нека почакаме да узрее и тогава да го оценим.

Човекът е разумно, съзнателно същество, което разбира какви са възможностите, предоставени от доброто и злото. И със свободната си воля той осъществява своя избор към едното или другото. Резултатите от този избор му носят поуките на уроците от земния живот и постепенно го насочват да се ориентира изцяло към доброто. Сладки са плодовете на доброто, а горчиви – тези на злото. Всеки нормален човек би предпочел сладкия плод пред горчивия. Ала тази цялостна и безкомпромисна ориентация не се формира изведнъж, само след един направен избор. Нужни са редица въплъщения в света на материята, за да може тя да бъде изработена в своята завършеност и да заблести с кристалната си красота.

Доброто и злото са нашите жалони по пътеката на изпитанията в земната действителност. Докато напуснем окончателно света на дуалността, те ще ни предлагат безчет възможности за избор. И ако този избор постепенно се превърне в неотклонно служение на абсолютното Добро – на Бога, тогава придобиваме шанса да се разделим завинаги с дуалността и да станем жители на най-светлата обител в Проявеното Битие – обителта на съвършеното Единство. Там, където Доброто и злото са се слели във вечната прегръдка на Божествената Цялост и неразделното триединство на Любовта, Мъдростта и Истината. Там, където човешкото съзнание се съединява неразлъчно със Свръхсъзнанието на своя Творец и съхранявайки индивидуалността си, се превръща в Негов достоен съ-творец.

Константин Златев