събота, 26 май 2018 г.

Етапът на спасението




(Есе върху беседата „Той е реченият”)


В християнското учение спасението е основно понятие – крайна цел в живота на вярвящите хора, членове на Църквата. В същото това учение Иисус Христос бива разглеждан като Изкупител и Спасител на човешкия род: Изкупител от първородния грях и от всички останали грехове на човеците за всички времена и Спасител, понеже е посочил пътя към спасението – праведен живот и благодатно общение с Бога в Църквата. Общението е наречено «благодатно», защото обхваща присъствието на Небесния Отец в църковната общност чрез Светия Дух, с особена сила проявено в седемте тайнства.
От духовно-езотерична гледна точка спасението не е крайна цел в еволюционното развитие на човека, а само етап от него. Крайната цел е посочена съвсем ясно от самия Христос – Божественото съвършенство (ср. Мат. 5:48).
Спасението е етапът по пътя към това съвършенство, който е свързан есхатологически със Страшния съд, който ще бъде проведен от Христос в качеството Му на върховен Съдник над човеците, и с разделянето на последните на праведници и грешници. Спасени ще бъдат именно праведниците. И спасението им ще се състои в това, че ще бъдат отведени в рая, където ще се радват на вечен живот в Божието присъствие. А грешниците ще бъдат низвергнати в ада, обречени на вечни мъки.
Учителят Беинса Дуно в тази беседа също кратко и ясно подчертава, че спасението в църковния му смисъл не е крайна цел на човешкото духовно израстване: „... Спасението не е цел в живота, то е средство.“
Крайната цел вече посочихме – Божественото съвършенство. Спасението е само средство за постигането на тази цел, етап от еволюционния път към нея.
За да могат редовите християни да достигнат до тази езотерична истина, ще им бъдат нужни сериозни усилия, навярно поредица от земни въплъщения с нарастваща степен на осъзнаване.
Спасението не е пълно единение с Бога, сиреч придобиване на Божествено съзнание, а само частично – съществуване в Божието присъствие. Само пълнотата на сливане със Съзнанието и Волята на Всевишния би била достойна еволюционна цел на разумното същество човек. Всички останали етапи към нея, включително спасението, са само подготовка за това върховно и окончателно самоосъществяване. 


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар