Достойнството

         Един от великите Посветени през последните векове – гениалният поет, философ и мислител Йохан Волфганг фон Гьоте, разкрива своето разбиране за достойнството, обединявайки в една сентенция емоционалната наситеност с дълбокия смислов фундамент. Той заявява: „Ако изгубиш богатство, нищо не си изгубил. Ако изгубиш имот, малко си изгубил. Ако изгубиш чест, всичко си изгубил.”

В своето безсмъртно Слово Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) не е пропуснал и темата за достойнството. Повече в контекст, отколкото пряко изследвана, нейното разглеждане не оставя съмнение в позициите, от които бива третирана. А това са позициите, възгледите на Новото учение, с основна цел – изграждане основите на Новата Култура на шестата подраса от V коренна раса, Културата на Божествената Любов.

Културата на Любовта (продължение)

      Има един специфичен път към развиване и освобождаване на душата – пътят на страданието. Това е “първото нещо, което християнството препоръчва за пречистване на човека”. Страданието означава, че човек излиза от Злото и влиза в Доброто. Земята е горестно място на страданията, защото човек е дошъл на нея да се учи. В страданията, изпитанията и паденията си човек изпитва себе си и любовта си. Преодолявайки по най-достойния начин неизбежните мъки и болезнени преживявания на земното битие, личността развива и укрепва у себе си най-ценните добродетели – фаровете за нейния по-нататъшен път към съвършенството. За плодовете на тези, разтварящи райските двери и заслужаващи най-високи адмирации, усилия Учителят на ББ споделя: “Човек трябва да бъде плътен, мощен, красив, интелигентен, разумен. Плътен на физическото поле, мощен в духовния свят, красив, интелигентен и разумен в Божествения свят.”

        За етиката на новия човек – онзи, който живее в условията на културата на Любовта и я възпроизвежда с мислите, чувствата и делата си – Учителят П. Дънов добавя още: “Истинският човек не се бори отвън да възстанови честта си. Той знае, че според великия морал в света честта отвън не се възстановява. Никакъв съд, никакво общество, никаква религия не са в състояние да възстановяват честта на човека освен той самия.” Мировият Учител на ХХ век извежда и още един критерий за правилно поведение: “Разумният човек има едно особено душевно разположение – той не мисли зло никому. Той мисли добро на всички хора и никога не си отмъщава”

Посвещенията на Учителя Беинса Дуно

Българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинсà Дунò, в качеството си на продължител на Христовия еволюционен импулс и вестител на актуализираното езотерично християнство в нашата епоха, предаде на нашия народ и планетарното човечеството Словото на Бога в редакция, предназначена да постави основата на Нова планетарна култура – култура на Божествената Любов.

Имаме ли основания да смятаме, че вследствие на своята жизнена изява и изпълнението на земната си мисия той е получил едно или повече посвещения (в светлината на изложената по-горе, логически и езотерично обоснована теоретична основа на посвещенията)? Нашият отговор на този въпрос е „Да” и в последващото изложение ще се постараем да се аргументираме, за да защитим това становище.

ОСНОВИ НА ИНТЕГРАЛНАТА ПРАКТИКА – ПО КЕН УИЛБЪР

Напоследък в системата на Уилбър се говори за интегрална операционна система - ИОС. Чрез съобразяване с известните модули - 4-те квадранта, схемата за вертикалното развитие и особеностите на хоризонталния статус, става възможно да се приложи подход, при който се включва всичко важно за духовното - а и за светското - развитие на индивида. Този подход предвижда не строго конкретни предписания, а насоки, които следва да се уточняват индивидуално, с участието на самия човек и евентуално на интегралния му консултант; при особени случаи е уместно да се привлекат и съответните по-тесни специалисти. "Всевключването" тук предполага известно познаване на концептуалната карта, известна като AQAL - «All Quadrants, All Levels» — «всички сектори, всички нива»; AQAL — това е всъщност карта на картите - метатеория, която включва централни истини от стотици локуси.

При създаването на модула "Практика на интегралния живот" К.Уилбър и неговите сътрудници през последните над 3 десетилетия са се ръководили от няколко ключови въпроса:

Етика. Културата на Любовта

      Етическата система на Учителя П. Дънов се изгражда върху основополагащото становище, че човекът е най-голямата ценност на единния живот. Неговият морален свят притежава редица добродетели: правда, скромност, истинност, чистота, любов, братство, трудолюбие. Човекът сам е господар на съдбата си, сам е ковач на своето щастие или нещастие. Той е подвластен на закона за прераждането и така от един живот към друг върви по пътя на духовното усъвършенстване.

