понеделник, 24 декември 2018 г.

УЧИТЕЛЯТ ЗА ХРИСТОС





Най-високото положение, което човек може да има по отношение на Бога, то е да бъде син Божий.


Разпъването на Христа беше една трагедия, но тази трагедия имаше своето разрешение Възкресението. Когато Христос се роди в твоята душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката душа! Щом Христос оживее в душите на хората всички ще оживеят, ще станат и ще си подадат ръка като братя. Днес Христос възвестява една култура без разпятия, култура на възкресението.

Той казва: „Ако пребъдете в любовта ми, вие ще правите чудеса по-големи от тези, които аз правя. С това той иска да каже, че Божественото е достояние за всички. За това всички трябва да се стремим да живеем като Христа. За да постигне това, човек трябва да бъде готов на всички жертви. Само така той може да получи Божието благословение.

четвъртък, 20 декември 2018 г.

БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ



И тъй, във всичко, което обещаваш пред мене, гледай да не изречеш някоя лъжа, защото ще понесеш смъртна вина. Знай, че стоиш пред мене, твоя Господ, който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, пълно с всички пороци. Ето защо, то трябва да се обърне към мене и да се обнови чрез моя дух, да се обработи и възпита чрез моето слово.

Ти, който от сега ставаш мой и поверяваш всичко в моите ръце от сега нататък аз сам ще ръководя, ще промислям и ще отреждам всичко за тебе.

Аз ще те уча на всичко, което трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под моите криле. Аз ще бъда страж над тебе и окото ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще ме призоваваш рано и аз ще ти отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти давам моите божествени дарове.

събота, 15 декември 2018 г.

Възможност за избор







Все още живеем в свят на дуалности: добро и зло, светлина и мрак, истина и лъжа, небе и земя, ден и нощ, Ин и Ян. В амплитудата между всеки от тези полюси се раждат безброй варианти, безчетни възможности за избор. Дуалността предлага именно това – да направиш избор. Той те отправя към едната или другата страна. Ала най-често оставаш някъде по средата... Крайностите нерядко смущават дори и врял и кипял в изборите си човек. И все пак свободната ни воля, дарена ни съвършено безвъзмездно от Бога Творец, би трябвало да ни послужи именно в моментите на избор и да ни насочва към доброто вместо към злото, към светлината вместо към мрака, към истината вместо към лъжата. Но дали винаги е така?
Ето как духовният Учител със световна мисия Петър Дънов (Беинса Дуно) разкрива нови черти от същността на доброто и злото и потенциала на човека да осъзнава възможностите, изправен пред поредния избор: „Доброто и злото са само пътища, които показват пътя на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави разлика между добро и зло... В човешкия ум и в човешкото сърце всякога има различни възможности – и там е човекът. Човекът е онзи, който разбира възможностите.” (Цитат от книгата „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/1936 г., том I, София, 2002, с. 367.)

вторник, 4 декември 2018 г.

Съботата е за човека



(Есе върху беседата „Другата събота”)


Когато фарисеите обвиниха Христос, че Неговите ученици в съботен ден късат житни класове, подгонени от глада, Той им отвърна, че „съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк 2:27). От своя страна Учителят Беинса Дуно допълва: „Съботата е Божествен ден. Кога? – Когато човек прави добро. Съботата е ден на доброто.” А кога можем да вършим добро? – Винаги, когато изпълняваме волята на Бога. А „... първото условие за изпълнение волята Божия е да бъде човек във връзка с Бога, с възвишения, разумен свят”.

неделя, 2 декември 2018 г.