         За да се удостои човек с това име, той трябва да съдържа в себе си четири неща: той трябва да бъде богат, той трябва да бъде силен, той трябва да бъде умен, той трябва да бъде добър. Богат човек е само оня, който има богата душа, богато сърце и силна воля.

Гносеологията на Петър Дънов

 “Природата е разумна. Ти цял ден се занимаваш с нея, говориш, оплакваш се, тя те наблюдава и слуша. В края на краищата ще ти даде малка част от това, което искаш, и казва: “Това ти е достатъчно!” Гледай него да обработиш. Ти си болен, гладен, бос, гол, печелиш, губиш и най-после казваш: “Животът няма смисъл.” – Не. Животът има смисъл, но ти нямаш вътрешно разбиране за нещата” (Учителят П. Дънов).

       Динамичното знание е живо. То не е плод на външния механичен опит, а се ражда като резултат от живия вътрешен опит. Неговата лаборатория е самият човек – неговото съзнание и организмът му, тялото и душата му.

       Теорията на познанието на Учителя П.Дънов се базира върху двойнствената природа на нещата – духовна и материална. Истинското познание е насочено към вникване в реалната, т. е. в духовната същност на обектите. Материалната форма представлява отражение на реалното съдържание, което е необходимо, за да изрази “вътрешния смисъл на самия живот”. Със своите сетива човек може да познае само формалната, символната страна на реалността. Преди да изучи същината, човек трябва добре да познава резултатите й. Ако човешкото същество осъзнае себе си като проекция на Божественото Начало, то ще бъде в състояние да разбере процесите, силите и законите на целия живот. Като инструмент на познанието в този смисъл в теоретичната концепция на Учителя П. Дънов служи окултизмът, сиреч системата на тайното, скрито учение, предавано от Учител на ученик в езотеричните школи на всички времена. Окултното знание включва богат конгломерат от непризнати от официалната наука области на знанието, каквито са астрологията, кабалата, хиромантията, френологията, физиогномиката, номерологията и други. Всички те по свой начин, със собствени методи и средства рисуват картината на света и мястото на човека в него.

Екология на духа

        Що е то – екология на духа? Какво съдържание влагаме в това понятие: само за себе си и в контекста на темата за антропологическите и етическите идеи в учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и конкретно в светлината на здравословния начин на живот?

      Нека се опитаме да изведем дефиниция на понятието, за да осмислим по-нататъшния изследователски процес. Преди всичко, по наше мнение, екологията на духа представлява хигиена, профилактика, поддържане и развиване на духовното начало на човека с цел преодоляване на неговата низша природа и пробуждане на Божествената му същност, на Божия образ и подобие, заложени у всекиго от нас. В този смисъл екологията на духа е и неразделна част от пътя към съвършенството, т. е. към Бога.

Живот за Цялото в Новата Култура

    Цялата Вселена представлява един грандиозен по размери и сложност на функциониране организъм. Той е Цялото, което живее и се изразява без миг покой във всяка своя частица. Това несравнимо Цяло, както и всяка негова съставна част, живеят един Живот.

           В нашата епоха тезата за Единството на живота е по-актуална от всякога до днес. Тя става достояние на все повече пробудени умове и души измежду земните хора. Приемането, осмислянето и прилагането ѝ в битието на живите същества, обществата, народите и планетарната общност свидетелства за процеса на разширяване на съзнанието, който съпътства неизменно всяка глобална трансформация. И този нов стадий на разширено съзнание ние можем да наречем “съзнание на Единството”. Днешният цивилизационен модел, който утвърждава предимство на индивидуалното начало пред колективното (най-вече в развитите западни държави, които диктуват модата на социалните отношения в по-голямата част от света), е обречен на гибел. Той изживява последните си дни. На негово място бавно, но сигурно се утвърждава дълбокото осъзнаване на Единството на живота, необходимостта от хармонични връзки между всички компоненти в социалната среда, както и между човека и Природата. Земните люде постепенно се отърсват от илюзията на отделността – следствие от действието на закона на частите, което е характеристика на инволюционната фаза в развитието на съзнанието. На преден план неумолимо се възправя законът на Цялото, чието действие е изцяло с еволюционна насоченост и по мощта на своя преобразуващ заряд няма досегашен аналог в историята на нашата планета. Пред очите ни израства човекът на Новата Култура, който е приел дълбоко в сърцето си своето единство с Цялото и превръща връзките си с Него в своя жизнена мотивация.