Постите в Православната църква




Християните от православното вероизповедание, както и римо-католиците, възприемат поста като период от време, през който те подлагат на лишения тялото си, за да пречистят и възвисят душата си. Православната църква, в частност, е установила през църковната година (която започва на 1 септември) четири поста. Тяхната хронология е следната:
1) Коледен пост: четиридесетдневен – от 15 ноември до 24 декември вкл.;
2) Великденски или Велик пост: трае седем седмици; нарича се още “Велика четиридесетница” и предхожда най-големия християнски празник – Възкресение Христово (Великден), който е подвижен и чиято дата се променя всяка година в зависимост от лунния календар;
3) Петрови пости: обикновено са двуседмични – преди празника на апостолите Петър и Павел, който е неподвижен и се чества на 29 юни;
4) Богородични пости: също двуседмични – преди празника Успение Богородично (15 август).
Освен посочените четири постни периода Православната църква е определила и някои специални дни в рамките на църковната година, в които е нужно спазването на пост (например празникът Кръстовден, 14 септември).
Всеки един от четирите поста бива предшестван от т.нар. “Заговезни” – ден, в който православните християни приемат за последен път преди постите блажна храна. Християнската Църква в лицето на православното вероизповедание утвърждава принципа, че пречистването на тялото от месни и (в някои случаи) млечни храни е само предпоставка за изпълнението на истинското предназначение на поста. А то е усъвършенстването духовната природа на човека, нейното доближаване до Първоизточника на живота – Бога, и натрупването на нетленно богатство, което “нито молец го яде, нито ръжда го хваща”. В този смисъл християнският пост – като пречистване и на тялото, и на душата – се явява подготовка за подновяване завета на християните с Господ Иисус Христос чрез тайнството Причащение (Евхаристия).
Всеки истински духовен път започва от пречистването. От гледна точка на законите в невидимия свят пълното телесно и духовно пречистване е условие за неповторимата среща с Духа. Тоест срещата с Бога вътре в самите нас (ср.Лука 17:21), с Бога, Който обитава човешкото сърце.

Константин Златев

неделя, 25 ноември 2018 г.

Пазители на свещените места



Навред по планетата Земя има места, които наричаме „свещени”. Какво ги определя като такива? Има поне две основни характеристики на свещените места, които ни дават право да ги назоваваме по този начин:
1) Тези места се отличават с ясно изразена положителна енергия. Съвременната наука дефинира тази тяхна особеност като „геомагнитна аномалия”.

събота, 17 ноември 2018 г.

Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно /Продължение/


„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в с. Арбанаси през 1912 г., завършва с една формула, дадена от същия велик духовен Учител (с. 61). Тя гласи:

„Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”




5. „... Мъдростта за ограда...”:
В цялото Творение е вложена великата Божия Премъдрост. Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин. В цялата Вселена действат принципи и закони, които са плод на Премъдростта и Промисъла на Бога-Създател. Всичко в цялата Вселена се случва като резултат от действието на тези принципи и закони.

вторник, 13 ноември 2018 г.

Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно /Продължение/

„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в с. Арбанаси през 1912 г., завършва с една формула, дадена от същия велик духовен Учител (с. 61). Тя гласи:

„Обичай съвършения път 
на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”

3. „... Правдата за мерило...”:
Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията Същност. Справедливостта е приложението на Правдата във Всемирния живот. Правдата по същността си е принцип и притежава елемент на статичност, на обусловеност, израз на Божественото съвършенство; а справедливостта в същността си има елемент на динамичност и последователност в проявлението, тя е процес, който се разгръща във времето и пространството.
Справедливостта е проявление на Божия Промисъл и Воля във Вселената.

събота, 10 ноември 2018 г.

Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно /Продължение/









След това доста дълго, но наложително въведение следва да преминем към същностната част на лекцията – опит за тълкуване текста на разглежданата формула.

 „Обичай съвършения път на Истината и Живота.

Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”



1. „Обичай съвършения път на Истината и Живота.”:
Има един-единствен истински Път, който разкрива еволюционното предназначение на човека – Пътят към Бога, към Божественото у всекиго от нас. В случая той е наречен път на Истината и Живота. Защо? Понеже Истината в нейното върховно проявление е висшата цел в духовното развитие на човешкото същество. И понеже Всемирният Живот е арената за изява на безсмъртното духовно начало у човека, представено в безкрайния низ превъплъщения на неговата душа в света на материята. Учителят Беинса Дуно ни съветва да обикнем този Път, осмислен от Божествената Истина и лъкатушещ през лабиринтите на многоликия Живот.
Какъв е смисълът на тази обич към обекти с ярко изразен абстрактен облик?

сряда, 7 ноември 2018 г.

Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно





„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в с. Арбанаси през 1912 г., завършва с една формула, дадена от същия велик духовен Учител (с. 61). Тя гласи:

„Обичай съвършения път на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”

В Завета на цветните лъчи на светлината заглавието на тази формула е „Заповедта на Учителя”. В същото време в друга свещена книга на духовно общество „Бяло братство” – „Свещени думи на Учителя”, в едно от първите ѝ издания, на страница 7 фигурира същата формула, но под заглавие „Пътят на Учителя”. При последното отпечатване на „Свещени думи на Учителя” от издателство „Бяло Братство” (2009 г.) на последната страница е посочено, че това издание е изготвено по първото от 1938 г. Това уточнение предполага, че в първото издание на „Свещени думи...” разглежданата формула е фигурирала със заглавие „Заповедта на Учителя”. Подобно разминаване в заглавията на формулата в различни издания на духовно общество „Бяло братство” поражда редица въпроси, на които все още няма окончателен отговор.

вторник, 6 ноември 2018 г.

Тук и отвъд




(Есе върху беседата „Голямото благо”)


Човекът като разумно същество има привилегията да прави добро. Но само при едно условие – да бъде свободен. Какво разбира под свободен човек Учителят Беинса Дуно? – Такъв, който се е отърсил от бремето на ограниченията в материалния свят и от собствените си слабости и недостатъци. Той може все още да не е достигнал абсолютната свобода в Божия Дух, но е достатъчно освободен от товара на земното, за да бъде в състояние да твори добро. Това е негова главна задача във всяко въплъщение. А изпълнението ѝ предполага, че той употребява максимално разумно правото си на свободна воля и се самоопределя винаги към доброто. Така израстват и укрепват в душата му нейните най-ценни придобивки – добродетелите.

четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Скитник в пустинята на живота





В навечерието на 130-годишнината от рождението на великия български художник-хуманист Борис Георгиев неговият дух броди сред нас и не престава да се пита дали това е светът, на чието съграждане той е посветил творчеството си – светът, към който той е отправял посланията и мечтите си. Едва ли... Неговият духовен взор е проникнал далеч в бъдещето – в един свят на хармония и братство между хората, на всемирна Любов към всички Божии творения и на преклонение пред величието на Майката-Природа. Неговото творчество е откровение от бъдещето – една твърде отдалечена все още от нас реалност, която ние сме призвани да създадем с ума, сърцето и ръцете си.

четвъртък, 25 октомври 2018 г.

Реалност




Какво е реалност? – Нещо, което е очевидно съществуващо, което има битие извън нас и/или у самите нас, което подлежи на промяна, ала в най-дълбоката си същност е неизменно. Философите дават следната дефиниция за понятието „реалност”: „Битие на вещите, взето в неговото съотношение към небитието, както и към други възможни, вероятни и т.н. форми на битието.” В случая терминът „битие” е тъждествен на „съществуване”, а „небитие” – съответно на „несъществуване”. Следователно всичко съществуващо представлява форма на реалността, нейно проявление.
Реално е това, чието съществуване не подлежи на съмнение.

петък, 19 октомври 2018 г.

Тайната на ангелите





Във вероучението на всички световни религии фигурира наличието на духовни същества, населяващи невидимия свят. В християнството те се наричат ангели, в индуизма – деви, в исляма – джинове, в древната персийска религия – питри, и т.н. В общия случай те са посредници между Бога и човека, изпълнители на волята на Всевишния, посланици и пълномощници в изпълнението на Неговия План за Вселената. Отличават ги тяхната нематериална природа и еволюционният им ръст, надвишаващ този на хората. И тъй като космическият модел на творението представя два основни полюса – на доброто и злото, различаваме и два вида ангелски същества, съответно служещи на едното или другото.

вторник, 2 октомври 2018 г.

Основи на творчеството

Във Вселената има един единствен Творец с главна буква „Т” – това е Бог. Еволюционна цел на всички разумни същества е да станат Негови съ-творци, тоест да се включат в творческата Му дейност на различни равнища в Проявеното Битие. Творческият импулс е заложен дълбоко във всяка монада, във всяко живо същество, достигнало прага на разума. Този импулс намира израз в стремежа да пресътворим света, в който живеем – да го направим по-добър, по-красив, по-съвършен. Това е външната страна в изявата на творческия импулс. А насочен навътре, той ни подтиква да работим върху самите себе си, да развиваме потенциала, който ни е вдъхнат от Бога Творец, да култивираме добродетели, да бъдем достойни служители за Общото благо.

неделя, 30 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото /Продължение/



     
        От особен интерес за нас е как Предводителят на българите и на цялото славянство Елохил представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието:

четвъртък, 20 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото /Продължение/

Текстът е назован „Призвание” и отговаря на съвременното понятие „призив” или „възвание”. Характерът на изнесеното от Учителя Беинса Дуно обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание”, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка.
Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието. Ще подложим съдържанието на текста на аналитично разглеждане, подкрепено с цитати от него.

На практика Възванието е визитната картичка на Съществото от йерархията на елохимите Елохил и същевременно указание за основни моменти от мисията на Учителя Беинса Дуно. Учителят на Бялото братство у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ѝ – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. 

вторник, 18 септември 2018 г.

Призив от света на Божественото





1. Място и време:

Преди 120 години, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина” във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество “Майка” (по-късно преименувано на “Милосърдие”). (Датировката на събитието не е установена с абсолютна точност. Тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно до негов съвременник, написано в гр. Варна, в което се споменава за Призванието.) Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ѝ бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му. Беседата е със заглавие „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско”. Изнесена е от Петър Константинов Дънов – земното име на българския духовен Учител Беинса Дуно, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието.

сряда, 22 август 2018 г.

Съмнението






В литературата съществува изразът „червеят на съмнението”. Той създава представата, че съмнението ни гризе отвътре, разяжда душата ни, подкопава основите на нашите убеждения. Да се съмняваш, означава, че си на път да отречеш. Следователно съмнението е антипод на вярата. Без вяра не можем да живеем, дори и суетна да е тя. А истинската, дълбока вяра, отправена към Извора на живота – Бога, осмисля земните ни дни. Изводът е, че съмнението е наш враг по духовната пътека, сериозно препятствие, което на всяка цена следва да преодолеем, за да продължим напред.
Кой или какво поражда съмнение?

петък, 17 август 2018 г.

Законът на извора





В езотеричната лексика изворът е символ на безкористно, щедро и всеотдайно себераздаване и готовност за подкрепа на нуждаещите се. Както изворът по своя път не подбира кого и как да напои, а отдава безвъзмездно живителната си влага, така и пробуденият за Божествената Истина човек се раздава на всекиго и на всички, без да търси нищо в замяна.
Законът на извора е закон за великата саможертва в името на един висок идеал – служението на Общото благо. Да дадеш най-доброто от себе си; при това да го дадеш в най-подходящия момент и по най-подходящия начин – това именно означава да изпълняваш закона на извора.

неделя, 12 август 2018 г.

Мълчанието




(Есе върху беседата „Ще ти въздаде”)


Бог въздава на всекиго това, което е заслужил. Божествената справедливост се проявява не в сроковете на възмездието, а в съвършената мярка спрямо извършеното. Затова българският народ има пословица: „Господ забавя, но не забравя”. Забавянето означава, че Той избира най-подходящите условия, за да отдаде заслуженото. Тези условия – освен всичко останало – предлагат възможността на човека да научи урока, който Небесният Отец му преподава чрез това възмездие.

петък, 20 юли 2018 г.

Знание и живот




(Есе върху беседата „Ела след Мене”)


Когато един велик духовен Учител се обърне към теб с думите «Ела след Мене!», това означава, че твой свещен дълг е да осмислиш, усвоиш и приложиш Словото Му така, че то да се превърне в пътеводна звезда в твоето стремление към Божественото. И това е така, понеже в това Слово се съдържа знание, което огрява с нетленна светлина пътеката към безсмъртието.
И все пак знанието е форма, отвъд която се крие нещо по-дълбоко, нещо с по-висока духовна стойност. Какво е то? И каква е неговата връзка с Всемирния живот? Учителят Беинса Дуно ни поставя задачата сами да открием отговорите на тази загадка: „Ние търсим знанието, но не самото знание. Друго нещо има в знанието, което търсим. Ние се стремим към живота, но не към самия живот, а към онова, което е скрито в него. Има нещо по-дълбоко, по-велико от самия живот. Към него именно се стреми човек.“

вторник, 17 юли 2018 г.

Стимул за сътворение




(Есе върху беседата „Момчето ми”)


Китайците имат поговорка: „Всеки дълъг път започва с една малка крачка.“ Учителят Беинса Дуно от своя страна подчертава, че първата стъпка е най-важното нещо в живота. Защо? – Понеже именно тя дава основното направление за целия земен път на човека. Тя съдържа мощен първоначален импулс, целенасочен заряд от жизнена енергия, която – отправена в избраната посока – не би трябвало да се изчерпи преди постигането на набелязаната цел. Но при условие че човекът има такава. В противен случай тя ще се разпилее по пътя и нейният носител няма да принесе плод на Божията нива.
В беседата Учителят на Новата планетарна култура задава един съдбоносен въпрос: „Кое застави Бога да създаде човека?“ Съдбоносен, защото, ако Бог не бе открил отговора, нас нямаше да ни има. И не само нас, а и всичко останало. Ала Бог затова е Бог, понеже няма въпрос, на който Той да не намери отговор. Дори и в случай, че въпросът е зададен от самия Него към самия Себе Си.

четвъртък, 12 юли 2018 г.

Истинската реалност





Кое е това, което наричаме „реално”? – Онова, чието съществуване не подлежи на съмнение. Ако се огледаме наоколо – в материалния свят, всичко изглежда съвсем реално. И в същото време рано или късно то ни напуска, умира, разпада се на съставните си части. В такъв случай имаме ли право да го възприемаме като реално? Едва ли. Великите духовни Учители на човечеството споделят, че истинската реалност е невидима за нашите физически очи. Тя е някъде отвъд, извън границите на материалността, неподвластна на промените, предизвикани от хода на времето и процесите в пространството. С други думи, тя е непреходна, вечна, безсмъртна.
Реалността не е синоним на непреходността, но е непреходна.
Реалността не е синоним на вечността, но е вечна.
Реалността не е синоним на безсмъртието, но е безсмъртна.

сряда, 4 юли 2018 г.

Разнообразие и красота




(Есе върху беседата „И огорчи се в сърцето Си”)


Може ли Бог – Абсолютният Дух, да се огорчи? – Едва ли. На Неговата съвършена природа са чужди човешките страсти и емоции. Непостижимата Му Мъдрост посреща с ненакърнимо спокойствие и хладнокръвие всички действия на съществата, надарени с разум и свободна воля. Дори онези от тях, които са в противоречие с Божия План за Вселената. Рано или късно Всевишният вплита в този План и резултатите от техните разрушителни постъпки.

събота, 30 юни 2018 г.

Работа и свобода




(Есе върху беседата „Наклали огън”)


Да работим според Учителя Беинса Дуно означава да вършим нещо така, сякаш е за Бога. Това предполага максимално съзнателно отношение към всичко, с което се заемаме, независимо какво е то: физически или умствен труд, изпълнение на някаква задача, помощ за приятели или нуждаещи се и прочие. Да преведеш възрастен, немощен или сляп човек от едната страна на булеварда до другата също е работа, при това твърде отговорна. Да сложиш хранилка за птиците също е работа, която може да спаси нечий невинен живот. Да отместиш камък от средата на шосето също е работа, която може да предотврати тежка катастрофа. Да измъкнеш удавник от водата или дете от пламнала в пожар сграда също е работа, в която рискуваш собственото си здраве, а може би и живота си.
Въобще работата има безброй много форми и измерения и всяко от тях си прилича с останалите по едно – крайният резултат от работата е направил света малко по-добър.
Каква е връзката между работата и свободата? Авторът на беседата я описва по следния начин: „... Свободен човек е само онзи, който работи. Докато работи, човек е свободен. Щом престане да работи, той изгубва свободата си.”
Как да изтълкуваме тези негови думи?
Очевидно съществува непосредствена връзка между работата и свободата. Само чрез работа ти можеш да завоюваш свободата си. С други думи казано: щом вършиш всичко така, като че ли е за Бога, ти осигуряваш жадуваната свобода за духа си. Работата с високо чувство за отговорност, с пълна отдаденост, с безкористие и стремеж за максимално качество ти дарява свобода.
По същността си работата е процес, който служи за подобряване на условията в света – от най-ниското, индивидуалното, до най-високото, общочовешкото равнище. Когато този процес се превърне за теб в неотменно правило за живота ти, в един светъл миг ти ставаш достоен да получиш като отплата своята свобода. Това е свобода от ограниченията на материалното битие, свобода да твориш по Божествен образец.
По своята същност свободата, от друга страна, представлява състояние на духа – независимо от обстоятелствата във физическия живот, независимо от външните условия.
Следователно свободата е вътрешно състояние на човека, а работата е негово външно проявление, чрез което личността се стреми да даде от себе си нещо полезно на ближния и на света.                     
Според Учителя Беинса Дуно чрез работата ние изразяваме своята благодарност към Бога за живота, който ни е дал.
Докато имаме сили да работим, обществото ще има нужда от нас. Нека винаги и във всичко да работим така, че да радваме нашия Създател и да творим блага за ближния и за Живата Разумна  Природа.                                                                                                                                                                                                                 
Константин Златев

събота, 23 юни 2018 г.

Новото учение







Кое е Новото учение? – Това е духовно-културното наследство на Мировия Учител Беинса Дуно в лицето на неговото Слово, музикални композиции и Паневритмия. Това е актуализираното езотерично християнство в нашата епоха, имащо за главна задача да положи основите на Новата планетарна култура на Божествената Любов.
Това Ново учение в същност е най-старото Учение, и то не само за планетата Земя и човечеството, а и за цялата Вселена. Това е Божественото учение, което извира от самия Първоизточник – Ума на Бога Творец, и в настоящата си редакция е съобразено с изискванията на историческия и космическия момент, както и с манталитета на съвременните хора, с техните възможности да го възприемат, усвоят и приложат.
Това е най-старото Учение в Проявеното Битие, ала същевременно и винаги ново, понеже е актуално и действено във всяка епоха от общочовешката еволюция. То обхваща цялото духовно-езотерично познание, цялата Божествена Истина за Бога, света, Всемирния живот и човека.

вторник, 19 юни 2018 г.

Причини и сили





Дейността на Бога като Творец и Промислител за света няма начало и не ще има край. Ние приемаме за нейно начало сътворяването на Вселената, ала творческият процес на Всевишния е започнал още преди това – преди дори да има време, в Неговия Ум. Цялото Проявено Битие представлява една въплътена, една материализирана идея на Създателя. Творчеството като резултат неизменно бива предхождано от мисъл – от мисълта на твореца, който впоследствие я облича във форма. Причината да съществува творчество е изконният стремеж на Всемирния Разум да изразява Себе Си във все нови и разнообразни форми, в чийто еволюционен ход Той се оглежда и обогатява и Себе Си, и цялото творение. Силите, които осъществяват творческия замисъл на Бога, също извират от Неговата същност. Наричаме ги „Божий Дух” или в християнското учение – „Светият Дух”, Третото Лице на Бога: един по същност и троичен по Лица, т.е. троичен по Своите функции и проявления в Космоса. Божият или Светият Дух – това от своя страна е изначалната, вечна, всеобхватна и животворяща Енергия на Върховното Божество. Тя е неизчерпаема и вездесъща, сиреч всеприсъстваща, изпълваща всяка точка на Проявеното Битие, всички живи същества. Тя именно поражда и поддържа Всемирния живот, тя го насочва към реализирането на неговото предназначение в съответствие с Божия План за Вселената и за всичко съществуващо.

вторник, 12 юни 2018 г.

2. Изяви на Всемирното Бяло братство в историята на съвременното човечество / продължение/


ІІІ клон на Всемирното Бяло братство – Български (Богомилски)



     За него Учителят Беинса Дуно свидетелства: „Третия клон можем да наречем богомилски в тесен смисъл на думата или български клон. (А „богомили” в широк смисъл на понятието Учителят Беинса Дуно назовава представителите на ВББ като цяло, т.е. използва го като обобщителен термин за членовете на ВББ въобще.) Той (ІІІ клон) от Египет отива в Индия, оттам в Арабия, Сирия, Мала Азия и България.” Според същия Учител: „Третият клон имал за цел да реализира Божественото учение, християнството.”
      По времето на появата на богомилите – началото на Х век – християнството вече е било опошлено в значителна степен от деформиращи човешки интерпретации и наслоения. Главната задача на богомилите е била да очистят изначалното Христово благовестие от всичко излишно и регресивно и  да възвърнат обновителния поток на това разклонение на Единното Божествено учение в предначертаното от Божия Промисъл русло. „Богомилите не са успели в България – заявява Учителят Беинса Дуно – поради гонението от реакционните кръгове, но са дали мощен тласък на европейската култура.”

неделя, 10 юни 2018 г.

Изяви на Всемирното Бяло братство в историята на съвременното човечество


     


          Под „съвременно” в случая разбираме човечеството в последната фаза от неговото глобално еволюционно развитие – периода от последните приблизително 10 хиляди години.
ВББ е имало многократни проявления (и индивидуални, и колективни) по сегашните български земи. Измежду тях се открояват три: 1) Орфей и орфическата школа (вероятно между 3-то и 1-то хилядолетие пр.Хр.; все още точната датировка не е установена със сигурност); 2) богомилското движение (възникнало в началото на Х в.сл.Хр.); 3) Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно), неговото духовно-културно наследство и създадената от него школа на ВББ в България. Тази хронологическа приемственост с център българските земи определено не е случайна и представлява важен елемент от Божия план за човечеството.
В Словото на Учителя Беинса Дуно откриваме сведения за три най-важни изяви на ВББ в историята на съвременното човечество. Той ги нарича три клона на ВББ: И трите клона са живели дълго време в Египет. И трите клона са били в Индия, само че са излезли оттам в разни времена.”

събота, 9 юни 2018 г.

Богомилите и Всемирното Бяло братство




       Всемирната Ложа и нейните подразделения


Духовната еволюция на Вселената като цяло се контролира и направлява от институция, условно назовавана в Божественото учение като Велико Всемирно братство” или Всемирна Комическа ложа”. Тази върховна вселенска разумна структура има за свой Глава Христоскато Космически Принцип, или по-точно – Христовия Дух. Великото Всемирно братство притежава два основни клона на проявление – Бялото братство (Бялата ложа) и Черното братство (Черната ложа). Първият клон е център на дясното посвещение и работи в Космоса с методите на доброто. Тази ложа има своите структури, учители и адепти, чрез които се изявява в глобален и локален мащаб. Вторият клон – Черната ложа, е център на лявото посвещение и си служи с методите на злото. В християнската свещена книга – Библията, тя е наречена князът на този свят”. И Черното братство от своя страна си служи с организация от обособени адепти, посредством които провежда плановете си.

сряда, 6 юни 2018 г.

Естественост







Окултният ученик е естествен във всичко: в мисли, чувства, думи и дела. От постъпките му лъха непринуденост, усещане за мярка и правилна преценка на възникналата ситуация. Естествеността му се изразява в обективно отношение към самия себе си и към околните. Да си естествен, означава поведението ти да съответства на духовния ти ръст и на изискванията на конкретния момент. Нито надценяване, нито подценяване. Ти си това, което си, а не това, което си мислиш, че другите искат да видят.

петък, 1 юни 2018 г.

На кого да угаждаме?





Да угаждаш на някого, ще рече да се стремиш да изпълняваш всичките му желания. Дори и да не са в твой интерес, ти преодоляваш вътрешната си съпротива и отново следваш волята на онзи, на когото искаш да угодиш.

Какви са причините да угаждаме на някого? Можем да го правим от любов към него – за да засвидетелстваме чувствата си. Може да бъдем водени и от страх – ако неизпълнението на желанието му би ни причинило някаква вреда. Възможно е да угаждаме и по принуда – когато външните обстоятелства ни заставят да го извършим против волята си.

събота, 26 май 2018 г.

Етапът на спасението




(Есе върху беседата „Той е реченият”)


В християнското учение спасението е основно понятие – крайна цел в живота на вярвящите хора, членове на Църквата. В същото това учение Иисус Христос бива разглеждан като Изкупител и Спасител на човешкия род: Изкупител от първородния грях и от всички останали грехове на човеците за всички времена и Спасител, понеже е посочил пътя към спасението – праведен живот и благодатно общение с Бога в Църквата. Общението е наречено «благодатно», защото обхваща присъствието на Небесния Отец в църковната общност чрез Светия Дух, с особена сила проявено в седемте тайнства.
От духовно-езотерична гледна точка спасението не е крайна цел в еволюционното развитие на човека, а само етап от него. Крайната цел е посочена съвсем ясно от самия Христос – Божественото съвършенство (ср. Мат. 5:48).

неделя, 20 май 2018 г.

Първично и вторично





В живота ни има по-важни и по-маловажни неща. Как ги степенуваме? – Според значението им за нас. По-важните обикновено засягат най-съществените елементи от нашето земно съществуване. Може да са краткотрайни или дълготрайни, но във всички случаи бележат жалони по житейската ни пътека. По-маловажните – независимо от трайността на присъствието си – не оставят ярка следа в битието ни. Първите – по-важните, можем да определим като първични, а вторите – по-маловажните, като вторични, но не като хронология на настъпването им, а именно като значимост и степен на въздействие.
Учителят Петър Дънов/Беинса Дуно рисува по следния начин в Словото си проявите на първичното и вторичното, свързани с действието на трите велики, Божествени принципа във Вселената – Любов, Мъдрост и Истина: „Къде ще търсите Любовта, Мъдростта и Истината? В Бога. Външната страна на Бога, или Неговият диск, е Мъдростта, съдържанието на този диск е Любовта, а смисълът му – това е Истината.

петък, 18 май 2018 г.

Предначертаният път




(Изначален потенциал - продължение)




3. Дървото е символичен образ на Бога, а сянката – на човека. Сянката изгражда известна представа за предмета, който я е създал, възпроизвеждайки – цялостно или отчасти – неговата форма. Естествено, формата не е тъждествена със съдържанието. Оттам и изрази като «Това е сянката на нещата», тоест запознати сме само отчасти с истинското съдържание на обекта, само с някои негови отличителни белези – познаваме го бегло и недостатъчно изчерпателно. Затова и дървото (Бог) е реалността – в същност единствената реалност, а сянката (човекът) е елемент от илюзията на материалния свят, Майя в индуистката религиозно-философска лексика. Сянката като символ на човека в случая само напомня за неговите възможности, за Божествения му потенциал. Сянката е илюзия, предчувствие за онова, което изразява с контурите си, ала самият обект, който тя въпроизвежда – човешкото същество, притежава в зародиш всички характеристики на образа и подобието, според което е сътворено – Бога, върховния Суверен на всичко съществуващо.

понеделник, 14 май 2018 г.

Предначертаният път



(Изначален потенциал)


В своето Слово Учителят Беинса Дуно е разгледал достатъчно задълбочено и пространно редица проблеми от областта на произхода на човека и неговия духовен потенциал. Тайните за сътворението на човешкото същество, за безсмъртното му Божествено ядро и предначертания му от Бога път в Битието са разбулени за вътрешния взор на всеки, който би желал да проникне в тях и да обогати мирогледа си на строител на Новата планетарна култура. Това мистично познание не само вдъхновява проникналия в тайните му човек, но и го мотивира да продължи със същия устрем така вълнуващото пътешествие по тясната пътека към върховната Истина. Великият Учител на Бялото братство, както обикновено, предлага и най-дълбоките мистични знания на своите слушатели на достъпен, разбираем за всички език. Със завидна краткост и яснота той излага и най-сложните за съвременния човек послания на Божественото учение.
Повод за следващите разсъждения взимаме от една реплика на Учителя Беинса Дуно, поместена в „Мисли за всеки ден – 2014-2015” за деня 8 юли 2015 година (издателство „Бяло Братство“, София, 2014, с. 169-170). Това е пасаж от том 6 на неделните беседи „Сила и Живот – съвместно издание на издателствата „Бяло Братство“ и „Захарий Стоянов“ (София, 2012, с. 12). Ето какво споделя Мировият Учител относно Божието присъствие във всичко сътворено от Него: „Като казвам, че Бог е във всичко живо, разбирам, че Той се проявява като възможност. Възможностите на Бога са в човека, но не и самият Бог – Той е извън него, както дървото е извън своята сянка. Сянката е далечно копие на нещата; тя е скрита в самия предмет, както възможностите на Бога са скрити в човешките мисли и чувства.”

петък, 11 май 2018 г.

Божият престол






  В религиозната и духовно-езотеричната литература твърде често срещаме понятието „Божий престол”. Приемаме го като даденост и едва ли се замисляме точно какво съдържание е вложено в него. Би било наивно да си представяме, че някъде в небесата един белокос и белобрад старец (както мнозина вярващи си представят Бога и както бива изобразяван в християнските храмове) седи на внушителен престол или трон и от него направлява съществуването и развитието на цялото творение и на всички безбройни създания, които го населяват. Подобна представа би съответствала само на първите стъпки в опознаването и осмислянето на Божието присъствие във Вселената. За пробудената душа този етап от индивидуалната ѝ еволюция отдавна е отминал и тя е изправена пред предизвикателството да открие далеч по-дълбок и изчерпателен отговор на въпроса какво е действителното съдържание на този духовен символ.
В едно автентично Свещено Писание, каквото е християнската Библия, срещаме образа на Божия престол в контекста на разгръщане на съдбоносни за земното човечество събития: „... И, ето, на небето стоеше престол, и на престола седеше Някой; Който седеше, наглед приличаше на камък яспис и сардис, а около престола имаше и дъга, която наглед приличаше на смарагд. Около престола пък имаше двайсет и четири престола; а на престолите видях седнали двайсет и четирима старци, облечени с бели дрехи, и на главите си имаха златни венци. И от престола излизаха светкавици, гръмотевици и гласове; а пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове; и пред престола имаше стъклено море, подобно на кристал; а сред престола и около престола – четири животни, отпред и отзад пълни с очи... (Откр. 4:2-6).